Максим Лаврентиев
ПЕПЕРУДКА – КНИГА
Както през май пеперудка долита
от някого внесена книга в дома –
не на моята длан непокрита,
тя в сърцето ми трепва сама.
Сам неразбрал,че това е радост,
и прокуден от тежкия сън,
аз ще видя лицето й младо,
ще усетя, че пролет е вън.
Значи краят задгробен е тесен.
Всеки търси, от жажда обзет.
И в жарта на чудесната песен
оживява самият поет.
Че в живота така се постига
повестта за любов и за плам.
Вечен знак – пеперудка и книга
се разперват на моята длан.
* * *
От мрака излезе
ти веч –
след тези,
които са вече далеч.
До днеска пламтящи, изгасли
преди –
не крили богатства,
звезди.
Не стига им нищо
в света.
Съдбата ги нищи
в скръбта.
След тях – във Париж и
в Москва –
на светло обгрижваш
ти свои слова.
|
* * *
На Творчеството родина е бъдещето.
Велимир Хлебников
Те бяха малцина, достойни по право.
Но само един от семейство певци
на строгото чело ненужната слава
е носил в корона от живи венци.
Хвърли ръкавица на време летящо,
превърна го сякаш в послушни овце.
В далечното време, без покрива бащин
той скита, поведен от свойто сърце.
И сам се съзря във Родината нова –
езичник и слънцепоклонник на Слово.
ВЪВЕДЕНИЕ ПРЕЗ 1941-а
Годината бе щедра. Лято –
създадено като за парка.
Поету трудно бе, когато
го мъчеше провинциален Харков.
И как да се изхранваш с думи,
да бъдеш автор ти на скечове
и тъй в Изкуството безумно
да станеш ти Предтеча.
До смърт, до смърт върви нататък!
Кога, къде? Та туй е лудост!
Извел си уравнението кратко
на наримуваната глупост.
Животът ще изгасва като лампа,
на всичко ще наложи лапа…
Смъртта видя той във очите.
Сам себе си в прозореца прочита.
НЕБЕ
Чети ми ти още за Феб, там където
цветята са чудни в цъфтежа засмян.
Защо ли човекът все търси в небето
туй, дето му липсва на тази земя.
Аз трийсет лета във това огледало
се гледам, звездите се вглеждат във мен.
Дали пък небето над мен е изгряло,
или аз съм огън от мит сътворен.
Там Бога съгледах, бе сякаш наяве.
Аз зрънце съм малко, но зная добре:
и Космосът малък е, казвам ви право,
щом диша любов като тъмно море.
Преведе Тихомир Йорданов
|