 ПЪТЯТ
ПРОДЪЛЖАВА...
Назад в годините като днес го виждам- сред хлорните синкави селения на Девня, зад фрезата, зад ония нелогични машини, от чиято твърд Поезията отскача, както капката вода панически бяга от нажежената метална повърхност, за да премине в друго състояние... ХРИСТО ГЕРМАНОВ продължава своя път - в друго състояние! Чрез книгите си. Имаше още много думи за казване, защото ПЪТЯТ НА ДУМИТЕ е безкраен. Поетът си тръгна от тукашния свят малко ненадейно - всяка смърт е ненавременна, - но той ни остави стиховете си, своите поетични послания, спомена за добротата му... Поетът ХРИСТО ГЕРМАНОВ най-вероятно вече е на по-добро място от света, в който живеем. И там, сигурен съм, ще се занимава все със същото - поезия и художество. Защото неговите живописни творби също са наследство, което е живо...
Почивай в мир и светлина на Душата ти, Христо!
|
* * *
В душата си усещам тласък,
във който има Божи пръст.
Изхвърля ме до небесата
с безсмъртните да меря ръст...
За живите не съм предтеча,
но още нося своя кръст...
Осъмвам с болката, а вечер
повтарям чутото веднаж
“Ако на нещо си обречен,
смъртта измерва твоя ръст!”
И ДНЕС
Прехвърлих златната среда
на своето горещо лято
и се усещам, че следя
високо литналото ято...
И днес си мисля за неща,
които няма да се сбъднат.
А чувал съм, че старостта
донася на човека мъдрост...
За луд ще ме помислят - знам -
ако усетят, че мечтая,
че в стаята, останал сам,
във звездни светове витая...
И аз се чувствам неразбран,
но още е далече краят...
|
