Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Резонанс:

Поезия:


Преводи:

Имена:

Портрет:

Малък разказ:

Писмо:

Беседи:

Око:

Книга 8 Книга 9
ВЕСТНИК “КИЛ 2023”
  
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него се отпечатват значими съвременни литературни творби на български писатели и на писатели от други страни; представя се творчеството на водещи съвременни автори; дава се път на много млади хора да дебютират с творчеството си в литературния печат, както и на такива, които експериментират в словото и в различните видове изкуства. Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите.
Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
Статии
Преводи
Стихове от Зоя Езрохи.
Poetry by Zoya Ezrochi. 
 
    ЗОЯ ЕЗРОХИ (р. 1947) живее в Санкт Петербург, Русия. Тя е химик по образование: завършила е техникум, работила е в лабораторията на един институт, с което е осигурявала съществуванието си. Тогава стиховете й почти не се печатат. В годините на перестройката този институт се оказва пред рухване. Налага се да „смени професията си”. Тя започва да търгува на пазара с детски играчки. Стои редом с бабички, които продават своите плетива и зеленчуци, бяга от милицията, понеже този пазар е забранен. От това капитал не натрупва, но пък създава изразителни стихотворения, защото поезията е навсякъде около нея, където има живот. А на нея, на Зоя Езрохи, съдбата й е подарила рядко дарование: да подрежда живота в римувани стихове тъй непосредствено и непринудено, сякаш това е естествената форма на речта. 
    Неотдавна Зоя Езрохи осъществи заветната си мечта: да издаде в един том всичките си стихотворения. 
    Превежда се за първи път на български.

    ЗОЯ ЕЗРОХИ

    НЕ СЕ ВКИСВАЙ!

    И стените тук дори
    Не понасят мрака.
    Чуми – две, холери – три!
    И петнайсет рака!
    Едногърдите жени
    смеят се безбожно
    и споделят си едни
    болки невъзможни.
    При Тамара метастаз
    пъпли под халата,
    А пък тя гощава нас
    с приказна салата!
    При Ирина гной сълзи
    под превръзка нова,
    но къносани коси
    къдри тя наново.
    Тука още можем пак
    да сме хубавици
    и в прозоречния мрак
    пак да храним птици.
    Клонки, пъпки, весел шум .
    Февруари – в края.
    А пък ти с една наум
    празнична омая.
    И синигерчето как
    - чуваш! – се възторгва.
    А покойниците пак
    свалят в тъмна морга.

    В ОЧАКВАНЕ НА ОТГОВОР

    Избави ме ти, Боже, от рака -
    десет години макар.
    Мойто куче при мен да дочака
    свойта смърт като дар.
    Нека и котките, нека
    да си скачат и мъркат във хор,
    да не стават те жертва нелека
    на негодници в нашия двор.
    А пък тези, чието аз име
    се боя засега да издам,
    нека в пътя ми тръгнат пустинен
    и да стигнат най-сетне до Там...
    Пази ме ти, Боже, от рака
    и последствия други от брака...
    Преведе Тихомир Йорданов


      Translations: poetry by Zoya Ezrochi.
 
 
Назад [ 4 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма