Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Без рубрика:


Поезия:





Проза:



Преглед:





Майстори на разказа:

Български поети на ХХ век:

Съвременна турска литература:





Публицистика:


Книга 8 Книга 9

Търсете и четете в. „Литература и Общество“ – Национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в град Варна и реализиран с финансовата подкрепа на Община Варна чрез фонд "Култура".
Вестник „Литература и Общество“ (ЛИО) е оригинално и  значимо явление в литературния и културен живот на град Варна с национално и  международно значение. На страниците му ще прочетете стихотворения, разкази, откъси от романи на значими писатели от черноморския град, страната, Европейския съюз и целия свят. Вестникът представя най-новите творби на писателите от Варна – членове на Сдружение Литературно Общество – Варна (СЛОВ), на Асоциация на европейски писатели и писатели от други континенти (АСЕПИ-СЕПИ, ВАРНА), на Съюз на българските писатели (СБП), на Съюз на независимите български писатели (СНБП), отразява значими литературни събития: фестивали, конкурси, премиери на книги, провежда литературни конкурси на морска тема и универсалните теми, отразява творчеството на млади дарования и подкрепя тяхното развитие.
Търсете и четете в. „Литература и Общество“ – Национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в град Варна.
Статии
Български поети на ХХ век
Димитър Костадинов
Стихотворение с пророчески прозрения 
 
45 години от рождението на Петя Дубарова
 
Става въпрос за стихотворението на Петя Дубарова “Цветето”, което е сътворено от нея, когато е едва на 11 години. Ето и самото стихотворение.
ЦВЕТЕТО
 
Цвете яснолико
тъне във сияние.
Вятърът разнася
приказно ухание.
 
То поглежда скромно,
с весели очи,
лъскавите, топли
слънчеви лъчи.
 
И във унес пее,
звънка и трепти,
ала ще престане
скоро да цъфти.
 
Ала ще погълне
с грозен смях пръстта
неговата ясна,
чудна красота.
 
22. 07. 1973 г.
Още от най-ранна детска възраст – на 5 години – Петя Дубарова* може да чете. Нейната майка твърди, че между две и три години е започнала да играе на римушки, а на четири години вече диктува на майка си по няколко римувани стиха. Тези стихове до голяма степен са съдържали емоционален тласък от природата и детските ежедневни игри. Така че във възрастта, когато повечето деца имат предпонятийно символично мислене (от 2 до 4 години) и нагледно мислене (от 4 до 6 години), Петя вече не само диктува на майка си кратки стихотворни форми, но и чете и разбира художествени текстове, зарежда се със спонтанно изразяващ се творчески интелект. Още в предучилищна възраст при нея са налице изключително изпреварващи способности, които очертават нивото и особеностите на една самобитна емоционално-мисловна поривност.
В такива случаи казваме, че се е родило дете с “творческо подадене”, т.е. с божа дарба. Защото на тази възраст Петя не се опитва да овеществи, да възпроизведе художествените си възприятия и художествения си интелект например като изпълнител на музикално произведение с пиано или цигулка или пък като малка художничка с бои и четка – които творчески изяви са съвсем естествени за деца на такава възраст. А тя започва да твори в най-трудната област на изкуството – поезията.
Тогава, когато децата осмислят конкретно видимото като значещо и значимо за тяхното общуване в ежедневието (от 6 до 12 години), Петя Дубарова вече създава стихотворения, в които са кодирани многозначна символност, природовидима и конкретна, и обобщаваща познавателност. Т.е. гностичност, характерна за житейските и философски прозрения на творци с достатъчно голям опит и възраст.
Символна парадигма на тези наши твърдения е нейното стихотворение “Цветето”. В книгата “На Слънцето сестра” (1995) това стихотворение е поместено на страница 19 със заглавие “Цвете яснолико”. Може би защото в същата книга на страница 41 е поместено със съвсем друго съдържание стихотворение със заглавие “Цветето”.
Произведението “Цветето” от книгата “Ученическа тетрадка” (1990) не разкрива само красотата на цветето, но разглежда и един твърде необичаен (от гледна точка на възрастните) за децата проблем – проблема за смъртта. В този случай за смъртта на цветето. Но кой възрастен може да каже, че децата не мислят за нея (смъртта) и не си задават въпроси? Може би мислят повече, отколкото възрастните, и все са в състояние на необяснимост и непонятност.
Красотата на цветето в началните стихове от това едноименно стихотворение изпълва сетивата на възприемащия читател и слушател с очаквани и приятни усещания:
Цвете яснолико тъне във сияние.
Вятърът разнася приказно ухание.
Не само красотата на цветето е показана, но и другото характерно за него – уханието. Находка е използването на сложния епитет “яснолико” и особено определянето на цветето не в друг (или конкретизиран цвят), а в сияние. Не се търси определеност в красотата на даден цвят, а в най-общото и най-красивото – сиянието.
Това говори за познаване на силата на цветовете от авторката, за наблюдаване на цветовете, за възможност за преценка на красотата на отделните цветове. А заедно с това – и степенуване, и подбор, и избор. Най-доброто е избрано за това цъфнало цвете (което говори за неопределеност) – всички цветя са красиви и са в сияние. Уханието е приказно – отново търсене на най-доброто (разбира се, че е приказно). Така се изразяват и възрастните, когато трябва да определят нещо красиво и искат да е в максимална степен. А Петя е само 11-годишна (под стихотворението е фиксирана датата на написването му – 22.07.1973.).
Личи си все пак неумението да се намери най-подходящата дума в конкретен контекст: става въпрос за глаголната форма “тъне”. Едно “цвете яснолико” не може да “тъне във сияние”. То може да “чезне”, или пък да “свети” в сияние. Може би малката Петя е знаела вече някои стихотворения от Вазов и от Яворов. Само че нашите класици използват различните форми на глагола “тъна” (несв. вид) точно където е необходимо – нещо може да тъне в мрак, в тъга, в рани, но не и там, където има обилна светлина. (Например: Вазов – “Твойто бъдеще ти свети,/ мойто в мрака тъне.”; Яворов – “Те пият, а тънат сърцата им в рани.”).
А може би “тъне във сияние” е осъзната свиша орис. Ако нещо ти е дадено свише прекалено много, дори това да е светлина или сияние, тогава ти сякаш потъваш, ти “тънеш” в тази дарба, в това подаденè, в това “сияние”. Свишата дарба, онова, което те е осенило твърде рано, се превръща в твое себепогубване, себеунищожение.
Нали народът го казва: “Много добро, не е на добро.” Т.е. светец на земята не може да има. Земните порядки не могат да траят някой да е толкова добър, толкова свише дарен, толкова красив, че чак да сияе.
И най-доброто нещо може да ти изиграе дяволски номер. Разбира се – чрез завистта на другите. Или пък чрез прекаленото собствено себевглеждане и опиянение, чрез собствения “нарцисизъм”.
И прекалената красота, и прекалената свиша дарба, и прекалената сияйност може да те увлече в “потъване”, в себепогубване, в преждевременна гибел…
Тогава “тъне в сияние” можем да възприемем и като предусетена, като видяна от малката поетеса собствена съдба, прилична на цветето.
