| Съдържание |
| Поезия: |
| Есе: |
| Преводи: |
| Къси разкази: |
| Палитра: |
| Памет: |
| Око: |
| Наследство: |
ОДЕСОС ПРЕЗ КЪСНАТА АНТИЧНОСТ
(IV – НАЧАЛОТО НА VII ВЕК)
ОТ АЛЕКСАНДЪР МИНЧЕВ
“Одесос през късната античност (IV- началото на VII век)” е последната трета книга на Ал. Минчев от поредицата за античния град Одесос, нашата днешна Варна. През 2007 г. излиза първата – монографията „Одесос през Елинистическата епоха (края на IV в. пр. Хр. – началото на I в. сл. Хр.)”, а през 2021 г. – втората: „Одесос през Римската епоха (I-III в.)“. Новото изследване е посветено на последния период от съществуването на този забележителен античен град в българските земи – Късната античност. Поместени са много нови данни от исторически, археологически и епиграфски изследвания за града, публикувани през последните 15 години у нас и в чужбина, както и някои по-стари, които са останали неизвестни доскоро. Някои от най-ценните антични паметници, открити в града и запазени до наши дни, са гордост за археологическото и архитектурното богатство не само на Варна, но и на България и Европа.Коренните промени в периода на Късната античност са като врящ котел от събития – политически, военни, икономически и религиозни.
Това е периодът на третия и последен голям разцвет на Одесос – време, от което и до днес в града има останали значителни следи.Издаването на книгата е финансирано от Фонд “Култура” на Община Варна и е съществен принос към културната памет на града и на България.
| Статии | |
| Палитра | |
Гео Милев и българският модернизъм
Geo Milev and the Bulgarian modernism |
|
|
Изложба в Градската художествена галерия – Варна
ПАНКО АНЧЕВТази голяма по мащаб на замисъла и обем на изпълнението изложба е интересен и значим художествен факт и в културния живот на Варна по няколко причини. Първата е чисто събитийна: никога преди не е показвано българското изкуство от началото на ХХ век с толкова много автори и творби. По същество изложбата е една нагледна история на този период. Зрителят може да си изгради реална представа за това какво е бил българският модернизъм, кои са неговите най-ярки представители и какво от този модернизъм е наследило съвременното изкуство. Защото модернизмът не е само манифести и призиви за “европеизация”, но и идеи, концепции, художествени образи, традиции, които се усвояват от културата.
 Другата причина е самият характер на изложбата, която показва репродукции. При това репродукции, които са в значително по-голям мащаб от оригиналите. Впечатлението от новия мащаб на картините и графиките е силно и те въздействат сякаш по-активно от самите оригинали. Човек може да сравни експонатите в изложбата с репродукциите в каталога на изложбата и да направи сравнението. Този начин на представяне на творбите е напълно успешен и подсилва възприемането им.
Когато говорим за българския модернизъм и ролята на Гео Милев като писател, художник и критик не бива да свеждаме значението на тези явления единствено до прословутото “европеизиране” на българското изкуство. Защото приобщаването на българската култура към европейската, стремежът й да се изравни с нея не се олицетворява единствено с модернизма. Модернизмът само ускорява този процес. Той самият обаче не е еднородно явление. И това се вижда и в тази изложба. Модернизмът на ХХ век (защото има модернизъм и на ХIХ век – символизмът, напр.) е естетическа идеология и практика на промяната и съзиданието, на преосмисляне на традициите и търсене на градивните средства. Затова и така трайни са художествените му резултати и толкова богато е наследството, което е оставил върху по-сетнешното развитие на българския художествен дух.
Изложбата е важна е поради това, че ни запознава с онова, което малко познаваме ( напр. художници като Иван Бояджиев, Васил Захариев, Петър Дачев) или дори не сме подозирали, че знаем ( Гошка Дацов, Николай Райнов, Николай Абрашев, Мирчо Крачулев). Тук виждаме работи на големи майстори (Владимир Димитров- Майстора, Жорж Папазов, Иван Лазаров), но и на позабравени днес имена. Също и творби на художници, които само за малко са били модернисти и по-късно се отчуждават от него и поемат друг път на развитие ( Цанко Лавренов, Донка Константинова, Никола Танев). И още: работи на двамата майстори от Варна Георги Велчев и Христо Каварналиев.
Изложбата “Гео Милев и българският модернизъм” е факт с огромно значение за духовността на Варна. Такъв мащабен проект отдавна не е осъществяван и затова трябва по достойнство да оценим жеста на Община Варна, която е главен организатор на неговия варненски живот. |
|
|
Назад
[ 5 ]
Напред |
|
ВЕСТНИК “КИЛ” НА 30 ГОДИНИ!
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, издаван в град Варна от Сдружение на писателите вече 30 години. Във вестника се печатат значими съвременни литературни творби на български писатели и на писатели от други страни, представя се творчеството на водещи съвременни автори, дава се път на много млади хора да дебютират с творчеството си в литературния печат, както и на такива, които експериментират в словото и в различните видове изкуства. Вестникът е подкрепян финансово от Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите. Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на съвременната литература, както и да откриете едни от най-стойностните ѝ произведения!
