Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Поезия:


Есе:

Преводи:

Имена:

Къси разкази:


Памет:

Интервю:

Подиум:

Фотооко:

Солен смях:

Книга 8 Книга 9
ВЕСТНИК “КИЛ 2023”
  
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него се отпечатват значими съвременни литературни творби на български писатели и на писатели от други страни; представя се творчеството на водещи съвременни автори; дава се път на много млади хора да дебютират с творчеството си в литературния печат, както и на такива, които експериментират в словото и в различните видове изкуства. Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите.
Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
Статии
Къси разкази
Лесната Галя- от Мариан Желев.
The easy Galya– by Marian Zhelev. 
 

    Мариан Желев. През февруари т.г. Media Times Review представи откъс от новия роман на Мариан Желев “Сбогом, България”. Авторът е носител на наградата “Златен Пегас” от конкурса за дебютна книга в Хасково 1999 г., присъдена за романа “Свлачище”. В книжарниците можете да намерите и втория му издаден роман - “Малката действителност”.

    Мариан Желев
    В неголемия шивашки цех работеха все млади момичета. Те хващаха окото на мъжете от канцелариите, които работеха към търговия на едро. Не пропускаха сутрин рано да си пият кафето отвън на пейките, в очакване да се появят хубавите шивачки. Момичетата идваха на групи. Щом усетеха мъжките погледи върху себе си, мигом навеждаха глава и започваха да се усмихват една на друга или да се побутват с лакти. Зад гърба си чуваха подмятания, някои от тях приближаващи прага на цинизма. Но какво да се прави, такива бяха мъжете – особено докато си пиеха кафето пред канцелариите.
    Една пролет се появи Галя. Тя не отиде да работи в шивашкия цех. Взеха я в търговия на едро. При мъжете.
    Галя имаше кръгло лице, не особено гъста коса, която носеше прибрана в къса опашка. Биха могли да й викат миньонче заради не особено високия й ръст, но тъй като беше леко пълна и със здрави прасци и бедра, на никого не му идваше наум това обръщение.
    Още първия ден Галя дойде на работа с къса пола и качена на обувки с висок ток. Носеше и прилепнала към тялото блуза. Гърдите й не бяха големи, но достатъчно провокираха любопитни погледи.
    Мъжете от търговия на едро забравиха за младите шивачки от малкия цех отсреща. Започнаха да пият кафето си не на пейките отвън, а в канцелариите. За да са по-близо до Галя. Тя нямаше нищо против. И сякаш, за да нахрани любовния апетит на колегите си, кръстосваше крак срещу тях, палеше цигара и с удоволствие пиеше поднесеното кафе.
    Някъде след три дни единият от работниците не се стърпя и викна уж на колегите си така, че и новата служителка да го чуе: “Ей, да ми падне това Галенце отзад в склада... Направо на кашоните!”
    По обедната почивка всички се изнасяха за чорба и кебапчета в близкото заведение. И Галя уж бе тръгнала за там, но като минаваше край онзи, дето й се канеше, му подхвърли: “Отивам отзад, в склада. Ще дойдеш ли?”
    Онзи се огледа. Обърна се и тръгна след колежката си, която вече тракаше с токовете си по циментовия под.
    След половин час обедната почивка свърши. Всички се върнаха по работните си места. Любопитните очи обаче бяха толкова широко отворени, че на никой не му се мислеше за работа. Всички искаха да знаят едно: дали колегата им е оправил Галя отзад на кашоните.
    “Да, бе, оправих я” – подхвърли той на най-жадните за информация.
    На другия ден Галя дойде на работа с още по-къса пола. И тъй като дните ставаха по-топли тя не носеше чорапогащник. Мъжете окончателно забравиха да работят. Уж бяха заети с нещо, а очите им все дебнеха Галя да се наведе. “Ох, Галенце, Галенце!” – не се стърпя един. Колежката му тъкмо се бе заела да оправя някаква стока. Изправи се и погледна мъжа. После хвърли и едно око наоколо. Нямаше хора. “Отивам отзад” – каза му. Със стегната походка, тръгваща от здравите й прасци и завършваща сякаш до върха на късата й опашка, Галя се отправи към кашоните. Мъжът я последва.
    До към средата на лятото почти нямаше човек от търговия на едро, който да не се е усамотявал с Галя. Достатъчен бе един поглед, едно намигане или закачка и тя бе готова. Само веднъж се запъна, когато един от мъжете директно, ей така, пред всички занарежда какво точно искал Галя да му прави и как той... Тя го отряза, но на следващия ден щастието му така или иначе се усмихна.
    Постепенно Галя прехвърли вниманието си към доставчиците – шофьорите на бусове и камиони. Още със слизането от колите те не можеха да сварят да й намигат и с двете очи. Голяма беше изненадата им, че тя изобщо не се противеше, а направо ги водеше отзад при кашоните.
    Мъжете от склада за търговия на едро престанаха да пият кафе. Не ходеха обедно време и до заведението да хапват кебапчета и чорба. Стояха на групи, чоплеха семки и се опитваха неуспешно да говорят за мачове. Страх ги беше да поглеждат към Галя, да я заговарят. Всеки един от тях няколко пъти вече бе ходил с нея отзад при кашоните.
    Доставчиците започнаха някак бързо-бързо да стоварват стоката. Не се застояваха: даваха документите за подпис и след това веднага скачаха в камиона. Нямаше вече подхвърляния, намеци, словесни пощипвания. Защото всички знаеха, че така или иначе ще последва ходене до кашоните отзад в склада.
    Мъжете вече не бяха онези мъже, които се закачаха и заканваха. В очите им започна да припламва огънчето на гнева. Особено когато Галя започна да прелъстява клиентите на търговия на едро. Уж ги водеше да си вземат кашоните със стока отзад в склада... Бавеха се половин час там. Накрая клиентът се връщаше със зачервено лице и понякога със забравен да зее отворен копчелък.
    Работата стигна до шефа на складовете за търговия на едро. Той привика Галя при себе си. Продажбите не вървели – каза й той. Откакто тя започнала работа, вече имало три молби за напускане от колегите й. Доставчиците също започнали да избягват складовете. Да не говорим за клиентите – броели се на пръсти.
    “А, бе – не се стърпя накрая шефът – ти наистина ли си толкова лесна? Защото така са започнали да ти викат всички.”
    Галя пооправи леко косата си и отвърна: “Всички само за любов говорят.”
    Връчиха й заповедта за уволнение. Този ден Галя бе дошла с най-късата си пола и с най-прилепналата към тялото й блуза. Разплака се в канцеларията. После бързо изтри сълзите. Стегна си багажа и тръгна.
    Никой не се обърна след нея, никой не спря поглед върху едрите и здрави бедра. Нямаше как да й подхвърлят онова “Ей, Галенце...”, защото знаеха какво ще последва.
    Дните се заточиха и скоро отново бе пролет. Обичайният ритъм на живот разцъфна с пълна сила в складовете за търговия на едро. Сутрин мъжете се събираха отпред на пейките да пият кафе. Чакаха да се появят младите шивачки. От време на време някой от работниците не се стърпяваше и подхвърляше: “Ох, да ви имам дантелките!”
    Шивачките навеждаха глави – едни със зачервени от срам лица, други ядосани, че ги задирят по такъв начин.
    Но всичко си бе в реда на нещата.
 
 
Назад [ 7 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма