Простори

Съдържание

Резонанс:

Пътят и енигмата на Сталкер
The way and the enigma of “Stalker”

Сталкер и приятели
“Stalker” and friends

Поезия:

Стихове от Димитър Стефанов, Иван Овчаров и Боян Върбанов
Poetry: verses by Dimitar Steffanov, Ivan Ovcharov and Boyan Varbanov

Есе:

Как навлизах в света на книгата и литературата
How I was plunging into books and literature

Преводи:

Тихомир Йорданов интерпретира Николай Тихонов
Nikolay Tihonov interpreted by Tihomir Yordanov

Къси разкази:

Мъка по бежаво палто
A Passion for a fawn coat

Бележник:

Последните дни на Ивайло Петров
The last days of Ivaylo Petrov

Неюбилейно:

Ветераните на варненския театър- портрети от Сия папазова
The veterans of the Varna Theatre

Мелпомена:

На смокинг- жълти обувки- разговор на Венета Терзиева срежисьорката Десислава Боева
To fit a smoking – yellow shoes

ОДЕСОС ПРЕЗ КЪСНАТА АНТИЧНОСТ

(IV – НАЧАЛОТО НА VII ВЕК)

ОТ АЛЕКСАНДЪР МИНЧЕВ

“Одесос през късната античност (IV- началото на VII век)” е последната трета книга на Ал. Минчев от поредицата за античния град Одесос, нашата днешна Варна. През 2007 г. излиза първата – монографията „Одесос през Елинистическата епоха (края на IV в. пр. Хр. – началото на I в. сл. Хр.)”, а през 2021 г. – втората: „Одесос през Римската епоха (I-III в.)“. Новото изследване е посветено на последния период от съществуването на този забележителен античен град в българските земи – Късната античност. Поместени са много нови данни от исторически, археологически и епиграфски изследвания за града, публикувани през последните 15 години у нас и в чужбина, както и някои по-стари, които са останали неизвестни доскоро. Някои от най-ценните антични паметници, открити в града и запазени до наши дни, са гордост за археологическото и архитектурното богатство не само на Варна, но и на България и Европа.
Коренните промени в периода на Късната античност са като врящ котел от събития – политически, военни, икономически и религиозни.

Това е периодът на третия и последен голям разцвет на Одесос – време, от което и до днес в града има останали значителни следи.
Издаването на книгата е финансирано от Фонд “Култура” на Община Варна и е съществен принос към културната памет на града и на България.

Статии
Поезия
Стихове от Димитър Стефанов, Иван Овчаров и Боян Върбанов Poetry: verses by Dimitar Steffanov, Ivan Ovcharov and Boyan Varbanov

