Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Резонанс:

Поезия:


Преводи:

Бележник:

Памет:

Друго време:

Преглед:

Разкази:


Анкета:


Майстори на разказа:

Дневник:

Български поети на ХХ век:

Книга 8 Книга 9

Търсете и четете в. „Литература и Общество“ – Национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в град Варна и реализиран с финансовата подкрепа на Община Варна чрез фонд "Култура".
Вестник „Литература и Общество“ (ЛИО) е оригинално и  значимо явление в литературния и културен живот на град Варна с национално и  международно значение. На страниците му ще прочетете стихотворения, разкази, откъси от романи на значими писатели от черноморския град, страната, Европейския съюз и целия свят. Вестникът представя най-новите творби на писателите от Варна – членове на Сдружение Литературно Общество – Варна (СЛОВ), на Асоциация на европейски писатели и писатели от други континенти (АСЕПИ-СЕПИ, ВАРНА), на Съюз на българските писатели (СБП), на Съюз на независимите български писатели (СНБП), отразява значими литературни събития: фестивали, конкурси, премиери на книги, провежда литературни конкурси на морска тема и универсалните теми, отразява творчеството на млади дарования и подкрепя тяхното развитие.
Търсете и четете в. „Литература и Общество“ – Национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в град Варна.
Статии
Анкета
Боян Върбанов
Залутани мисли 
 
Колко са щастливи достигналите до истината на древната мъдрост: “Аз знам, че нищо не знам”!
И колко нещастни са, които не знаят колко много знаят.
*
След като за посредствения писател започне да се твърди по отношение на неговото творчество, че той не е имал нито един завистник, това означава ли, че всички останали са негови почитатели?
*
По-добре да те мразят за това, което си, отколкото да те обичат за онова, което не си.
*
В живота никой не обича скъперниците. В творчеството е обратното - пестеливостта е едно от неговите най-големи богатства.
*
Колко много са онези, които днес се гордеят с родния си край. И колко малко са тези, с които родният им край се гордее с тях.
*
Някои автори са толкова загрижени за своето безсмъртие, че в организираните от самите тях шумни изяви дори не забелязват, че не се е чуло никакво хвалебствено мнение освен тяхното.
*
Честит е оня, които се шегува с несъвършенствата си.
*
Колкото и парадоксално да звучи, именно авангардните днес са напълно забравени утре.
*
Исках да бъда колкото се може по-деликатен, стараех се да не го обидя, защото ми беше приятел. А той се държеше ужасно.
Но веднъж не можах да се сдържа и му казах: “Виж какво, знаеш ли, че всичко, което ненавиждам у себе си, ти го притежаваш в най-голяма степен.”
Не знам дали ме разбра.
*
Дон Кихот, героят на Сервантес, се впущаше в бой с вятърните мелници, а ние, героите на днешния български ден, май че най-често се бием с вятъра от мелниците.
*
Човекът дълго пътува, изкачва стръмни планински върхове, докато най-сетне пред него се ширне просторът. Но понякога е нужно да спре за малко на морския бряг, за да усети как просторът се втурва към него.
*
Така се случи, че непременно трябваше да се оженя за журналистиката, а поезията си остана нещо като моя любовница. С нея се срещахме тайно - беше красиво и пленително, докато един ден не бях напълно разкрит. Сега трябва да се червя пред хората и да доказвам, че това в никакъв случаи не е било изневяра.
*
Според мен е задължително творецът да преспи с новата си идея. Нали, в края на краищата, трябва да се роди нещо красиво от нея.
*
Преди време в автобиографията си той беше записал, че като дете собственикът на кварталната кръчма често пъти го е наемал да върти една стара латерна в заведението му. След години поради този факт съвсем сериозно му предложиха да стане директор на филхармонията.
*
“На смъртния си одър имаше такъв ведър вид, какъвто никога не бе имал,
докато беше жив” - през сълзи сподели съкрушената му съпруга.
*
Ако в нещо не откриеш себе си, значи ли, че то не съществува?
*
Арогантността най-често е оня параван, който най-брутално прикрива безпомощността на бездарния.
*
Творчеството е преди всичко смисъл, а не безкраен низ от самоцелни ефекти, макар понякога да са дори гениални.
*
Талантът е като препълнена чаша, трябва да се носи внимателно.
*
Поезията не може без ритъм. Като сърцето.
*
Колко много са тези, които в началото на своята творческа кариера забравят, че Утринната звезда е всъщност Вечерницата’
*
Живеем сред грохота на водопади от пропуснати мигове.
*
Питам се, могат ли да звучат истински думи във време на лъжливи ценности?
*
Не малко от есенните цветя се садят през пролетта, навярно за да могат след това да прогонят тъгата от дните, в които цъфтят.
*
Всяка религия, която е пускала корен по българските места, е издигала храмове, за да благодари вероятно на своя бог за благодатния климат, ведрото небе и плодородната земя.
*
Не бих могъл да забравя никога онова, което ми каза при една от срещите ни във Варна големият руски писател, сибирякът Валентин Распутин: “Сезонното, временното винаги напомня за себе си прекалено настойчиво и емоционално. Вечното знае цената си и говори спокойно, с познати думи...”
*
Съдбата на провинциалния писател като че ли най-много прилича на онези бистри планински потоци, които никога, или поне в редки случаи, много трудно достигат до пълноводието на големите реки. Най-често те преждевременно потъват и чезнат в съсухрената и камениста почва, наречена духовна целина.
*
Ония, които от дълго време се занимават с писане на текстове, сигурно най-добре знаят, че и те, текстовете, са като хората - едни ги харесват, други ги ненавиждат, трети, което обикновено най-често се случва, ги отминават с безразличие.

Обеци (ХIII - ХIV в.)

 
 
Назад [ 12 ] Напред
ЖИВОТ НА ПЕТОЛИНИЕ

“Колор принт ПАК” ООД – печат и “Издателство МС” ООД – предпечат издадоха с финансовата помощ на Община Варна книгата “Живот на петолиние (Спомени и документи)” от Марко Добрев, която е образец за мемоаристика с голямо значение за историята на музикалния живот във Варна от 50-те години на миналия век до днес. Авторът предоставя за първи път такава достъпна информация чрез богатия си архив за Национално училище по изкуствата “Д. Христов” от създаването на Средно музикално училище и превръщането му в значим културен институт за професионални кадри за България; за Варненска филхармония, Варненска опера, ММФ “Варненско лято”, Международния балетен конкурс, за личности от музикалната култура на страната и чужбина, с които е общувал. Данни, снимков материал, програми на концерти и спектакли, събития, статии. Поколения наред творци, ученици, педагози са вписани в тази мемоарна книга. Личи изключителната му памет за миналото и желанието да открие трудните пътища на създаването и развитието на музикалното, балетното, оперното и изобразителното изкуство в града. Книгата е едно откритие за културата на Варна като минало, настояще и бъдеще.
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма