Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
+ Варненски и Великопреславски митрополит Кирил:

Поезия:





Преводи:

Разказ:

Преглед:




Дневник:

Български поети на ХХ век:

Теория:


Руският писател Алексей Варламов в България:



Документи:

Книга 8 Книга 9
ВЕСТНИК “КИЛ 2023”
  
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него се отпечатват значими съвременни литературни творби на български писатели и на писатели от други страни; представя се творчеството на водещи съвременни автори; дава се път на много млади хора да дебютират с творчеството си в литературния печат, както и на такива, които експериментират в словото и в различните видове изкуства. Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите.
Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
Статии
Поезия
Добрин Паскалев 
 

Добрин Паскалев е роден на 25 декември 1954 г. във Варна, завършва Медицински университет –Варна, работи като доцент по нефрология. Автор на лиричните книги „Крадец на мигове” (1992) и „Кервани подир Росинант” (2002). Лауреат на Националния литературен конкурс „Любовта, без която не можем”, 2002 и 2005.

Добрин Паскалев
 
***
Не ще достигнеш своята нирвана,
макар че уморен е в теб духът.
Душата ти, от мисли изтерзана,
утеха дири в неизвестен път.
И все така на пътища обречен
замръкваш от миражите пленен,
а залезът пред теб – другар сърдечен –
докосва с пръсти вече твоя ден...
И есента в кръвта ти се обажда,
размесила тъга и цветове,
душата ти, разкъсвана от жажда,
надежда търси в нови светове.
И всяка нежност вече е последна.
И всеки протест е отлитащ влак,
отправен срещу зиналата бездна
на падащия от звездите мрак.
И всеки стих е капчица надежда,
че тук остава нещо подир теб,
когато като тъжна вежда
припадне траурния креп
и прозвучи една камбана,
която упокойна се зове.
Не ще достигнеш своята нирвана –
душата ти, от Бога призована,
ще търси в мрака други брегове...
Разговор със сълзата
 
Една сълза поема от сърцето.
Защо така горчива си, сълза?
                Затворила съм в себе си морето
                на гордата човешка самота...
 
Една сълза изгаря като рана.
Защо така гореща си, сълза?
                Затворила съм в себе си вулкана
                на болката, изригнала в кръвта...
 
Една сълза блести  като мъниста.
Защо така красива си, сълза?
                От болката родена и пречистена,
            във мен остана само Светлина...

 
 
Назад [ 5 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма