Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
+ Варненски и Великопреславски митрополит Кирил:

Поезия:





Преводи:

Разказ:

Преглед:




Дневник:

Български поети на ХХ век:

Теория:


Руският писател Алексей Варламов в България:



Документи:

Книга 8 Книга 9

Търсете и четете в. „Литература и Общество“ – Национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в град Варна и реализиран с финансовата подкрепа на Община Варна чрез фонд "Култура".
Вестник „Литература и Общество“ (ЛИО) е оригинално и  значимо явление в литературния и културен живот на град Варна с национално и  международно значение. На страниците му ще прочетете стихотворения, разкази, откъси от романи на значими писатели от черноморския град, страната, Европейския съюз и целия свят. Вестникът представя най-новите творби на писателите от Варна – членове на Сдружение Литературно Общество – Варна (СЛОВ), на Асоциация на европейски писатели и писатели от други континенти (АСЕПИ-СЕПИ, ВАРНА), на Съюз на българските писатели (СБП), на Съюз на независимите български писатели (СНБП), отразява значими литературни събития: фестивали, конкурси, премиери на книги, провежда литературни конкурси на морска тема и универсалните теми, отразява творчеството на млади дарования и подкрепя тяхното развитие.
Търсете и четете в. „Литература и Общество“ – Национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в град Варна.
Статии
Руският писател Алексей Варламов в България
Богонапуснатост 
 
Слово на Алексей Варламов при получаване наградата “Александър Солженицин”, 28 април 2006 г.
 
В личната си съдба за ключов аз считам сюжета за осъзнаване на Русия, а не Съветския съюз, като своя родина. И тук голяма роля изигра не само художествената литература или даже писателските писма, дневници и мемоари, но много повече – устните разкази на най-обикновени руски хора.
Техните лица запомнях и техните разкази записвах по време на етнолингвистичните експедиции и походи из Руския север и средните области на Русия; за скрития селски живот ми разказваше старецът Василий Фьодорович Малахов от Вологодската община Падчевари; за съдбата на тези, които напуснаха Русия, но я запазиха в паметта си, аз слушах от руските емигранти и от потомците им в Америка и Европа.
Благодарен съм на хората, непожалили за мен паметта на своето сърце. И най-първата и най-съкровената от тях беше моята баба Мария Анемподистовна Мясоедова, преживяла много тежък и поради това – твърде обиден за руската жена живот. Тя сама е възпитала три деца, спасила ги е през войната от глад и болести, дала е на всички образование, а освен това пишеше стихове и проза, но професионална писателка не стана, защото през нейния век имаше други, по-важни от литературата, грижи и задълженията в живота й бяха твърде много. Аз възприемам своето писателство като нейно поръчение и изпълнение на нестореното от нея...
В историята на руската литература често е имало периоди, когато тя е изпитвала и изразявала в слово не само раздразнение и оскърбление, за които говори Пушкин, но и трагическо чувство за Богонапуснатост, чувство на страх, че над нас, според израза на Николай Рубцов, „не ще има тайнствена сила”. Макар че литературата е умеела да преодолява това чувство, намирайки опорни точки и представяйки земния свят не като царство на ненавист, абсурд и зло, а като свят, изопачен, но съхранил чертите на първоначалния замисъл.
Перифразирайки известния израз на Тертулиян за човешката душа, може да се каже така: руската литература винаги е била по природа християнка. Но своето призвание и заръка тя е виждала не в това да подменя собственото си Божествено откровение за всяко проповедническо слово, а в това да разбере и образно да изрази неслучайността и промисъла на всичко, случващо се в света, и преди всичко – случващото се в Русия и с Русия. Този страшен разрив, който се случи в руския народ през XX век и който до ден днешен не бива да се счита за преодолян, беше победен в нашата литература. 
И тук може да се поспори и с Бунин, и с Розанов, които независимо един от друг писаха, че литературният подход е отровил руското общество. През XX век, в годините на съветската власт, той стана, напротив, противоотрова и ни спаси от загуба на собствения ни исторически образ. Говореха ни неистини на уроците по история и обществознание, но ни спасиха уроците по литература, спасиха ни училищните съчинения за Онегин и Разколников, спасиха ни дебелите списания и книги, където, разбира се, тайно, пробиваше и се развиваше като трева истината. Литературата, съхранила националната памет, стана един от пътищата на нашето завръщане в Русия.
 
 
 
Назад [ 17 ] Напред
ЖИВОТ НА ПЕТОЛИНИЕ

“Колор принт ПАК” ООД – печат и “Издателство МС” ООД – предпечат издадоха с финансовата помощ на Община Варна книгата “Живот на петолиние (Спомени и документи)” от Марко Добрев, която е образец за мемоаристика с голямо значение за историята на музикалния живот във Варна от 50-те години на миналия век до днес. Авторът предоставя за първи път такава достъпна информация чрез богатия си архив за Национално училище по изкуствата “Д. Христов” от създаването на Средно музикално училище и превръщането му в значим културен институт за професионални кадри за България; за Варненска филхармония, Варненска опера, ММФ “Варненско лято”, Международния балетен конкурс, за личности от музикалната култура на страната и чужбина, с които е общувал. Данни, снимков материал, програми на концерти и спектакли, събития, статии. Поколения наред творци, ученици, педагози са вписани в тази мемоарна книга. Личи изключителната му памет за миналото и желанието да открие трудните пътища на създаването и развитието на музикалното, балетното, оперното и изобразителното изкуство в града. Книгата е едно откритие за културата на Варна като минало, настояще и бъдеще.
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма