Простори

Съдържание

+ Варненски и Великопреславски митрополит Кирил:

Православието и идентичността на народите

Поезия:

Имена:

“Не мога да приема, че с лъжа и заблуда ще се постигне това, което не се постигна с правда и истина”

Разказ:

Преглед:

Дневник:

Българската култура между провинциализма на своето съществуване и провинциализма на нейното управление

История:

Забележителен български учен - историк и родолюбец

Новела:

Зверска работа

Идеи:

Трансформация на канона в постмодерна ситуация

Юбилей:

Атанас Свиленов на 70 години. Роден да бъде критик

Руска тетрадка:

Московското списание “Литературная учоба” гостува на “Простори”

ВЕСТНИК “КИЛ 2023”

Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него се отпечатват значими съвременни литературни творби на български писатели и на писатели от други страни; представя се творчеството на водещи съвременни автори; дава се път на много млади хора да дебютират с творчеството си в литературния печат, както и на такива, които експериментират в словото и в различните видове изкуства.

Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство

от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите.

Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!

Статии

Поезия

Ивайло Иванов

Ивайло Иванов е роден в Троян. Завършва българска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Работи във в. „Литературен форум” и в търновското издателство „ПАН-В.Т.”. Автор е на стихосбирките: „Хензел и Гретел” /поема/, 1995, „Искри от воденичните ми камъни” /сатира/, 1997, „Очи на дете”, 2005, „Филологически поеми”, 2006. Живее в родния си град.

Ивайло Иванов

РАЗГОВОР СЪС СИНА МИ

Най-високата идея извисете
още по-високо, без високомерност.
Чудото ще почне там, където свърша.
Нямащ нищо да ви дам – ви давам право.

„Потомци” – Николай Кънчев

Знам, че завещание такова
би нарекъл – с право – старомодно,
но преди оттука да отплувам,
длъжен съм все пак да ти го кажа:

Ний сме като тия риби, дето
плуват срещу бързеи планински
и надмогват с устрем водопада,
за да стигнат бистър вир и хвърлят
заедно с хайвера – и живота си.

Много хора плували са в тия
бързеи пенливи на живота,
за да дойда татко ми – той също
мъничко поплува – хвърли мене
и с дълбок, обистрен дух потъна.

Още по-високо аз поплувах –
бързеи горчиви съм възмогвал –
тебе хвърлих във вира прекрасен
на една утроба – и отплувам.

Още по-високо ти качи се
и предай завета на сина си.
Но от мене също му поръчай:
Ако той случайно Извор стигне,
там хайвер ненужен да не хвърля,
а за всички нас да се помоли:

В извора тогава ще възкръснем

РУИНИ

Банално е, но все пак да го кажа:
Светът – по принцип – е устроен катедрално.
Дори и днес оскъдните руини
за почерка начален ни говорят:
Най-горе: сводът, куполи сребристи
над прашните ни пътища извил.
Дъгата – като арка – откровение
Колоните на боровете, също
дорийски колони на духа ни.
Върбата, свойта арка триумфална
над бързащия ручей извисила.
Прегънатият стан на наште майки
над нас – когато ние сме безсилни.
Родилката, издула объл купол
за рождество – и ново въплъщение.
Любимата, над нас извила плът
не в похот – във зачатъчно начало.
Дори гредата в нашите очи, която
ни пречи Архитекта да съзреме,
дори и тя напомня за колона
от срутила се нявга катедрала.

Фотография Иво Хаджимишев
Из изложбата «От бойните полета до мира.

Нормандия - места на памет», Варна, ноември 2007

Назад [ 3 ] Напред