Но и както да тълкуваме глаголното състояние на цветето (от стихотворението със същото заглавие) – “тъне във сияние” – може би по-удачно е да достигаме до извода, че съдбата на това цвете е “подготвена” и като персонажна съдба, и като личностна авторова орис още преди това: с яркия изгрев, разцъфване и сияние на дарбата на Петя – за да се дойде до личностната творческа и житейска трагична орис, трагичен свършек от самото “цвете Петя”. Цвете, което свръхмного сияе – затова кратко сияе. Но това красиво сияние е незабравимо, всезапомнящо се.
Втората строфа разкрива човешко качество и изпраща направо посланието: “То поглежда скромно…” Наличие на олицетворение. С веселите си очи цветето търси слънчевите лъчи – символ на продължителен живот и красота. И получава топлина и обич от слънчевите лъчи – така както всички живи същества. Благодарността е – цветето в унес звънка, трепти, пее. Необичайно е едно цвете да пее. Но малката поетеса, с присъщо за децата приказно и дори нонсенсово въображение, вероятно така е възприела точно цъфтящото и вече цъфнало от лъчите на слънцето красиво цвете. Такова е творческото въображение на подрастващите – невероятно, изненадващо, но в унисон с тяхната пееща, игрива, весела душевност.
Малката поетеса със сигурност знае или е “чула” песента на цветето: “И във унес пее,/ звънка и трепти…” От тези стихове може да се излезе като позиция – и то основна – за да се разясни на малкия читател, че всичко в природата живее и изпраща послания по свой начин. Необходимо е само да могат да се уловят, да се разберат тези послания. Всичко в природата живее и не бива да се нарушава насила, да се прекъсва насила животът, който силата Бог е отредила на съответното същество, на съответната природна даденост. И по този начин ще се внушава и възпитава у децата обич към природата като цяло и към отделните нейни многобройни и многообразни елементи, обич към живота във всичките му проявления.
Последните два стиха от третата строфа подготвят за нещо неприятно (предчувствие за нещастие): “…ала ще престане/ скоро да цъфти.” Ясно е, че кръговратната еволюция в българската природа се познава добре от лирическия “Аз”, който в случая пак е самата малка поетеса.
И се стига до четвъртата – финална – строфа, която разкрива проблема за смъртта: “Ала ще погълне/ с грозен смях пръстта/ неговата ясна,/ чудна красота.” Тези стихове дават право на размисъл, че смъртта е страшно нещо за детското въображение, за творческия интелект на Петя. Налице е ярко озвучена картина – “с грозен смях пръстта”. Хищно и страшно прозвучава този смях в тази детска творба, а и изобщо като в творба за деца.
Чудната красота на цветето ще бъде погълната, това предстои – отново се работи в бъдещето. И друго послание в едно и също стихотворение: Красотата не е вечна. Или съвсем категорична българска народна мъдрост също може да бъде изводна поука. Като например: “Който не се е родил, той няма да умре.”
Но и друго знаем от нашия български четирисезонен кръговратен живот. Слънцето изгрява и залязва всяка заран и всяка привечер и топли с лъчите си различно в зависимост от съответния сезон. Затова има и различни животи като възможност за изява и продължителност на живеене сред природата, като цяло и конкретно за всеки неин елемент. И все пак красиво е не само онова, което по природната си даденост е красиво, а най-вече онова, което е обичано. Красотата е обич и обичта е красота. А малката поетеса е красиво обвързана с това цвете (което не е определено точно какво цвете е), тя го обича – затова и така скръбно звучи неговото природно изчезване:
Ала ще погълне
с грозен смях пръстта
неговата ясна,
чудна красота.
Психолозите твърдят, че творческите личности са своеобразни ясновидци. От тази позиция бихме могли да твърдим, че и самата Петя сякаш е видяла още на 11-годишна възраст собствената си житейска и творческа съдба чрез съдбата, предадена драматично в стихотворението “Цветето”. Сякаш Петя е това цвете (с. 6 от книгата “Ученическа тетрадка”).
Тук “цветето” е символ на крехкостта на детството и преходността на живота. Цветето излъчва една добродетелна душевност, изпълнена с невинност и непорочност. Неслучайно според Новалис в цветето са закодирани любовта и хармонията в първичната природа.
И все пак, щом се говори и за завършек на един природен цикъл (дори и за смърт), можем да кажем, че това стихотворение на Петя е архетипален символ на чезнещия природен живот, който отново ще се възроди, т.е. това е образ за “живеенето на душата”.
 
 
Назад [ 17 ] Напред
ЖИВОТ НА ПЕТОЛИНИЕ

“Колор принт ПАК” ООД – печат и “Издателство МС” ООД – предпечат издадоха с финансовата помощ на Община Варна книгата “Живот на петолиние (Спомени и документи)” от Марко Добрев, която е образец за мемоаристика с голямо значение за историята на музикалния живот във Варна от 50-те години на миналия век до днес. Авторът предоставя за първи път такава достъпна информация чрез богатия си архив за Национално училище по изкуствата “Д. Христов” от създаването на Средно музикално училище и превръщането му в значим културен институт за професионални кадри за България; за Варненска филхармония, Варненска опера, ММФ “Варненско лято”, Международния балетен конкурс, за личности от музикалната култура на страната и чужбина, с които е общувал. Данни, снимков материал, програми на концерти и спектакли, събития, статии. Поколения наред творци, ученици, педагози са вписани в тази мемоарна книга. Личи изключителната му памет за миналото и желанието да открие трудните пътища на създаването и развитието на музикалното, балетното, оперното и изобразителното изкуство в града. Книгата е едно откритие за културата на Варна като минало, настояще и бъдеще.
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма