| Съдържание |
| Поезия: |
| Палитра: |
| Паралели: |
| Анкета: |
| Роман за поезията: |
| Битие на словото: |
| Духът на един град: |
| Пантеон: |
| Memories of the wars: |
| Други стихотворения: |
ОДЕСОС ПРЕЗ КЪСНАТА АНТИЧНОСТ
(IV – НАЧАЛОТО НА VII ВЕК)
ОТ АЛЕКСАНДЪР МИНЧЕВ
“Одесос през късната античност (IV- началото на VII век)” е последната трета книга на Ал. Минчев от поредицата за античния град Одесос, нашата днешна Варна. През 2007 г. излиза първата – монографията „Одесос през Елинистическата епоха (края на IV в. пр. Хр. – началото на I в. сл. Хр.)”, а през 2021 г. – втората: „Одесос през Римската епоха (I-III в.)“. Новото изследване е посветено на последния период от съществуването на този забележителен античен град в българските земи – Късната античност. Поместени са много нови данни от исторически, археологически и епиграфски изследвания за града, публикувани през последните 15 години у нас и в чужбина, както и някои по-стари, които са останали неизвестни доскоро. Някои от най-ценните антични паметници, открити в града и запазени до наши дни, са гордост за археологическото и архитектурното богатство не само на Варна, но и на България и Европа.Коренните промени в периода на Късната античност са като врящ котел от събития – политически, военни, икономически и религиозни.
Това е периодът на третия и последен голям разцвет на Одесос – време, от което и до днес в града има останали значителни следи.Издаването на книгата е финансирано от Фонд “Култура” на Община Варна и е съществен принос към културната памет на града и на България.
| Статии | |
| Духът на един град | |
Фотефоб на фотефоб награда дава |
|
Още един пример за настъпващата ноострофа в Бургас
 Д-р Георги Чалдъков (23.02.1940, Бургас) – Лекар, д.м., гост-проф., публицист. Завършва медицина във Варна - 1966. Лекар - с. Екзарх Антимово, Карнобатско (1967–1970). Университетски учител в науката – проф. д-р Делчо Желязков. От 1970 - Сектор по електронна микроскопия, МУ - В. От 1995 - Лаборатория по клетъчна биология, МУ - В. Кандидатска дисертация (1983 г.) - ултраструктура на секреторната функция на васкуларни гладкомускулни клетки. Доц. - от 1987. Гост-проф. – МУ - Каназава, Япония и Медицински факултет - Ниш, Сърбия. Научни проекти – клетъчна биология, адипобиология и невробиология на кардиометаболитни болести (атеросклероза, хипертония, затлъстяване, диабет тип 2, метаболитен синдром). Научни изследвания (освен във Варна) - Будапеща, Мюнстер, Тюбинген, Изумо, Каназава, Лондон, Прага, Ескишехир, Ниш, Рим. Автор на над 100 научни статии в межд. списания и книги – George 50. Years in Reswearch; университетски учебник по клетъчна биология, книги с есета “Човекът. Мисли, чувства, приятелство”, “Бургас. Сантиментални истории”; “Любомъдри читателю” и др.АртЕнциклопедия Варна
„Наистина чудовище е мощта на този укор. Кажете ми, братя, кой ще го надвие? Кажете ми кой ще метне ласото върху хилядата шии на този звяр?“Фридрих Ницше, „Тъй рече Заратустра“.
Липсата на възхищение и изобилието на омраза са изяви на „изместване“ (англ.,displacement): психозащитна реакция, която Зигмунд Фройд преди сто години нарече Verschiebung. А + ВХ → АХ + В: хора (B), които не могат да се самореализират, си изкарват натрупаната агресия (X) върху набелязаната от тях изкупителна жертва (A) – хистероидни прояви, които се стоварват върху талантливите българи. В резултат на обиди, не само на финансова недостатъчност, милиони способни българи емигрират в меритократичните страни на света.  Христо Фотев, роден на 25 март, Благовещение, 1934 г. Фотография Николай Чалдъков „Защо е целият негативизъм? Вие сте ми сънародници бе, хора. Аз, като си тръгна, щастливи ли ще ви направя?“ – запита Димитър Бербатов на 13 май 2010 г. в София, когато обяви, че се отказва от националния футболен отбор. В тези въпроси освен разочарование е кодирана и една от отровите на българската народопатология: липса на възхищение от успехите на другия. Хвала на бургаската община и на “древните” бургазлии за тържествата по случай 80-ия рожден ден на Христо Фотев. И поредния национален конкурс за поезия на името на големия Поет. Но на Христо Фотев му прилягаше жури, представено от елитни интелектуалци - Стефан Цанев, професор Светлозар Игов, Александър Томов, академик Антон Дончев, Недялко Йорданов, Георги Райков, арх. Неделчо Карабелов, професор Иван Карайотов... И да бъде забранено участие в журито на укорители, наричам ги “фотефоби”, които не могат да простят „греха“ на Фотев да бъде талантлив, много талантлив, гениален поет. Херостратовският, прокрустовският фотефоб Иван Сухиванов, който години наред се тревожи защо има мит за Христо Фотев и защо има луксозно издание на неговата поезия (спомнете си Националната научна конференция за Фотев, 26-27 юни 2009 г. в бургаската библиотека “Яворов”). И този фотефоб дава наградата на Национален конкурс за поезия „Христо Фотев“ на друг фотефоб - Йордан Ефтимов, който преди няколко години направи „нов исторически прочит“ на Фотев. Според този прочит дори „Литургия за делфини“ и любовната поезия на Христо Фотев били „политически коректни“ към комунистическия режим. Такъв трябва да бъде persona non grata в Бургас, а фотефоби го награждават!
 В памет на Георги Баев. Фотография Росен Донев След скандалите с конкурса “Бургас и морето” и тези с “Тоника” и Стефан Диомов, сега виждам още един пример за замърсяване на родната бургаска ноосфера (гръц. nous - разум, който – според Платон – води към душата). Тревожна за древните бургазлии е настъпващата ноострофа (духовна катастрофа) в Бургас – градът, най-хубав на земята, както казваше Христо Фотев. Хорхе Луис Борхес – в разказа си „Тльон, Укбар, Orbis Tertius“ – пише: „...предметите на Тльон се удвояват; те са склонни обаче и да изчезват или да губят известни черти, когато хората забравят за тях. Класически пример за това е един праг, който съществувал дотогава, докато на него стоял някакъв старец, и който изчезнал след смъртта му“. Подобен пример за това е: Духът на един град, който съществувал, докато в него живяли един Поет (Христо Фотев) и един Художник (Георги Баев), и който изчезнал след смъртта им. |
|
|
Назад
[ 7 ]
Напред |
|
ВЕСТНИК “КИЛ” НА 30 ГОДИНИ!
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, издаван в град Варна от Сдружение на писателите вече 30 години. Във вестника се печатат значими съвременни литературни творби на български писатели и на писатели от други страни, представя се творчеството на водещи съвременни автори, дава се път на много млади хора да дебютират с творчеството си в литературния печат, както и на такива, които експериментират в словото и в различните видове изкуства. Вестникът е подкрепян финансово от Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите. Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на съвременната литература, както и да откриете едни от най-стойностните ѝ произведения!
