| Съдържание |
| Резонанс: |
| Поезия: |
| Преводи: |
| Бележник: |
| Памет: |
| Друго време: |
| Преглед: |
| Разкази: |
| Анкета: |
| Майстори на разказа: |
| Дневник: |
| Български поети на ХХ век: |
ВЕСТНИК “КИЛ 2023”
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него се отпечатват значими съвременни литературни творби на български писатели и на писатели от други страни; представя се творчеството на водещи съвременни автори; дава се път на много млади хора да дебютират с творчеството си в литературния печат, както и на такива, които експериментират в словото и в различните видове изкуства. 
Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство
от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите.
Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство
от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите.
Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
| Статии | |
| Преводи | |
Найден Вълчев
Омар Хайям |
|
 Омар Хайям - това е животът, любовта, виното, коварството, благородството, реката, небето, ада, морето, петелът, стомната, медът, глината, звездите, чашата и всичко, което ни заобикаля и може да бъде извор на идея, на образ, на хрумване, на мисъл, защото хаким Хайям е медик, философ, математик, астроном. Или - за времето си - високообразован човек. В дебелата тетрадка от 2000 година съм запазил страница от вестник “Култура”, в която пиша за Омар Хайям и за непознатия тогава Иво Панов. Той беше ми показал филологическия си превод на Хайямовите рубаи и аз казвах за двамата следното:
- Известно е, че по българските книжни лавици от десетилетия насам са се явявали и изчезвали малки книжчици с малки стихотворения от Омар Хайям, превеждани от Николай Райнов, Гео Милев, Леда Милева, Йордан Милев (от него не малки), Владимир Свинтила, Иван Жеглов, Георги Станев, Георги Александров и от други смелчаци, или казано иначе - и на българския читател древният поет не е непознат, както от век и половина не е непознат и на света. Не е непознат, защото през средата на деветнайсетото столетие скача от своя дванайсети век и от своята Персия и се приземява в Англия, благодарение на Едуард Фицджералд, за кратко време става сензация и с неговите над 200 издания на източната поетическа форма рубаи, както пише Иво Панов, става “най-четеният, най-изучаваният, най-спорният и най-магнетичният поет и в Европа, и в Америка във всички цивилизовани страни”. Превеждат го много преводачи, превеждат го на много езици, пък и от много езици, защото гъстите му четиристишия носят източна непреходна мъдрост, изящни са като словесен рисунък, богати са на подтекст, метафоричният им подсказ разкрива път към широки, високи и дълбоки мисловни обеми.
Кои са темите и образите на хаким Омар Хайям? Животът, любовта, виното, коварството, благородството, реката, небето, ада, морето, петелът, стомната, медът, глината, звездите, чашата и всичко, което ни заобикаля и може да бъде извор на идея, на образ, на хрумване, на мисъл, защото хаким Хайям е медик, философ, математик, астроном. Или - за времето си - високообразован човек.
Цитирах, че е и много оспорван автор. Дотолкова, че ако битуват около 5000 рубаи, за които казват, че са негови, редица изследователи са на мнение, че истински негови са 200 - 300, а има и крайни твърдения, че Омар Хайям е автор само на 12 от тях.
Младият Иво Панов, както разбирах от капиталния му труд, се явяваше на литературния ринг със солидна подготовка, с похвална амбиция с чудесен хъс да покаже, да помогне да бъде показана тази поезия на българския читател като вода, гребната от самия извор. Помагаше му основното нещо, че той знае езика, че там е живял и получил образованието си, че е влюбен и амбициран в този си труд. Дълбоките му изследвания го разочароваха от някои досегашни варианти на Омар Хайям; той хвърляше ръкавица в доказателствени публикации и това не бяха леки предизвикателства, а убедителни тези. Преводите му бяха показан в строфа - буквален превод, в строфа - буквален превод на английска език и в строфа с български букви как звучи оригиналът на персийски. Това беше основа за всякакви бъдещи стихотворци преводачи, които “да дотворят Омар Хайям на своите езици”. Съжалявах, че самият той няма амбиции на стихотворец, сам да довърши значителното си дело. А без този етап работата оставаше недовършена докрай. Без метрика и римни куртки рубаите стояха като голи птичета сирачета, нямаха крилцата и перцата на поетическата дообработка, на остихотворяването, внушението оставаше непълно. Бяхме при хрумването, при идеята на автора, при образа, но дотам. Черната работа обаче беше свършена и аз призовавах стихотворците да влизат в холдинга на Иво Панов за обща дейност
Пръв излезе на пистата, както можеше да се очаква, Любен Любенов. Познавах го от много, много години, когато беше още Любен Прангов, когато беше превел моята “Малка повест” на руски език, когато ми показваше преводите си на “Медният конник”, на Шчипачови стихотворения, на “Гарванът” на Едгар Алан По, където по-късно просъществуваха и мои малки стихови варианти, когато с Григор Ленков заедно започнаха да превеждат “Евгений Онегин”, както заедно бяха превеждали и рубаи на Омар Хайям.
Любен Любенов ми показваше новите си варианти на Хайямови рубаи, съобразени с Ивовия превод, всеки път с по няколко, че и с по десетина предложения, работеха заедно с вече доктора на филологическите науки, доцента от Софийския университет Панов.
До миналото лято не съм и подозирал, че ще се одързостя да сглобявам в българска строфа Хайямов бейт по филологическия превод на младия иранист. Но нещо ме подбуди, защото знам, че поезията не остарява, но езиково преводите остаряват. Дързостта ми стигаше и дотам, че аз изоставях същинската схема на рубаите с три пъти повтарящата се рима в края на стиха, предлагах повече простор за мисълта и образа, които исках да закопчея с една ударна мъжка рима накрая и край. С едно изключение.
Може би това вече не бяха преводи в традиционния смисъл на думата, а “строфи по Омар Хайям”? Не знам, но ги виждах със съхранено съдържание и ми звучаха добре. Рискът беше и си остава мой. Пък и подло ме подкрепяше оня същият Фицджералд, който казваше, че при превода на поезия въпросът, който най-малко бил го интересувал, бил въпросът за буквалната точност. И аз направих отклонение от общата си практика на преводач, ползвайки се от “съавторството” на Иво Панов.
|
|
|
Назад
[ 4 ]
Напред |
|
