Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
+ Варненски и Великопреславски митрополит Кирил:

Поезия:





Преводи:

Разказ:

Преглед:




Дневник:

Български поети на ХХ век:

Теория:


Руският писател Алексей Варламов в България:



Документи:

Книга 8 Книга 9

Търсете и четете в. „Литература и Общество“ – Национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в град Варна и реализиран с финансовата подкрепа на Община Варна чрез фонд "Култура".
Вестник „Литература и Общество“ (ЛИО) е оригинално и  значимо явление в литературния и културен живот на град Варна с национално и  международно значение. На страниците му ще прочетете стихотворения, разкази, откъси от романи на значими писатели от черноморския град, страната, Европейския съюз и целия свят. Вестникът представя най-новите творби на писателите от Варна – членове на Сдружение Литературно Общество – Варна (СЛОВ), на Асоциация на европейски писатели и писатели от други континенти (АСЕПИ-СЕПИ, ВАРНА), на Съюз на българските писатели (СБП), на Съюз на независимите български писатели (СНБП), отразява значими литературни събития: фестивали, конкурси, премиери на книги, провежда литературни конкурси на морска тема и универсалните теми, отразява творчеството на млади дарования и подкрепя тяхното развитие.
Търсете и четете в. „Литература и Общество“ – Национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в град Варна.
Статии
Поезия
Десислава Неделчева 
 

Десислава Неделчева е родена на 4 септември 1973 г. във Варна, завършва българска филология в СУ „Св. Кл. Охридски”. Автор на стихосбирката „Прози в края на века” (1998; 2000) и на многобройни критически статии. Публикува в „Литературен вестник”, „Култура”, „Литературен форум” и др.

Десислава Неделчева
 
Риторика
Кой точно ме наведе на Африка през седемдесет и трета
годината когато мама роди а татко й позволи оттогава съм
заслонена в нещо като рибочество като човечество но
по-малко и тъмно като Африка под която пиша в момента
аз съм затисната и прехласната госпожица ранена от любов
само вятърът един змей е в съчетание с мен но не разнася
гласа ми а го отнася в това рибочество на отнесените
не се вижда и слабо се чува как тогава да се отдалеча
не съм аз едно добре дошло щастие а само добре дошло
сякаш е някой друг пък и по какво да позная възлюбения си
гласът ми е Дневник от който се пазя да не научи всичко
само няколко думи намеци за да има време да живея
И възлюбеният чака продължението моята родова наслада
ще чака и по това ще го позная иначе твърде голяма
                                                                                    е любовта
обширна непосилна неописуема неразличима затова намек
все да я тая да я крада от Дневника като го забравям
от жалост към мен от жалост към мен от жалост
половината от половината ако напиша то кога ще живея
кога ще броя гроздовете смокините градината с кремове
кога ще насищам ароматите млякото на мъглиците
ако избързам малко да избързам и няма да позная възлюбения
далеч по-преданият и далеч по-печалният моят Сбогом
за него плача по принцип докато по корем галя кръглата
                                                                                          Африка
 
Ден за умиране на надеждите
за онзи живот от мечтите на соца
Как съм си представяла
любовта мъжа децата дома
новата чанта
за интелектуалната работа
апартамента удовлетворяващ
всички нужди
Ето че съм объркана отдавна
И тези представи мравки
на неврози и депресии
Днес е наполовина така
и стават повече дългите разговори
през късите нощи
 
Всички стихотворения
Да изпиша ситно
всички мои запазени страници
от мечтите –
хиляди бели листи пазя
съхранявам ги материално
за хиляди свръхталантливи поезии
Папки и дневници как е било
заради как искам да бъде
и как трябва което проваля останалото
Да изхвърля накуп
всички тези запазени листи
заради преместване
в друг квартал апартамент
Отдавна е било желателно
а сега е внезапно
 
Яденето
Храната е много важна
защото все мисля за нея
Майка ми ме е учила
като имам семейство
всичко да предвиждам
кога какво по колко за колко
Това е робството бях й казала
Това е един живот ми каза
Гардеробът
Винаги всичко по конец
по сезони отделни рафтове
за различните случаи
Хайде не по цветове и стилове
но да са близки очакванията
Не може да не се събере всичко
въпрос на сгъване
 
 
***
Мисля че стига толкова
каза мъжът ми когато се върна
Аз очаквах още триста по хиляда
И тогава усетих как изстива
сърцето ми до камък
Казах си
идват метафорите за сърцето
 
 
***
Съседите оттатък
пържат на смени
картофи риба тиквички и лук
и още много има за изпържване
Най-вече втръсва по обяд
Тогава затварям вратата
напускам с детето балкона
и стаята дори апартамента
квартала морето и рибата
чайките и хоризонта
 
 
Назад [ 4 ] Напред
ЖИВОТ НА ПЕТОЛИНИЕ

“Колор принт ПАК” ООД – печат и “Издателство МС” ООД – предпечат издадоха с финансовата помощ на Община Варна книгата “Живот на петолиние (Спомени и документи)” от Марко Добрев, която е образец за мемоаристика с голямо значение за историята на музикалния живот във Варна от 50-те години на миналия век до днес. Авторът предоставя за първи път такава достъпна информация чрез богатия си архив за Национално училище по изкуствата “Д. Христов” от създаването на Средно музикално училище и превръщането му в значим културен институт за професионални кадри за България; за Варненска филхармония, Варненска опера, ММФ “Варненско лято”, Международния балетен конкурс, за личности от музикалната култура на страната и чужбина, с които е общувал. Данни, снимков материал, програми на концерти и спектакли, събития, статии. Поколения наред творци, ученици, педагози са вписани в тази мемоарна книга. Личи изключителната му памет за миналото и желанието да открие трудните пътища на създаването и развитието на музикалното, балетното, оперното и изобразителното изкуство в града. Книгата е едно откритие за културата на Варна като минало, настояще и бъдеще.
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма