Съдържание |
|
Поезия:
|
Палитра:
|
Паралели:
|
Анкета:
|
Роман за поезията:
|
Битие на словото:
|
Духът на един град:
|
Пантеон:
|
Memories of the wars:
|
Други стихотворения:
|
|
ВЕСТНИК “КИЛ 2023”
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него се отпечатват значими съвременни литературни творби на български писатели и на писатели от други страни; представя се творчеството на водещи съвременни автори; дава се път на много млади хора да дебютират с творчеството си в литературния печат, както и на такива, които експериментират в словото и в различните видове изкуства. Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство
от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите.
Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
Статии |
Палитра | Красота, изваяна с нож (шпатула) |
|
Явор Витанов. Автопортрет, акварел
Явор Витанов (17.05.1957, с. Осен, община Криводол) – Художник. Завършва СПТУ „Максим Горки“ в София. Живее и работи във Варна. Чл. на Сдружението на варн. художници от 1997. През последните 10 г. негови творби са показвани в почти всички групови изложби във В. От 1990 до днес Яв. В. има над 60 самостоятелни изложби във Варна, Бургас, Враца, София, Криводол и др. Картините му са притежание на галерии и частни колекции у нас и в чужбина - Русия, САЩ, Холандия, Гърция и др.
АртЕнциклопедия Варна
Валерий Пощаров*
Худ. Явор Витанов, Край брега, маслени бои
Явор Витанов е от ония художници, които можем да намерим в червената книга на изчезващите български артисти. Като начин на изповядване на живота и таланта, като стил на житейско и артистично поведение, като цялостна философия. Аскетичен на вид, бохем по душа, той върви по пътя си тихо и ненатрапчиво, встрани от суетата и парадния шум, често с бремето на несгоди и лишения, но винаги позитивен и великодушен към околните. Врачанският Балкан, където е роден и отраснал, му е дал силата да се съпротивлява и да се отстоява. Оттам е и преклонението му към патриархални селца и градчета с тихи улички и чардаклии къщи, по чиито бели стени и стари покриви се стича бавно едно отминало време.
Явор не скрива преклонението си пред патриарсите на българския пейзаж от първата половина на миналия век. Борис Денев, Иван Христов, Атанас Михов, Никола Танев, Марио Жеков са своебразните му учители по колористика, композиция и техника на живописването. Явор е от малцината ни съвременни художници, работещи само с нож (шпатула). Обича да натрупва „материя” върху платното, с експресивни мазки, най-често на един дъх. Напоследък, с маниера на Иван Христов, работи върху черен грунд, което прави слънчевите му пейзажи още по-убедителни.
Худ. Явор Витанов,
Рибарска хижа, маслени бои
Съдбата е довела Явор на брега на морето, във Варна. Платната му са искрени изповеди на преклонение пред природата и българското море. От старата архитектура, от стихналите дворове с цветя и асми, от приседналите край дюкяна старци струи добродетелност.
Явор не е от „сувенирните” художници, предлагащи на всеки ъгъл пошли картини с български сюжети. Този странник има свой истински свят, чист и непорочен, и точно поради това - малко анахроничен и понякога непригоден към бутафорния и консумативен живот, който ни заобикаля. Но нали най-вече талантливите странници са оставяли истински знаци по пътя, колкото и трънлив и труден да е той?! Затова и картините му ще останат след него, и след нас..., независимо от суетата и увлеченията на нашето съвремие.
* Галерия Кавалет
Из подготвения за печат каталог на художника
“Явор Витанов”от Издателство МС - Варна
Да сменим скоростта на доброто и злото
Худ. Явор Витанов, Горещо лято, маслени бои
Не се дразня, че хубавите неща, както вярно казва поговорката, стават бавно. Добре, че все пак стават. Ядосвам се, че лошите работи се случват много бързо. Докато се обърнеш и нещастието те сполетяло. За миг можеш да се нараниш, а лечението след това да бъде дълго, мъчително и скъпо. Достатъчно е да се докоснеш до заразно болен и да те прихване. Обратното е невъзможно. Тоест, болен да се докосне до здрав и в миг да оздравее. Да вземем най-великото творение на природата - човека. Колко време, усилие и труд са му необходими, за да изгради едно честно име, един добър авторитет! И понякога колко малко е нужно, за да рухне този авторитет, да се очерни доброто име. Да надникнем в приятелството, което Аристотел определи като цвета на човешкото общуване. Много време е необходимо да наречеш един човек приятел. И толкова малко понякога трябва, за да се убедиш, че не е бил истински приятел. Да влезем в основната клетка на обществото. И тук народът е категоричен. Да направи от момченцето си мъж и човек, на добрата майка са нужни поне двадесет години. Лошата тъща може да ошашави същия този мъж за половин час. И в самото общество е така.
Ето защо, много ми се иска да сменим скоростта на доброто и злото. На хубавото и лошото. Поне там, където можем - в приятелството и семейството.
Явор Витанов
|
|
Назад
[ 2 ]
Напред
|
|