Изложба в Градската художествена галерия – Варна
ПАНКО АНЧЕВ
Тази голяма по мащаб на замисъла и обем на изпълнението изложба е интересен и значим художествен факт и в културния живот на Варна по няколко причини. Първата е чисто събитийна: никога преди не е показвано българското изкуство от началото на ХХ век с толкова много автори и творби. По същество изложбата е една нагледна история на този период. Зрителят може да си изгради реална представа за това какво е бил българският модернизъм, кои са неговите най-ярки представители и какво от този модернизъм е наследило съвременното изкуство. Защото модернизмът не е само манифести и призиви за “европеизация”, но и идеи, концепции, художествени образи, традиции, които се усвояват от културата.
Другата причина е самият характер на изложбата, която показва репродукции. При това репродукции, които са в значително по-голям мащаб от оригиналите. Впечатлението от новия мащаб на картините и графиките е силно и те въздействат сякаш по-активно от самите оригинали. Човек може да сравни експонатите в изложбата с репродукциите в каталога на изложбата и да направи сравнението. Този начин на представяне на творбите е напълно успешен и подсилва възприемането им.
Когато говорим за българския модернизъм и ролята на Гео Милев като писател, художник и критик не бива да свеждаме значението на тези явления единствено до прословутото “европеизиране” на българското изкуство. Защото приобщаването на българската култура към европейската, стремежът й да се изравни с нея не се олицетворява единствено с модернизма. Модернизмът само ускорява този процес. Той самият обаче не е еднородно явление. И това се вижда и в тази изложба. Модернизмът на ХХ век (защото има модернизъм и на ХIХ век – символизмът, напр.) е естетическа идеология и практика на промяната и съзиданието, на преосмисляне на традициите и търсене на градивните средства. Затова и така трайни са художествените му резултати и толкова богато е наследството, което е оставил върху по-сетнешното развитие на българския художествен дух.
Изложбата е важна е поради това, че ни запознава с онова, което малко познаваме ( напр. художници като Иван Бояджиев, Васил Захариев, Петър Дачев) или дори не сме подозирали, че знаем ( Гошка Дацов, Николай Райнов, Николай Абрашев, Мирчо Крачулев). Тук виждаме работи на големи майстори (Владимир Димитров- Майстора, Жорж Папазов, Иван Лазаров), но и на позабравени днес имена. Също и творби на художници, които само за малко са били модернисти и по-късно се отчуждават от него и поемат друг път на развитие ( Цанко Лавренов, Донка Константинова, Никола Танев). И още: работи на двамата майстори от Варна Георги Велчев и Христо Каварналиев.
Изложбата “Гео Милев и българският модернизъм” е факт с огромно значение за духовността на Варна. Такъв мащабен проект отдавна не е осъществяван и затова трябва по достойнство да оценим жеста на Община Варна, която е главен организатор на неговия варненски живот. |