Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Резонанс:

Поезия:


Есе:

Преводи:

Фрагменти:

Имена:

Памет:

Разказ:

Книга 8 Книга 9

Търсете и четете в. „Литература и Общество“ – Национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в град Варна и реализиран с финансовата подкрепа на Община Варна чрез фонд "Култура".
Вестник „Литература и Общество“ (ЛИО) е оригинално и  значимо явление в литературния и културен живот на град Варна с национално и  международно значение. На страниците му ще прочетете стихотворения, разкази, откъси от романи на значими писатели от черноморския град, страната, Европейския съюз и целия свят. Вестникът представя най-новите творби на писателите от Варна – членове на Сдружение Литературно Общество – Варна (СЛОВ), на Асоциация на европейски писатели и писатели от други континенти (АСЕПИ-СЕПИ, ВАРНА), на Съюз на българските писатели (СБП), на Съюз на независимите български писатели (СНБП), отразява значими литературни събития: фестивали, конкурси, премиери на книги, провежда литературни конкурси на морска тема и универсалните теми, отразява творчеството на млади дарования и подкрепя тяхното развитие.
Търсете и четете в. „Литература и Общество“ – Национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в град Варна.
Статии
Преводи
Сонети
Sonnets 
 

Иля Фоняков живее в Санкт Петербург. От неотдавна излязлата негова книга „Страна на сонетите” – заглавието й е заиграване с доскоро известната фраза „страна на съветите” – преведох на български няколко сонета. И както читателите ще се убедят, този почти „архаичен” жанр, характерен за дълбоко личната поезия, той е превърнал в остросюжетна полемика. Поезията на Иля Фоняков носи остротата на живото съвремие, достоверността на пулсиращия живот, тревогата на днешния човек. Много пъти поетът е идвал в България като мой приятел и скъп гост и заедно с него с влакове и автомобили я избродихме от Варна до Мелник през Търново и Копривщица до Пловдив и Карлово, Шипка и Стара Загора, Шумен, Плиска и Преслав и цялото наше Черноморие и преживяхме пак заедно мигове на възторг и дори премеждия. Затова казвам: Иля Фоняков познава нашата България повече и от мнозина родени тук българи. Обичащ я истински, той е написал цикъл стихотворения. Той направи най-точния и най-поетичния превод на руски език на петдесет четиристишия на Андрей Германов и цял цикъл от Петър Алипиев. Той е наш и на България верен приятел. Т. Й.

ИЛЯ ФОНЯКОВ

СОНЕТИ
***
За мен такава мярка не подхожда,
не се помествам в плосък етикет.
И собствения мой портрет
да подмениш с плакат – не може.
Каквито и уловки да ми сложиш
с въпроси във анкетите безчет,
ще се изплъзна – вярвай – отнапред
от предписанията Божи.
Че случва се в компания и днес
подир прекъснатата песен
да ми подхвърлят с явен интерес,
да ме подпитват, честно уж:
„Какъв си, ляв ли си, или пък десен?”
Усмихвам се: - Човек съм, не ботуш!
***
Санкт Петербург, или по-просто Питер.
Дори по-кратко СПб.
Отново точно в тези букви сбито,
съдбовно ти защемпелован бе.
И паметта измъква на открито:
фронтон, портал, афиш, кубе,
маншет лицейски, Блок, военен кител,
мандат ЧК, призовка в КГБ.
Мозайката изкусна на калкана
на улица „Болшой Зелениной” – опряна
високо чак до шестия етаж,
медал за Ленинградската отбрана
на бомжа* върху куртката съдрана
напомнят за изминатия стаж.
*бомж – съкращение означаващо: без определено местожителство
***
Ровете се, вам както е угодно.
Търсете крими в думите без жал.
А пък за мен тъй светло, благородно
звучи могъщо „Интернационал”.
И нищо, че сега е туй немодно.
Отвсякъде тръбят днес друг сигнал
на противостоене – безизходно
ни чака там трагичният финал.
Като човек напълно безпартиен,
аз автономен съм, но не пък и саксиен,
с безкрайна болка вглеждам се : виж знак
в сегашното ни време на развала.
И вярвам пак, че с „Интернационала”
човешката вълна ще тръгне в крак.
***
Навеки прикован е за причала –
безмълвен във мъглата силует.
Дали е стрелял – този спор тъй вехт
започва пак и все тъй отначало.
Викач пак вика в радиоканала:
„Да видите купете си билет!”
Тълпата преминава парапет
и – сякаш че море се е разляло.
Расте наблизо нечий важен дом.
А някой си поглежда мълчешком –
навярно си представя той, че скоро
онез, щом мярката преминат, как
ще тресне по дворците им „Аврора”.
И преразпределяне ще има пак!
 
Превод Тихомор Йорданов


      Interpretations: sonnets by Illya Fonyakov.
 
 
Назад [ 5 ] Напред
ЖИВОТ НА ПЕТОЛИНИЕ

“Колор принт ПАК” ООД – печат и “Издателство МС” ООД – предпечат издадоха с финансовата помощ на Община Варна книгата “Живот на петолиние (Спомени и документи)” от Марко Добрев, която е образец за мемоаристика с голямо значение за историята на музикалния живот във Варна от 50-те години на миналия век до днес. Авторът предоставя за първи път такава достъпна информация чрез богатия си архив за Национално училище по изкуствата “Д. Христов” от създаването на Средно музикално училище и превръщането му в значим културен институт за професионални кадри за България; за Варненска филхармония, Варненска опера, ММФ “Варненско лято”, Международния балетен конкурс, за личности от музикалната култура на страната и чужбина, с които е общувал. Данни, снимков материал, програми на концерти и спектакли, събития, статии. Поколения наред творци, ученици, педагози са вписани в тази мемоарна книга. Личи изключителната му памет за миналото и желанието да открие трудните пътища на създаването и развитието на музикалното, балетното, оперното и изобразителното изкуство в града. Книгата е едно откритие за културата на Варна като минало, настояще и бъдеще.
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма