Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Резонанс:
Поезия:
Есе:
Фрагменти:
Бележник:
Палитра:
Памет:
Светлини и сенки:
Жица:
Малък разказ:
Книга 8 Книга 9
ВЕСТНИК “КИЛ 2023”
  
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него се отпечатват значими съвременни литературни творби на български писатели и на писатели от други страни; представя се творчеството на водещи съвременни автори; дава се път на много млади хора да дебютират с творчеството си в литературния печат, както и на такива, които експериментират в словото и в различните видове изкуства. Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите.
Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
Статии
Палитра
Жудожничка изкуши брега с духа на вечния Пловдив.
Palette: An Artist Tempted the Coast with the Spirit of the Eternal Plovdiv. 
 
    НИНА ЛОКМАДЖИЕВА

Калина Атанасова,
Улица

    През август няколко пловдивски художници донесоха във Варна свои платна. Но единствено Калина Атанасова, която се представя с колекция живопис в галерия “Артин”, донесе край морето и вечния дух на Пловдив.
    Платната й се настаниха така удобно в залите на “Артин”, че неволно се питаме защо не сме ги виждали по-рано.
    Калина Атанасова е родена в Пловдив. Работи изключително в областта на живописта. Член е на Дружеството на пловдивските художници и на СБХ. Участва в редица национални и международни изложби, сред които са гостувания в Токио, Варшава, Торонто, Истанбул, Лондон.
    Художничката е сред най-сърцатите участници на Международното биенале на хумора и сатирата в изкуствата в Габрово. Прави многобройни самостоятелни изложби в Пловдив, представя се и в Карлово, София, Бремен – Германия. През май 2005 г. реди изложба в Българския културен център в Париж. Нейни творби са притежание на галерии и колекционери у нас и в Япония, Русия, Канада, САЩ, Германия, Гърция, Испания, Англия и Етиопия.
    Това, че е за пръв път във Варна, не пречи на пловдивската художничка да познава творчеството на много варненски артисти. Тя говори с огромно уважение за Ванко Урумов, Милко Божков, Дария Василянска, Мария Чакърова.
    Посветила четири десетилетия на живописта, във всичките тези години Калина Атанасова преминава през различни пристрастия. Има различни идоли – Модилиани в световното изкуство, Златю Бояджиев - в българското. Не крие вниманието си към постиженията на Емил Стойчев в колорита. И опитва разни неща. Обича да прави сатирични картини, има своя африкански период, вдъхновен от Етиопия, но каквото и да прави, винаги се връща към своя Пловдив.
    Сега в галерия “Артин” варненци се оказват насред една емоционално наситена пловдивска територия. Респект, възхищение, носталгия внушават платната от първия цикъл в изложбата - “Пловдивско лято”, “Стръмната улица”, “Пловдивска носталгия”, “Синя приказка”, “Пловдивски двор”, “Розово настроение”. Но това, което прави творбите на Калина Атанасова специални, е онази усмивка, онова намигване, което поддържа ведростта по време на тази естетска разходка из Стария Пловдив.
    Художничката има предимството да живее в една от бароковите къщи на своя град и за нея самото всекидневие означава потапяне в благородните излъчвания на старината. Естествено, в картините й не бива да търсим буквалистиката на архитектурната информация. Тя бяга от натурното рисуване.
    Изгражда платната си декоративно, наслагвайки къщите, чешмите, фенерите, комините на Стария град в едно компресирано пространство с присъщата на вътрешната гледна точка на предренесансовото изкуство обратна перспектива.
    Експресивно живописвани, картините й имат допирни точки и с византийската иконографска традиция, и със сецесиона. В тях, разбира се, се чете и почит към пловдивската икона в българската живопис Цанко Лавренов.
    Самата художничка твърди, че гротеската е нейният поглед върху нещата.
    Аз бих допълнила, че за удоволствие на зрителя това е една добронамерена и светла гротеска, стоплена от деликатно намекнат виц.
    Така Калина Атанасова поглежда и към Родопите. Тя признава, че има кръвна връзка с планината и ние я откриваме във втория цикъл от изложбата й с платната “Безкрайна планина”, “Розова планина”, “Пееща гора”, “Миг преди дъжда”, “Село Борово”. Те се раждат след едно творческо бягство на художничката в селце в близост до прочутата местност Кормисош.
    Всички работи в колекцията са белязани от особена искреност, която дължи много на една търсена ескизност, на желанието на авторката те да стоят велатурно, да звучат като акварели. Явна е и взискателността на Калина Атанасова към колорита. Често той е подчинен на една доминираща хармония. И когато това е обичаното от художничката синьо, се получават едни от най-запомнящите се работи в изложбата.
    Старият град или Родопите – за пловдивската дама на четката това не е въпрос на алтернатива. Планината и градът за нея са едно цяло, което тя нарича Вечния Пловдив. И често казва пред приятели, че това е нейната слабост.
    Но както се случва в добрите приказки, точно слабостта й става нейната най-голяма сила. С която успява да хване българското сърце.


      Palette: An Artist Tempted the Coast with the Spirit of the Eternal Plovdiv – reference on Kalina Atanasova by Nina Lockmadzhieva.
 
 
Назад [ 6 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма