С ПЕРО ОТ ПЕГАС
ТУРХАН РАСИЕВ
Когато няма какво да кажа на хората, имам повече време за писане.
От свободата на словото до слободията има само една храчка.
Когато ни омръзне чуждото робство, минаваме под наше.
Мислите за свободата са отлежавали в затворите.
Докато избирахме знаменосците си, изгубихме войната.
За много поети и два живота не са достатъчни, за да станат безсмъртни.
Мнозина търсят Дървото на познанието със секира в ръка.
Мечтая за времето, когато правителствата ще си разменят само музикални ноти.
Сивият поток не се изчервява от срам.
Прекаленият светец на дявола се моли.
Мнозина правят новелистика, а малцина – Нобелистика.
Мъглата от думи е най-непрогледна.
Айнщайн твърди, че хуморът създава равновесие. Тогава на сатирата не й остава нищо друго, освен да ни изкара из релси.
Бездарието без дарове не си отива.
Има официални говорители и неофициални премълчители.
Аз не съм за нестандартното мислене, а за надстандартното мислене.
Когато нямаше гласност, по-добре си приказвахме.
Бог е в нас, а ние сме в дявола.
Каквото ни е било писано, това ще прочетем.
Един патки пасе, друг лебедова песен слуша.
Само сатириците се опитват да вържат тенекия за опашката на дявола.
Краткостта е сестра на таланта. Аз съм баткото.
Снимка Десислава Генкова. Трети национален фотографски салон Варна 2005
ВАСИЛ ДАЧЕВ
В ПРИБОЯ НА ПОЕЗИЯТА
И аз се гмуркам в таз стихия –
неканен от Ерато гост.
Метафорите сол ми трият -
в поезията драпам бос.
Роди се стихчето. Солено!
Че кой ли не му трие сол?
Което е в море родено –
само се ражда с ореол. |