| Съдържание |
| Резонанс: |
| Поезия: |
| Есе: |
| Имена: |
| Бележник: |
| Разказ: |
| На показ: |
ОДЕСОС ПРЕЗ КЪСНАТА АНТИЧНОСТ
(IV – НАЧАЛОТО НА VII ВЕК)
ОТ АЛЕКСАНДЪР МИНЧЕВ
“Одесос през късната античност (IV- началото на VII век)” е последната трета книга на Ал. Минчев от поредицата за античния град Одесос, нашата днешна Варна. През 2007 г. излиза първата – монографията „Одесос през Елинистическата епоха (края на IV в. пр. Хр. – началото на I в. сл. Хр.)”, а през 2021 г. – втората: „Одесос през Римската епоха (I-III в.)“. Новото изследване е посветено на последния период от съществуването на този забележителен античен град в българските земи – Късната античност. Поместени са много нови данни от исторически, археологически и епиграфски изследвания за града, публикувани през последните 15 години у нас и в чужбина, както и някои по-стари, които са останали неизвестни доскоро. Някои от най-ценните антични паметници, открити в града и запазени до наши дни, са гордост за археологическото и архитектурното богатство не само на Варна, но и на България и Европа.Коренните промени в периода на Късната античност са като врящ котел от събития – политически, военни, икономически и религиозни.
Това е периодът на третия и последен голям разцвет на Одесос – време, от което и до днес в града има останали значителни следи.Издаването на книгата е финансирано от Фонд “Култура” на Община Варна и е съществен принос към културната памет на града и на България.
| Статии | |
| На показ | |
Павел Койчев, архитект. Защо честната къща, също като честния човек, трябва да е последователна и смислена
Why the honest house, like the honest man, should be consistent and reasonable |
|
 Виолета ТончеваРазсъждения по повод изложбата на Павел Койчев “Къщите, лятото, морето... една идея за ваканционно селище”, осъществена със специалното участие на художник-фотографа Иво Хаджимишев, в Дома на архитекта, с която Галерия САБ (Съюз на архитектите в България) Варна участва в Международния фестивал на визуалните изкуства “Август в изкуството” 2006.
Едва ли има по-добро място за тази експозиция от възрожденската къща, която предлага най-естествена отправна точка за философско-артистичното пътешествие на Павел Койчев във времето. Неговите изящни и вдъхновяващи къщи, изградени с естествени материали, обработени на ръка, точно пресъздават строителни технологии от миналото, но не се отказват и от удобствата на цивилизацията. На съвременен архитектурен език те биха могли дори да се охарактеризират като реализирани обекти, макар че материалността им е привидна. Защото, както е с всички големи произведения на изкуството, къщите на Павел Койчев пренасят послание. То върви от миналото към бъдещето, за да отправи предупреждение към настоящето, да изрази реакцията на автора срещу нашето бягство от естественото, да предложи дори защита срещу всичко изкуствено и подправено. Логиката на концепта се основава върху презумпцията за градеж, населяван и обитаван, не от какви да е, а от духовни строителни материали като морал, дълг към природата, към изкуството, в крайна сметка дълг на твореца към себе си... Последното е иманентна част от себевъзприятието на Павел Койчев и обяснява пределно ясно защо творчеството му е толкова оригинално: “Там, където вървят всичките, ти не бива да вървиш. Можеш като гражданин, като човек да си абсолютно дисциплиниран. Но в духовната сфера си длъжен да се чувстваш свободен. А това става само когато се съпротивляваш. Спасението е там”.
 В тези думи е целият Павел Койчев. Един творец, който никога не изневерява на това, което носи в себе си, каквото и да му струва подобна последователност или - ако предпочитате - подобно кредо. Което Павел Койчев не знае, е че неговите схващания за творчеството поразително съвпадат, дори чисто лексикално, с тези на архитект Хауърд Роурк – изключително талантливия и до крайност отстояващ себе си, герой на Алиса Розенбаум. С художествения псевдоним Айн Ранд, тя създава книги, които поставят началото на литературни течения и моделират манталитета на цели поколения интелектуалци – не само в Америка. И не само тогава. И какво от това, че между Хауърд Роурк и Павел Койчев лежат няколко десетилетия. Десетилетията са имагинерни и нямат никакво значение, защото двамата – литературната и реалната личност – всъщност живеят в едно и също духовно време.
Заради този паралел (а и след като Павел Койчев прехвърля границите на скулптурата, архитектурата, философията, защо да не разширим възприятието със средствата на още едно изкуство – литературата), подарявам на Павел Койчев (с нескрито удоволствие) цитати от преведения неотдавна на български език роман “Изворът” на Айн Ранд. Вярвам, че в тях той ще познае себе си:
“Обясни как оживява идеята във всяко същество или творение. Обясни също защо, ако и най-малка частица измени на тази идея, съществото или творението умира... Другите къщи са построени, за да впечатляват, моята къща е съградена според своята вътрешна логика... Всяка частица от къщата съществува, защото тя има нужда от нея... Къща, която да обикна, къща, която да е важна за мен... Честната къща, също като честния човек, трябва да е последователна и смислена... Когато заживея в тази къща, ще поведа нов живот и дори най-обикновените неща, които върша във всекидневието, ще придобият някаква почтеност или достойнство. Не се учудвай, ако ти кажа, че ще живея в хармония с тази къща... Повечето хора строят така, както живеят – рутинно, без осмисляне, според случайността. Но има и малцина, които си дават сметка, че къщата е истински символ... Всички ние живеем в собствените си мисли и съществуването е опит да претворим този живот във физическата действителност, да го изразим с движение и форма. Къщата е проявление на нашия живот...”
 Все пак, би било прекрасно, ако я уловим... Сякаш репликира на това място художник-фотографът Иво Хаджимишев, чийто огромни панорамни пейзажи - два дигитални принта на пощадени (все още) от урбанистичната инвазия кътчета на Българското черноморско крайбрежие (енигматичния Камен бряг) дописват въздействието на целия проект в един хармоничен диалог между творците.
Нещо повече. Павел Койчев и Иво Хаджимишев очакват в диалога им да се включат и други. Докато все още има надежда ... За Природното и Човешкото, ако разсъждаваме с мотото на тазгодишното издание на Международния фестивал на визуалните изкуства “Август в изкуството”. Надежда и, че няма да се сбъдне прогнозата на големия морски изследовател Жак-Ив Кусто, според която човекът може да се окаже единственото същество на земята, изгубило инстинкта си за самосъхранение. |
|
|
Назад
[ 9 ]
Напред |
|
ВЕСТНИК “КИЛ” НА 30 ГОДИНИ!
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, издаван в град Варна от Сдружение на писателите вече 30 години. Във вестника се печатат значими съвременни литературни творби на български писатели и на писатели от други страни, представя се творчеството на водещи съвременни автори, дава се път на много млади хора да дебютират с творчеството си в литературния печат, както и на такива, които експериментират в словото и в различните видове изкуства. Вестникът е подкрепян финансово от Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите. Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на съвременната литература, както и да откриете едни от най-стойностните ѝ произведения!