Димитър Стефанов е роден на 20.03.1932 г. в с. Шумата, Габровско. Завършва гимназия в Дряново и чешка и българска филология в Прага (1954). Работи като редактор в Радио София (1955 - 1969), изд. “Народна младеж”, “Български писател” и сп. “Пламък”. Сътрудничи в много периодични издания. Поет и преводач, един от известните автори на хайку в българската поезия. Основни поетични книги: “Най-голямото небе” - стихове (1965), “Знак за събиране” - стихотворения (1968), “Верига от криле” - стихове (1970), “Долу на слънцето” - стихотворения (1970), “Стихотворения” (1975), “Стихотворения и поеми” (1978). ДИМИТЪР СТЕФАНОВ НЕДОСЕГАЕМИЯТ Високо, недосегаем. Добре че клонът беше без плодове, иначе щях да хвана пръта. В ОТГОВОР Нямал съм страх от тебе, мой живот до болка познат и все още докрай неизвестен. Знам, че веднъж заради моята съпротива или детската ми упоритост, както искаш го наречи, нервите ти не издържаха и ти побесня: “Ще те смачкам!” Пък аз, понеже бях смачкал вече стръкче здравец на двора, ти отвърнах: “Ще ти ухаем.” СЕДЕМТЕ ЧУДЕСА Седемте чудеса на света... Не съм и помислял да участвам наравно с другите В тази световна анкета, а не съм и поканен. Иначе всичко щях да го взема на сериозно, да посоча тогава седемте козлета на баба и притаения детски дъх пред приказката за тях. Иван Овчаров е роден на 18 август 1959 г. в Русе. Живее във Варна. Учител е по българска литература в Националната хуманитарна гимназия “Константин Преславски”. Автор е на шест стихосбирки, между които “Прощаване с небесата” – “Бряг принт”, Варна, 1992 г., “Мъртъв сезон” – Варна, литературен форум,1994 г., “Mъжете на България” – Варна, “Бизнес – плюс”, 1992 г. Иван Овчаров * * * На Атанас Стоев Неоседланите въздишки се умножават. И всичко друго е излишно. Това остава. Като възвишена реликва – оглозган кокал... Да оцелееш е да свикнеш, както – с бинокъл. Въздишките са уморени – без цел, без име... Дори морето е до време – все по-незримо. Не знам какво е вече път и какво е същност – човекът е случаен тътен във сън несвършващ. Неоседланите въздишки се умножават... Поне след тях да се подпишеш – това остава. * * * Каквото има да се случи – ще дойде мигом. Ще ослепи като юмрук и ще си отиде... Необяснимо кратко, просто – като изригне, а смисълът е после, после – в каквото смигне. Но днес, и утре, и докрая отглеждаш риска – да се взривиш, без да узнаеш, каквото искаш. Пиейки с Емил Иванов И както вятърът не може да отвее отминалите вечери – светът притихва между нас като претръпнала от опити да ни спасява неизбежност на разума. Преглътнати са вече утешенията и неудобството, че се смалява пространството ни до една въздишка. Не обвинявам, само приближавам на чашата последното примигване след дългото ни взиране в пространството, което ни събира... Дори опашката на кучето до нас намери вече друга своя орбита... И само думите ни още хем се лаят, хем се търсят, докато пием със Емил. * * * Всяка омраза към различното не различава никого от никого, а само потвърждава, че не живеем на един етаж във общежитието. Дори, оразличени в себе си, сме като тонове контрастни във една хармония – като вълни, с които от морето пристигат по един и същи начин предчувствия за сбогом и за среща. Боян Върбанов този месец навършва 75 години. Поет и публицист, роден е в с. Сеячи, сега квартал на гр. Попово. Възпитаник е на Поповската мъжка гимназия. Завършва Софийския университет. Живее във Варна. Работил в редакцията на в. ”Народна младеж”, бил е кореспондент на Българското национално радио във Варна, редактор на отдел “Култура” във в. “Народно дело” и зам.-главен редактор на Радио Варна. По-късно е един от основателите на Варненския телевизионен център. Негови стихове са преведени на руски, немски и украински език. Автор е на повестта “Няма ги мъжете у дома”(Изд.”Народна младеж”,С.,1984 г.) и на стихосбирката “Смълчано небе” (Изд.”Захарий Стоянов, С.,2001 г.). БОЯН ВЪРБАНОВ * дали от този кей, дали от друг, но винаги по неотменния закон отплават овехтелите ни кораби към пристаните в мъртвото море... за тях отдавна никой не скърби. А ето, че тъга душата ми сега терзае и болка неподвластна се загнездва в мен, когато кеят бързо опустява, без кораби със име “Доблест”, без кораби със име “Вяра”, без кораби със име “Чест”. РАЗРУХА Села, угаснали в безвремие, пътеки, сред треви обрасли и домове, ни бащини, ни майчини, на самота обречени. Нестихващ вятър из пусти дворища се скита, през забравени съдби препуска в руините свисти, тревожи тишината. И нито звук, и ни следа, че някога люляла е хорà и раждал е песни радостта. Дали, там някъде, сред този свят порутен, не е погребана и тя? СЛЕД ВРЕМЕ И пак сме във онази същата крайбрежна кръчма, не знам защо наречена сега “Казино”. Но пак ли същата най-сладка болка ни измъчва, че пълним чашите с тъга, любов и вино? СКРЕЖ** Побелели полета, потънали в скреж, побеляло безбрежие - северна музика в съвършените звуци на Григ и в това спокойствие бяло - цял шеметен свят, закопнял за шума от крилете на птици, за далечния тропот от лудия бяг на коне, за онази най-прелестна песен на разлюлени от пролетна тръпка гори.

Назад [ 3 ] Напред

ВЕСТНИК “КИЛ” НА 30 ГОДИНИ!

Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, издаван в град Варна от Сдружение на писателите вече 30 години. Във вестника се печатат значими съвременни литературни творби на български писатели и на писатели от други страни, представя се творчеството на водещи съвременни автори, дава се път на много млади хора да дебютират с творчеството си в литературния печат, както и на такива, които експериментират в словото и в различните видове изкуства. Вестникът е подкрепян финансово от Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и

Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите.

Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на съвременната литература, както и да откриете едни от най-стойностните ѝ произведения!

ДИМИТЪР СТЕФАНОВ

Иван Овчаров

БОЯН ВЪРБАНОВ