Простори

Съдържание

Резонанс:

Поезия:

Стихове от Веселин Маринов.
Poems by Vesselin Marinov.

Преводи:

110 години от рождението на Сергей Есенин и 80 години от смъртта му.
110 years from the birth and 80 years from the death of Sergey Essenin.

Имена:

Исак Даниел.
Isak Daniel.

Бележник:

За Атанас Стоев.
About Atanass Stoev.

Палитра:

Със студ, слънце и дъжд.
With cold, sun and rain.

Беседи:

Дуенде- теория и проявление.
Duende – by Federico Garcia Lorca.

Северна приказка:

Зимен лов на херинги.
A winter herring fishing.

Библейски:

Сексуалност и слепота в историята на Самсон и Далила.
Sexuality and blindness in the story about Samson and Delilah.

ВЕСТНИК “КИЛ 2024”

Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него може да се срещнете със значими съвременни литературни творби на български писатели, като особено място намират варненските творци. Представя се творчеството и на водещи съвременни автори; много млади хора дебютират с творчеството си в литературния печат, които експериментират и прокарват иновативни методи в словото и в различните видове изкуства. Отпечатват се за първи път творбите, спечелили конкурси, организирани от вестника; намират място творци от различни изкуства от град Варна с високи постижения у нас и в чужбина.

Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, ако искате да ви изненада някой творец с постиженията и предизвикателствата си в съвременния свят, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!

Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!

Община Варна - Култура и изкуство. (varnaculture.bg), https://www.facebook.com/varnaculturebg,

https://www.instagram.com/culturevarna?igsh=anhya3lrZWtiMjc3

Статии
Преводи
110 години от рождението на Сергей Есенин и 80 години от смъртта му. 110 years from the birth and 80 years from the death of Sergey Essenin.

СЕРГЕЙ ЕСЕНИН ИЗ „ЧЕРНИЯТ ЧОВЕК” ... Ех, обичам поетите! Смешен народ. В тях аз вечно намирам историйка, все за сърцето – на пъпчива студентка плувнал в коса идиот преоткрива света, с премаляваща мъка в нозете. Не знам аз, не помня, в едно селце – може в Калуга, а може в Рязан да е – в прост селски дом син живял; със челце под жълти коси и с очи лъчезарни... И ето, пораснал, при това поет, е, с неголяма, но сграбчваща сила, и женица някаква над четирийсетте зовял уличница и своя мила. ...Черен човеко! Ти, прескверен гост. Тази слава отдавна за теб е позната.” Аз беснея и в мутрата, в гадния нос разярено бастуна си мятам... ...Няма месец. Сивее в прозорчето ден. Ах, ти, нощ! Ти какво, нощ, ми струпа? Със цилиндър стоя. Няма никой край мен. Аз съм сам... С огледалото счупено... Превод Огнян Антов Николай Панченко (1924 – 2005) руски поет, отличава с дълбочина на чувствата и тънкост на мисълта. В творчеството му органично се преплитат най-добрите черти на традиционната поезия с търсенията на нова, нестандартна форма на стиха. НИКОЛАЙ ПАНЧЕНКО * Белило, туш и малко охра – и ей го зимния пейзаж. И тъй е просто – драснеш дваж с молив по белотата мокра две гарги. Нечия следа. Нанейде кривнала бразда. Е, стига! Листът бял е главно. Той само! Всичко е в това. В нощта наместо флаг отдавна шумят неказани слова. * Да пишеш стихове – дори и да не щеш. Пак давай, давай! Бенгалски огън да гори в почти беззлобна слава. Без блясък, крясък и без жар. Минутна в туй утеха. Талантите усмихват се, макар да не намират там успеха. Прозорци грейват в синева. Светът по-хубав, знам, ще стане. Но дълга нощ подир това сълзи ще рони непрестанно * Аз бавно умирам – работя. Виж, яма копая. Помъквам греда. И питат ме хора: - Хей, как е живота? - Умирам - усмихвам се. - Такъв е той, да... Но те ме не чуват. За тях това значи, че щом се усмихвам, наред ми е всичко. Човекът по лятото няма да плаче, щом тиквата расне по своя привичка. - Наред е! – пак работа аз си намирам. Потта си забърсвам, додето работя. - Така е - усмихвам се, - тъй си умирам.. И сетне добавям: - Такъв е живота. Превод Тихомир Йорданов** Translations: 110 years from the birth and 80 years from the death of Sergey Essenin: new interpretations by Ognyan Antov and Tihomir Yordanov.

Назад [ 4 ] Напред