| Съдържание |
| Резонанс: |
| Поезия: |
| Преводи: |
| Имена: |
| Портрет: |
| Малък разказ: |
| Писмо: |
| Беседи: |
| Око: |
ОДЕСОС ПРЕЗ КЪСНАТА АНТИЧНОСТ
(IV – НАЧАЛОТО НА VII ВЕК)
ОТ АЛЕКСАНДЪР МИНЧЕВ
“Одесос през късната античност (IV- началото на VII век)” е последната трета книга на Ал. Минчев от поредицата за античния град Одесос, нашата днешна Варна. През 2007 г. излиза първата – монографията „Одесос през Елинистическата епоха (края на IV в. пр. Хр. – началото на I в. сл. Хр.)”, а през 2021 г. – втората: „Одесос през Римската епоха (I-III в.)“. Новото изследване е посветено на последния период от съществуването на този забележителен античен град в българските земи – Късната античност. Поместени са много нови данни от исторически, археологически и епиграфски изследвания за града, публикувани през последните 15 години у нас и в чужбина, както и някои по-стари, които са останали неизвестни доскоро. Някои от най-ценните антични паметници, открити в града и запазени до наши дни, са гордост за археологическото и архитектурното богатство не само на Варна, но и на България и Европа.Коренните промени в периода на Късната античност са като врящ котел от събития – политически, военни, икономически и религиозни.
Това е периодът на третия и последен голям разцвет на Одесос – време, от което и до днес в града има останали значителни следи.Издаването на книгата е финансирано от Фонд “Култура” на Община Варна и е съществен принос към културната памет на града и на България.
| Статии | |
| Резонанс | |
Хубаво ли е да си българин?
Is it good to be Bulgarian? |
|
 ПАНКО АНЧЕВ IX международно биенале на визуалните изкуства, Истанбул 2005. От Какво е изкуство до икони, група Ъруин, Сърбия и Черна гора
Въпросът, разбира се, е провокационен и може да се зададе единствено на българин. Но в него има и голяма доза мъка, комплекс за малоценност, провинциализъм, а защо да не кажем – и цинизъм. Нима е уместно да попиташ дали е хубаво да си висок или нисък, рус или кестеняв, слаб или дебел. Та това е състояние, което Бог ти е определил и ти няма как да не се примиряваш и съобразяваш с него.
Когато питам дали е хубаво да си българин, аз искам да поставя “участта българин” (С. Янев) в широкия контекст на модерната и постмодерната епоха, където нациите и държавите се срещат в качеството си на “велики сили”, полупериферия и периферия, като “богат Север” и “беден Юг”, като “големи” и “малки”, “слаби” и “силни”. Т.е. в условията на едно предпоставено неравенство и несправедливост, чиито евфемизми трябва да ги прикрият и узаконят като резултат от национални особености, вродено трудолюбие и мащаб на предприемчивостта.
Въпросът “хубаво ли е да си българин” е въпрос за съдбата на малките народи в бедните държави навсякъде по света в условията на глобализацията и трансформацията на системата от империализъм в новото състояние на т. нар. постимпериализъм. И в него няма и капчица наивност и цинизъм, а е повод за сериозни размисли върху актуалното и бъдното състояние на света и българската нация. Но и на всички малки и слаби нации, чието съществувание е застрашено от разрастващата се глобализация и уеднаквяването.
Ние, българите, отдавна живеем бедно и трудно. Късното появяване на нашата държава върху европейската политическа карта все още се възприема от т. нар. велики сили като дадено “даром” и не съвсем заслужено. Нашата бедност се тълкува като проява на неспособността ни да се самоорганизираме и да бъдем предприемчиви. Колко сентенции сме измислили, за да формулираме и обясним онези пречки в историческата ни съдба, които все наричаме “българска работа”. “Българска работа” означава завист, егоизъм, дивачество, грубиянство, разхитителност, неорганизираност, вражда със съседи и близки, неподреденост и липса на хигиена. Изобщо: лошо нещо е “българската работа”. И сякаш от нея няма избавление.
Ала бедните народи и държави днес са продукт не на своята собствена духовна и материална немощ, а на неравномерното развитие на модерния свят, основан на конкуренцията на пазара и “свободата в търговията”. На пазара има закономерности, но не и справедливост. Там побеждава не по-добрият и по-честният, а по-агресивният и изобретателният. Когато веднъж си заел благоприятна позиция, никога не ще я сдадеш доброволно. Силният изяжда слабия – така гласи основното правило на епохата.
Ние, българите, влязохме по-късно на световния и европейския пазар. Но стоим все още в периферията му и чакаме да ни пуснат да се настаним по-удобно. Чакаме, но все още не ни разрешават. И сигурно скоро няма да го сторят. Лошото е, че ако все пак успеем да се промъкнем, ще заемем нечие друго място на някой друг народ и държава, които са проявили небрежност и невнимание и са изпуснали изгодната позиция. Нашето евентуално подобрение ще бъде отплата за търпението ни, но и наказание на оня, който е изгонен и на чието място се настаняваме.
Днес да си българин е също толкова хубаво, колкото и да си всеки друг народ извън групата на най-богатите и развитите.
Нима обаче животът е само материални блага, икономическа сила и стабилна позиция върху пазара на суровини, стоки и услуги? Нима той не е морал, нравственост, добросъседство, красота, достойнство, вяра, смирение и добродетели? Модерният свят е изграден върху несправедливост и конкуренция. За да има един, трябва да няма друг. Ние сметнахме, че това правило вече не важи или се отнася за някакви отдавна отминали епохи. Това за съжаление не е така. Богатите държави са богати за сметка на бедните, а богатите хора са богати за сметка на бедните хора. Навсякъде по света шества тази несправедливост. Тогава трябва ли да искаме в подобна несправедливост да направим някого другиго беден, за да бъдем ние богати?
Как ще отговорим на този въпрос? Ако продължим да искаме промяна в наша полза, за да влезем в групата на богатите, силните и агресивните, ще участваме в потискането на бедните, слабите, немощните. Тези, към които сега принадлежим. Ако се откажем от претенциите си, ще ставаме все по-бедни и слаби. Бедността и слабостта ще ни изправят пред опасността от физическо унищожение, тъй като няма да сме в състояние да устояваме на природните сили и несгоди.
Би трябвало да е възможно да подобряваме живота си, но и нравствено да се усъвършенстваме, да се изпълваме с благородство и състрадателност.
Идеалът на днешните хора е силата и богатството. Аз тук проповядвам други добродетели и сигурно изглеждам смешен с моите жалби по доброта, нравственост и красота. Боя се обаче от перспективата българите да са потънали в доволство и пари, а други народи да умират от глад и мизерия. Ще се радваме ли тогава, че сме успял народ? Ще казваме ли тогава, че е хубаво да си българин? Както днес казваме, че да си българин никак не е хубаво...
Resonance: Is it good to be Bulgarian? – by Panko Anchev. |
|
|
Назад
[ 1 ]
Напред |
|
ВЕСТНИК “КИЛ” НА 30 ГОДИНИ!
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, издаван в град Варна от Сдружение на писателите вече 30 години. Във вестника се печатат значими съвременни литературни творби на български писатели и на писатели от други страни, представя се творчеството на водещи съвременни автори, дава се път на много млади хора да дебютират с творчеството си в литературния печат, както и на такива, които експериментират в словото и в различните видове изкуства. Вестникът е подкрепян финансово от Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите. Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на съвременната литература, както и да откриете едни от най-стойностните ѝ произведения!
