| Съдържание |
| Поезия: |
| Есе: |
| Преводи: |
| Имена: |
| Къси разкази: |
| Памет: |
| Интервю: |
| Подиум: |
| Фотооко: |
| Солен смях: |
ВЕСТНИК “КИЛ 2023”
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него се отпечатват значими съвременни литературни творби на български писатели и на писатели от други страни; представя се творчеството на водещи съвременни автори; дава се път на много млади хора да дебютират с творчеството си в литературния печат, както и на такива, които експериментират в словото и в различните видове изкуства. 
Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство
от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите.
Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство
от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите.
Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
| Статии | |
| Имена | |
Стефан Венедикт Попов– между реториката, музиката и сградостроенето.
Steffan Venedict Popov& between rhetoric, music and building. |
|
 Георги Кацарски Стефан Попов е роден през 1889 г. във Варна.
Баща му Венедикт Попов е бесарабски българин. Завършва правни науки в Европа, след което идва в прародината. Назначен е за съдия в Русенския апелативен съд, а след няколко години се премества във Варна. Става окръжен управител и народен представител. Тук се жени за гъркиня.
Синът Стефан Венедикт Попов завършва със златен медал класическия профил на Мъжката гимназия и заминава за Белгия, за да следва архитектура. Не след дълго се прехвърля в Германия и взима диплома в Мюнхен тъкмо в навечерието на Балканската война. Завършва в съкратен срок Школа за запасни офицери и участва като младши офицер във всички войни. Към края на Първата световна война е ранен тежко, като за това получава военно инвалидна пенсия. Награждаван е с орден за храброст.
Стефан Попов е чувствителна натура и изживява дълбоко погрома и разрухата след войните.
 Къщата на Боян Блъсков - издател, на ул. “Преслав” 59 и курортен дом “Плаж Варна” - ул. “Приморски” 59
Започва да упражнява своята професия на частна практика в града. Периодът е труден: криза и финансов недоимък. През годините след войните обаче Варна се ръководи от силни кметове като Димитър Кондов, Петър Стоянов, Никола Попов, които успяват да преодолеят критичния спад и да създадат условия за възход на града. Подготвена е програма за развитие на Варна като международен курорт и като културен център. Започват да се строят луксозни частни и обществени сгради със значителни архитектурни стойности. Стефан Попов има възможност да покаже и доразвие своите способности. Проектира ценни сгради, като почти всички са архитектурни паметници. Ето някои от тях:
* сградата на бул. “Княз Борис I” 46 (къщата на търговеца Мешу);
* сградата на бул. “Владислав” 7 (къщата на аптекаря Новкиришк);
* халите на улица “Сан Стефано” (сега съборени);
* сградата на бившето Съветско консулство на ул. “Братя Шкорпил” 22;
* първата жилищна кооперация в града на бул. “Приморски” 9, известна повече като “Плаж Варна”, или като “сградата на Венедикт Попов” (тя е строена върху 340 кв. м на пет етажа с партер и магазини);
* къщата на Антон Пейчев на бул. “Сливница” 20 (бившият Окръжен комитет на БКП, сега Булбанк);
* сградата на Българското параходно дружество на бул. “Приморски”;
* къщата на Боян Блъсков на ул. “Преслав” 59;
* къщата на семейство Холевич на ул. “Драган Цанков”;
И това не е всичко.
Заедно с архитект Дабко Дабков Попов изгражда внушителната сграда на Варненската търговско-индустриална камара (днес Щабът на ВМС) на улица “Преслав” 16.
Прави камбанарията и подменя покривната конструкция и кубетата на Катедралния храм-паметник “Св. Успение Богородично”.
 Сградата на Параходство БМФ 1937 г. - ул. “Приморски” 1 и сградата на бул. “Княз Борис I” 46 (къщата на търговеца Мешу)
Строи още много други частни къщи, които ще бъдат издирени и попълнени към фонда му.
Стефан Венедикт Попов е виден общественик, няколко мандата е общински съветник, през 1931 г. е народен представител. Член е на БИАД - Варна, като през 1920 г. заема длъжността секретар-библиотекар.
Освен професионалист и общественик, той притежава рядката дарба на красноречието. Малко адвокати могат да се състезават по реторика с него. Владее шест езика, в това число и латински. Свири на виолончело, мандолина и цигулка.
Стефан Попов е едър мъж. Видът му вдъхва уважение и страхопочитание. Но всъщност е общителен и човеколюбив. Както се казва - народен човек. Предразполага хората към себе си. Особено го обичат работниците, на които осигурява работа. Държи се с тях като равен с равен, не ги дели по етнос и произход. Често споделя трапезата си с тях.
 Къщата на Григор Пейчев - 1923 г. - днес в нея се намира Булбанк и сградата на бул. “Владислав” 7 (къщата на аптекаря Новкиришк);
При установяването на комунистическата власт Стефан Венедикт Попов е изправен пред Народния съд и осъден на 15 години затвор. Семейството е изселено в с. Добрина, Провадийско, а имуществото му - конфискувано. Освободен е предсрочно през 1953 г., но е крайно оскърбен от нанесените му морални и физически удари. Излиза от затвора с разклатено здраве. Умира на 2 септември 1956 г.
Хилядно множество го изпраща в църквата “Свети Архангел Михаил” и до последния му дом в Старото гробище на Варна.
Уважението не може да се затвори зад решетки. |
|
|
Назад
[ 5 ]
Напред |
|
