| Съдържание |
| Резонанс: |
| Поезия: |
| Преводи: |
| Имена: |
| Бележник: |
| Палитра: |
| Беседи: |
| Северна приказка: |
| Библейски: |
ВЕСТНИК “КИЛ 2023”
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него се отпечатват значими съвременни литературни творби на български писатели и на писатели от други страни; представя се творчеството на водещи съвременни автори; дава се път на много млади хора да дебютират с творчеството си в литературния печат, както и на такива, които експериментират в словото и в различните видове изкуства. 
Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство
от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите.
Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство
от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите.
Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
| Статии | |
| Преводи | |
110 години от рождението на Сергей Есенин и 80 години от смъртта му.
110 years from the birth and 80 years from the death of Sergey Essenin. |
|
СЕРГЕЙ ЕСЕНИН
ИЗ „ЧЕРНИЯТ ЧОВЕК”
... Ех, обичам поетите! Смешен народ. В тях аз вечно намирам историйка, все за сърцето – на пъпчива студентка плувнал в коса идиот преоткрива света, с премаляваща мъка в нозете. Не знам аз, не помня, в едно селце – може в Калуга, а може в Рязан да е – в прост селски дом син живял; със челце под жълти коси и с очи лъчезарни... И ето, пораснал, при това поет, е, с неголяма, но сграбчваща сила, и женица някаква над четирийсетте зовял уличница и своя мила. ...Черен човеко! Ти, прескверен гост. Тази слава отдавна за теб е позната.” Аз беснея и в мутрата, в гадния нос разярено бастуна си мятам... ...Няма месец. Сивее в прозорчето ден. Ах, ти, нощ! Ти какво, нощ, ми струпа? Със цилиндър стоя. Няма никой край мен. Аз съм сам... С огледалото счупено... Превод Огнян Антов
Николай Панченко (1924 – 2005) руски поет, отличава с дълбочина на чувствата и тънкост на мисълта. В творчеството му органично се преплитат най-добрите черти на традиционната поезия с търсенията на нова, нестандартна форма на стиха. НИКОЛАЙ ПАНЧЕНКО
***
Белило, туш и малко охра –
и ей го зимния пейзаж.
И тъй е просто – драснеш дваж
с молив по белотата мокра
две гарги. Нечия следа.
Нанейде кривнала бразда.
Е, стига! Листът бял е главно.
Той само! Всичко е в това.
В нощта наместо флаг отдавна
шумят неказани слова.
***
Да пишеш стихове – дори
и да не щеш.
Пак давай, давай!
Бенгалски огън да гори
в почти беззлобна слава.
Без блясък, крясък и без жар.
Минутна в туй утеха.
Талантите усмихват се, макар
да не намират там успеха.
Прозорци грейват в синева.
Светът по-хубав, знам, ще стане.
Но дълга нощ подир това
сълзи ще рони непрестанно
***
Аз бавно умирам – работя.
Виж, яма копая.
Помъквам греда.
И питат ме хора:
- Хей, как е живота?
- Умирам - усмихвам се. - Такъв е той, да...
Но те ме не чуват. За тях това значи,
че щом се усмихвам, наред ми е всичко.
Човекът по лятото няма да плаче,
щом тиквата расне по своя привичка.
- Наред е! – пак работа аз си намирам.
Потта си забърсвам, додето работя.
- Така е - усмихвам се, - тъй си умирам..
И сетне добавям:
- Такъв е живота.
Превод Тихомир Йорданов
Translations: 110 years from the birth and 80 years from the death of Sergey Essenin: new interpretations by Ognyan Antov and Tihomir Yordanov. |
|
|
Назад
[ 4 ]
Напред |
|
