СЕРГЕЙ ЕСЕНИН
ИЗ „ЧЕРНИЯТ ЧОВЕК”
... Ех, обичам поетите!
Смешен народ.
В тях аз вечно намирам
историйка, все за сърцето –
на пъпчива студентка
плувнал в коса идиот
преоткрива света,
с премаляваща мъка в нозете.
Не знам аз, не помня,
в едно селце –
може в Калуга,
а може в Рязан да е –
в прост селски дом
син живял; със челце
под жълти коси
и с очи лъчезарни...
И ето, пораснал,
при това поет,
е, с неголяма,
но сграбчваща сила,
и женица някаква
над четирийсетте
зовял уличница
и своя мила.
...Черен човеко!
Ти, прескверен гост.
Тази слава отдавна
за теб е позната.”
Аз беснея и в мутрата,
в гадния нос
разярено бастуна си мятам...
...Няма месец.
Сивее в прозорчето ден.
Ах, ти, нощ!
Ти какво, нощ, ми струпа?
Със цилиндър стоя.
Няма никой край мен.
Аз съм сам...
С огледалото счупено...
Превод Огнян Антов
Николай Панченко (1924 – 2005) руски поет, отличава с дълбочина на чувствата и тънкост на мисълта. В творчеството му органично се преплитат най-добрите черти на традиционната поезия с търсенията на нова, нестандартна форма на стиха.
НИКОЛАЙ ПАНЧЕНКО
***
Белило, туш и малко охра –
и ей го зимния пейзаж.
И тъй е просто – драснеш дваж
с молив по белотата мокра
две гарги. Нечия следа.
Нанейде кривнала бразда.
Е, стига! Листът бял е главно.
Той само! Всичко е в това.
В нощта наместо флаг отдавна
шумят неказани слова.
***
Да пишеш стихове – дори
и да не щеш.
Пак давай, давай!
Бенгалски огън да гори
в почти беззлобна слава.
Без блясък, крясък и без жар.
Минутна в туй утеха.
Талантите усмихват се, макар
да не намират там успеха.
Прозорци грейват в синева.
Светът по-хубав, знам, ще стане.
Но дълга нощ подир това
сълзи ще рони непрестанно
***
Аз бавно умирам – работя.
Виж, яма копая.
Помъквам греда.
И питат ме хора:
- Хей, как е живота?
- Умирам - усмихвам се. - Такъв е той, да...
Но те ме не чуват. За тях това значи,
че щом се усмихвам, наред ми е всичко.
Човекът по лятото няма да плаче,
щом тиквата расне по своя привичка.
- Наред е! – пак работа аз си намирам.
Потта си забърсвам, додето работя.
- Така е - усмихвам се, - тъй си умирам..
И сетне добавям:
- Такъв е живота.
Превод Тихомир Йорданов
Translations: 110 years from the birth and 80 years from the death of Sergey Essenin: new interpretations by Ognyan Antov and Tihomir Yordanov. |