Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Резонанс:

Поезия:


Есе:

Фрагменти:

Къси разкази:

Палитра:

Беседи:

Паралели:

Книга 8 Книга 9
ВЕСТНИК “КИЛ 2023”
  
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него се отпечатват значими съвременни литературни творби на български писатели и на писатели от други страни; представя се творчеството на водещи съвременни автори; дава се път на много млади хора да дебютират с творчеството си в литературния печат, както и на такива, които експериментират в словото и в различните видове изкуства. Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите.
Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
Статии
Поезия
Поезия от Красимир Симеонов
Poems by Krassimir Simeonov 
 

Касимир Симеонов е роден на 4 юли 1967 г. във Варна, където живее и твори. Завършва българска филология в Шуменския университет „Константин Преславски”. Автор е на стихосбирките „Видове” (2003) и „Кожа” (2004), „Езерни очи” (2005).

МОЕТО ПОСЛЕДНО ИМЕ
Красимир Симеонов
„Не бой се, но говори и не млъквай.”
Деяния на апостолите 18:9
Където и да идеш,
където и да си,
ще видиш златни съкровища
и между тях Един –
в ръцете със звезди.
- I -
Човеците.
Зная труда и търпението им,
и как оставят
първата си любов.
И зная
тяхната бедност и скръб,
но че не се боят в изпитанията.
Също зная,
че изгубиха най-верния си свидетел
и че живеят сега във затвор.
Зная, че на име са живи
и че издигам сърцата им
колкото мога.
И жалко за тяхната упоритост,
защото Победителят ще си тръгне
само с кат избелели дрехи.
И зная, че от дъното на Вселената
ще дойде това време ИзвънВремето,
когато ще спрат да бъдат измъчвани.
Най-после аз зная,
че някой ще чуе гласа ми,
защото стоя на вратата и хлопам.
Отвори ми и ще вечеряме заедно
и ще поговорим.
- II -
От кристално море със очи
изплува запечатана книга.
Разпечатва я Победеният.
В море от стъкло и очи
потъва отново Мълчанието
и ни залива яростта на дните.
- III -
Но ти пази думите ми:
Няма смърт,
а обич!
където и да идеш,
където и да си
КОГАТО НОЩЕМ ПЕПЕРУДАТА ЛЕТИ
към пламъка, тя го приема
за единственото живо същество,
което е способна да обожава.
Но от нейния стремеж към огъня,
произлиза само
безсмислената й смърт.
Погледни с едно око напред,
а с другото в сърцето си –
твоят ум е Създателят
на живите и мъртви неща;
в небесата и световете долу
единствен се разпростира,
но той е лъжовен
и непостоянен.
Повикай ума, но преодолей
неговите желания;
гледай в Празнотата отвъд,
където е Светлина;
забави дишането си и премини,
докато крилете изгарят.
КАТО ЛУННА ПТИЦА
Има една дума;
име, което е скрито;
спасение;
звук,
създаден без помощта на езика –
тя идва при теб от Учител,
по-свят от самия Творец.
Истина и Неистина
са нейните два закона –
в Истината е Милостта,
Неистина
е мисълта за Великата Справедливост.
Има една причина
да има такава дума –
Ти.
 
 
Назад [ 3 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма