Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Поезия:


Преводи:

Под знака на Терпсихора:

In Memoriam:

Поглед:

Паралелни светове:

Metal Meyor:

Галерия „Простори“:

Пристигане на киното:

Убодени с чадър:

Знаци:

Спорно и безспорно:

Търсачка:

И това ше мине:

Книга 8 Книга 9
ВЕСТНИК “КИЛ 2023”
  
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него се отпечатват значими съвременни литературни творби на български писатели и на писатели от други страни; представя се творчеството на водещи съвременни автори; дава се път на много млади хора да дебютират с творчеството си в литературния печат, както и на такива, които експериментират в словото и в различните видове изкуства. Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите.
Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
Статии
Галерия „Простори“
В картините на Дария Василянска
образът на един щастлив свят 
 
Пламена Димитрова-Рачева

Стилът не се постига с изразни средства, стилът това е нов свят, богат откъм съдържание – това е нов опит в изкуството
Дария Василянска
сред свои творби

В картините на Дария Василянска съществува образът на един щастлив свят, освободен от екзистенсииалните проблеми на личността. Градският пейзаж, митологията и споменът имат привилегията да изразят в изкуството “кавалетната” обективност на въображението върху фона на една вълшебна природна декорация, толкова нужна на хората преди и сега.
Картините ѝ са “спрялото” време в багри, те са особен начин на запаметяване - културен код на времето, даден от една творческа личност на един проветрив за ценностите си град.
Всяко нейно живописно творение е взаимоотражение на образи, които доосмислят, до-представят тъга и смях, мечти и сълзи там, където не ги е имало.
Колоритът допълва сюжетността - превръща се в цветен „прожектор“ и около него се завърта интригата на сватбения танц, разходката край морето, небивалиците в съня на старата дама, смиреността на плетачката на дантели, небесния миг на ловеца на птици и пр. Преоткриването на миналото, настоящето без догатки за бъдещето, като че ли е едно конституиране на времето, на стойностите, които не се нуждаят от мотивировка, за да съществуват в бъдещето. В картинното пространство те носят сакрализираното битие на женския свят, в който нещата следват вътрешната логика на майчината душевност и на обвързаността към продължението на живота.
 

Дария Василянска (28.11.1928, Варна) – Художничка. Завършва (1955) живопис при проф. Ил. Петров, в НХА “Н. Павлович”, София. Чл. на СБХ. Работи като свободен художник кавалетна живопис, сценография, монументално–декоративна стенопис и декоративно приложни проекти.
 
Сватба, 1978, маслени бои,
платно, 80 х 135 см

 
Нейни творби са притежание на 23 държавни худ. галерии в Б-я, различни институции и частни лица в страната и чужбина. Живее и работи във Варна. Участва в общи худ. и предст. изложби на СБХ от 1961 – Будапеща, 1967, 1973, 1979, 1984 - Одеса, 1969 - Браила, Турку (Финландия), 1970 - Варшава, 1974 – Москва, Виши ( Франция), 1983 – Берлин, 1986 – Кувейт, 1993 – Токио. Межд. изложби на живописта – 1976 – Межд. биенале на живописта, Кошице, Словакия, “Панаир на изкуствата “, Гьотинген, Межд. триенале на живописта, С., 1981 - 1985, 1989, 1996, 2001, 2003 – Межд. биенале на хумора и сатирата , Габрово.
Самост. изложби: 2014 – ГХГ – В.; 2008 - С тези тук ми е добре - Юбилейна изложба, ГХТ, В.; 2006 - С поглед към по-красивите неща – галерия “Артин”, В.; 2004 - Старомодна изложба – галерия “Артин”, В.; 2004 - Крайбрежие - галерия “Дяков”, Пловдив; 2003 - Изложба за три гроша - „Галерия 8”, В.; 2002 - Привет, културтрегери! - “Галерия 8”, В,; 2002 - Мадони - галерия “Арт 36”, С.; 2001 - Гримаси и усмивки – Музей “Г. Велчев”, В.; 2001 - Мадони - “Галерия 8”, В.; 2000 - Малки пейзажи с море - “Галерия 8”, В.; 1999 - Котките на Дария - Музей “Г. Велчев”, В.; 1999 - Разни рисунки - галерия “ТЕД”, В.; 1998 - Юбилейна изложба – ГХГ, В.; 1998 - Галерия “Арт 36”, С.; 1977 - Празници на изобразителното изкуство – Орешак; 1976 - Галерия “Шипка” 6 на СБХ, С.; 1975 - Изложбена зала на “Княз Борис І” 65, В.; 1975 - Дом–музей “Ламартин”, Пловдив; 1974 – Гданск, в Павилионите на BWA - Сопот, Полша, и др.
Отличия: Награда “Варна” за 1967, 1973, 1976, 1998; 1998 – І награда за живопис на Човекът и морето, В.; 1974 - за живопис на ОХИ Приятели на морета, Бургас; 1967 – на СБХ; 1959 - за сценография от МК и др. (Пл.Р.)
АртЕнциклопедия Варна
 
Любители на птици, 1988,
маслени бои, платно, 80 х 135 см

 
Колоритният синтетизъм е почвата, върху която Дария Василянска създава своята живопис, искряща в пълнозвучието на багрите и техните нюанси. Скромни формати с делнични сцени, фигурални и портретни композиции, много рядко чисти пейзажи, винаги изпълнени със звучни колоритни съчетания и удивително лека непринудена рисунка, от която струи нещо детински простосърдечно и игриво, свенливо и топло, интимно и иронично. По уникален начин нейните живописни платна са прекрасни, нагледно хубави, с малко драматизирани в статичността си образи.

Но те притежават другото вълшебно тайнство на изкуството да проектират конкретното и възвишеното в една история „тук и сега“. Всъщност това не е точно история, защото авторката конструира светове, без актуално да ги обвързва с някаква дидактика за смисъла на битието, за необятността на света и неговия сложен образ на живот. Тя го прави автономно, със светлината на своето вътрешното огледало провокира аморфното и безсмисленото всекидневие.
Застава сама чрез изкуството си, но заедно и с всички други, като независима част от тоталността. И това прави с артистична привлекателност и с вродено вътрешно достойнство „по свой път, със свой творчески почерк“.
 
 
Назад [ 9 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма