Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Простори предлага:

Поезия:



Есе:

Преводи:

Имена:

Разказ:

Интервю:

За първи път в Простори:

Бенефис:

Светът на думите:


В олтара на поета:

Друго време:

Хумор:

Преглед:

Шедьоври на българското есе:

Книга 8 Книга 9
ВЕСТНИК “КИЛ 2024”
  
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него може да се срещнете със значими съвременни литературни творби на български писатели, като особено място намират варненските творци. Представя се творчеството и на водещи съвременни автори; много млади хора дебютират с творчеството си в литературния печат, които експериментират и прокарват иновативни методи в словото и в различните видове изкуства. Отпечатват се за първи път творбите, спечелили конкурси, организирани от вестника; намират място творци от различни изкуства от град Варна с високи постижения у нас и в чужбина. Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, ако искате да ви изненада някой творец с постиженията и предизвикателствата си в съвременния свят, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!

Община Варна - Култура и изкуство. (varnaculture.bg)https://www.facebook.com/varnaculturebg

https://www.instagram.com/culturevarna?igsh=anhya3lrZWtiMjc3

Статии
Преводи
Владимир Соловьов
Стихотворения 
 
***
Сенки сме в живота земен...
Сенки-светлини,
отражение от време
с вечни, светли дни.
 
Сенките се сливат – скришни;
прежните черти
в сънищата си предишни
не узнаваш ти.
 
Здрач предутринен земята
цялата покри;
прорицателски – сърцата –
трепет озари.
 
Сенките ще изсветлеят.
Глас-пророк звъни –
вярвай: скоро ще изгреят
нови вечни дни.
9 юни 1875
 
***
Макар да сме навеки приковани
с вериги към отвъдни брегове,
кръгът да извървим сме призовани –
кръг, отреден от наши богове.
 
Съгласното със волята на Бога
със волята си чуждата твори,
под маската на естеството – строга,
божествен огън тук навред гори.
 
29 юни – 28 октомври 1875
 
 
Владимир
Сергеевич Соловьов
(1853-1900)
 
Световноизвестен религиозен философ, поет, увличащ се по римокатолицизма, западната мистика, окултизма и черпещ понякога своето “творческо вдъхновение” от състоянията на медиумен транс.
Син е на известния историк С. Соловьов, написал история на Русия в 29 тома. Дядо му бил свещеник. Соловьов изучавал физика, математика, история, философия и др. и получил разностранно образование.
Широка известност му донася магистърската му дисертация “Кризисът на западната философия (против позитивистите)”. През 1880 година започва краткотрайната му кариера на университетски преподавател (професор), прекъсната от царското правителство поради изказванията на Соловьов против смъртно наказание на убиеца на император Александър II.
Същата година заминава по покана на римокатолиците в чужбина и публикува две книги, в които изказва похвала за Католическата църква, поради това бива запретен от св. Причастие от своя духовник в продължение на седем години. Преживявайки тежко епитимията, през 1896 г., Соловьов приема причастие от католически свещеник, поради което католиците го смятат за член на своята църква. Получава още три години епитимия и чак преди смъртта си получава причастие от православен свещеник.
Соловьов става основател на своеобразен религиозно-философски култ към София.
***
Ти, царице – сякаш небето,
появи се днес цяла пред мен –
затуптя в сладка нега сърцето
и в лъчите на новия ден
с тиха нежност душата засвети,
а далеч задимя под небето
злият пламък на огън студен.
 
 
***
Има мойта царица огромен дворец –
седем стълба от злато отпред,
седемстенна короната, сякаш венец,
и със камъни скъпи безчет.
 
Сред зелени градини под алена вис
крем и рози за хубост цъфтят
и в прозрачна вълна на потока сребрист
и чело, и къдрици трептят.
 
Но не чува потокът какво й шепти,
не поглежда към свойте цветя:
скръб дълбока в очите й сини блести,
с мъка пълна е всяка мечта.
 
Вижда тя: посред бури и ледни мъгли,
в край далечен, студен – несломим,
сам във боя със силите тъмни и зли
губи сили приятел и любим.
 
Изоставя двореца и златото тя,
диамантения венец
и на него, неверния, хлопа в нощта –
неочакван, незван пришълец.
 
Млада пролет над зимата мрачна и зла,
засияла и пълна с любов,
го загръща сред ласкава нежна мъгла
с тъмносин, лъчезарен покров.
 
И съборен от тъмните сили в прахта,
той гори с ярък пламък и страст,
и с нетленна любов във очите си тя
му говори с най-тихия глас:
 
“Като морски вълни си неверен, прости,
а се кле, че не ще измениш,
но със свойта измяна сърцето ми ти
не успя, мили мой, да сломиш!”
 
Ноември 1875 – 6 март 1876
 
***
Виж как небесният простор прозрачен е и блед,
лъчите как се нижат из градината позната...
о, чуден миг помежду сумрака и светлината* -
и свята тишина навред!
 
Сега се взри, прислушай се... в покоя изнурен!...
Не мислиш ли, светът че вече е заспал навеки,
че слънцето не ще пробие облаците леки
и че настъпил е последен ден?
 
* Стих от Толстой – Б. пр.
 
18 август 1876
 
L’ONDA DAL MAR’ DIVISA*
 
* Вълна, разделена от морето (итал.). – Б. пр.
 
Вълната без морето
спокойствие не знае,
кипи ли под небето,
или в река играе,
със ропот се бунтува
за свобода и нежно
тя за море тъгува –
бездънно и безбрежно.
 
1884
 
 
EX ORIENTE LUX*
* Светлина от Изток (лат.). – Б. пр.
 
“От Изток – светлина и сили!”
И – властник – царят на Иран
към бляскавите Термопили
подгони робската си сган.
 
Но с дар небесен, Прометеев
Елада е от векове
и тази сган ще разпилеят
свободните й синове.
 
И кой до Инд или до Ганг е
път славен извървял и смел?
Ту македонската фаланга,
ту – царствен – римският орел.
 
И с волята за разум, право
и силата на мъдростта –
на Запад вдигна се държава
и Рим обедини света.
***
Какво все още нужно беше?
Защо във кръв е пак светът?
Всемирната душа скърбеше
за вяра, за любов и път.
 
Но словото не е лъжовно,
светлик от Изток заблестя,
което беше невъзможно
той възвести и обеща.
 
Разливайки се над земята –
със сила, с чудеса добри,
светът на Изток светлината
със Западния примири.
 
О, Рус!, ти бъдещето ваеш;
но с горда мисъл за света
ти Изтока какъв желаеш:
на Ксеркс ли,
или на Христа?
 
1890
 
 Преведе от руски
Андрей Андреев
 
 
Назад [ 6 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма