Простори

Съдържание

Резонанс:

“Реформаторът” Дан Браун
The „reformer” Dan Brown

Поезия:

Поезия от Матейна Нулис
Poetry: pages of Mateyna Nulis

Поезия от Владимир Стоянов
Poetry: pages of Vladimir Stoyanov

Поезия от Иван Овчаров
Poetry: pages of Ivan Ovcharov

Есе:

Иван Милев
Ivan Millev

Имена:

Житието станчово и прозренията на Боян Дановски
Stanchov’s life and the insights of Boyan Danovski

Бележник:

Кратка теория на литературата
A short theory of literature

Разказ:

Историята за мечката Сара, циганина Руси, локомотива и млечния път
A story about the bear Sarah, the gypsy Roussi, the locomotive and the Milky way

На показ:

Павел Койчев, архитект. Защо честната къща, също като честния човек, трябва да е последователна и смислена
Why the honest house, like the honest man, should be consistent and reasonable

Иво Хаджимишев, фотограф: Хубавата къща край морето– това е част от нашата свобода
The nice house near the sea is part of our freedom – thoughts of Ivo Hadzhimishev, photographer

ОДЕСОС ПРЕЗ КЪСНАТА АНТИЧНОСТ

(IV – НАЧАЛОТО НА VII ВЕК)

ОТ АЛЕКСАНДЪР МИНЧЕВ

“Одесос през късната античност (IV- началото на VII век)” е последната трета книга на Ал. Минчев от поредицата за античния град Одесос, нашата днешна Варна. През 2007 г. излиза първата – монографията „Одесос през Елинистическата епоха (края на IV в. пр. Хр. – началото на I в. сл. Хр.)”, а през 2021 г. – втората: „Одесос през Римската епоха (I-III в.)“. Новото изследване е посветено на последния период от съществуването на този забележителен античен град в българските земи – Късната античност. Поместени са много нови данни от исторически, археологически и епиграфски изследвания за града, публикувани през последните 15 години у нас и в чужбина, както и някои по-стари, които са останали неизвестни доскоро. Някои от най-ценните антични паметници, открити в града и запазени до наши дни, са гордост за археологическото и архитектурното богатство не само на Варна, но и на България и Европа.
Коренните промени в периода на Късната античност са като врящ котел от събития – политически, военни, икономически и религиозни.

Това е периодът на третия и последен голям разцвет на Одесос – време, от което и до днес в града има останали значителни следи.
Издаването на книгата е финансирано от Фонд “Култура” на Община Варна и е съществен принос към културната памет на града и на България.

Статии
Поезия
Поезия от Иван Овчаров Poetry: pages of Ivan Ovcharov

Иван Овчаров е роден през 1959 г. в Русе. Живее във Варна. Преподавател е по българска литература в Националната хуманитарна гимназия “Константин Преславски”. Автор е на стихосбирките “Прощаване с небесата” - “Бряг принт”, Варна, 1992 г., “Мъртъв сезон” - Варна, “Литературен форум”, 1994 г., “Мъжете на България” - Варна, “Бизнес - плюс”, 1992 г., и др. Иван Овчаров ЗАЩО ИЗКУСТВОТО Е ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ЖИВОТА Измислицата свети, само свети – не изгаря. И до последното усилие, с което се завръща в паметта – не накърнява с чувството за нещо неусетно, а само свети, както неударена камбана във недовършен храм. Животът ми минава като молитва във подобни храмове, но по е страшно да не се надяваш и да кориш измисления свят във себе си. Не те изгаря участта, в която си попаднал, а само напънът да бъдеш в нея. Най-истински остават очертанията на вятърните мелници и хляба. Изгарящ е единствено стремежът да ги обхванеш, да ги овладяваш, да ставаш или страшен, или смешен за другите, които наблюдават измислицата в теб – сравнявайки с реалността край себе си. Измислицата свети, само свети – не изгаря. Реалността изгаря, щом не й допишеш по нещо свое в текста най-накрая... И аз дописвам – няма край единствено дописването. Не остаряват само първите измислици и следващите прочити – не остаряват. Човек разбира, че е много стар, когато вече не успява да доизмисля себе си. Живея край морето – предисловие към изход или вход за всяка от мене продължаваща измислица. * * * „От заник слънце озарени...” П. Яворов Морето във последната си същност – да бъде черно... Когато става дума за море, едва накрая му изричаш името – като изтръпване, привличащо с възможността да бъде за последно... Живееш за последното море, което ще пресичаш.

Назад [ 4 ] Напред

ВЕСТНИК “КИЛ” НА 30 ГОДИНИ!

Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, издаван в град Варна от Сдружение на писателите вече 30 години. Във вестника се печатат значими съвременни литературни творби на български писатели и на писатели от други страни, представя се творчеството на водещи съвременни автори, дава се път на много млади хора да дебютират с творчеството си в литературния печат, както и на такива, които експериментират в словото и в различните видове изкуства. Вестникът е подкрепян финансово от Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и

Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите.

Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на съвременната литература, както и да откриете едни от най-стойностните ѝ произведения!

ЗАЩО ИЗКУСТВОТО Е ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ЖИВОТА