Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Поезия:


Преводи:

Под знака на Терпсихора:

In Memoriam:

Поглед:

Паралелни светове:

Metal Meyor:

Галерия „Простори“:

Пристигане на киното:

Убодени с чадър:

Знаци:

Спорно и безспорно:

Търсачка:

И това ше мине:

Книга 8 Книга 9
ВЕСТНИК “КИЛ 2023”
  
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него се отпечатват значими съвременни литературни творби на български писатели и на писатели от други страни; представя се творчеството на водещи съвременни автори; дава се път на много млади хора да дебютират с творчеството си в литературния печат, както и на такива, които експериментират в словото и в различните видове изкуства. Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите.
Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
Статии
Търсачка
Кой български писател е най-популярен по света? 
 
Резултатите от Гугъл изненадват
  
Ако проверим по брой резултати в търсачката Гугъл имената на най-известните съвременни български писатели на английски, се получава следната класация:
Валери Петров
Недялко Йорданов
Антон Дончев
Виктор Пасков
Георги Господинов
Атанас Славов
Христо Бойчев
Стефан Цанев
Анжел Вагенщайн
Алек Попов
Валери Петров.
Снимка Иво Хаджимишев

Класацията e относителна. Резултатите в числа са дадени по-надолу към всеки автор, получени от един и същ компютър. Търсачката дава различни резултати на различни компютри, според събрана информация за потребителя и неговия акаунт в Гугъл. Затова

числата тук са ориентировъчни

От различни компютри ще се получат различни резултати, но подредбата приблизително ще се запази.
Като допълнение към тази класация трябва да се прибавят и имената на починалите в началото на този век Йордан Радичков и Станислав Стратиев, които могат да се отнесат към съвременните писатели, чиито книги също са превеждани на чужди езици и техни пиеси са поставяни на западни сцени. Стратиев ще се подреди някъде в средата, а Радичков в края на класацията.
Още две имена се нареждат в тази класация - в средата по резултат преди Стефан Цанев попада непознатата у нас Милена Иванова, която живее в Париж, а в края на класацията Илия Троянов, който живее в Германия.

Друга уговорка е, че резултатите от търсачката с имената на английски неизбежно включват и някои текстове от български и руски сайтове. Гугъл транскрибира името и вкарва в резултатите за тези имена отделни неща не само на латиница, така се увеличават резултатите за Недялко Йорданов и Стефан Цанев, примерно.
Като се изключат авторите, които живеят в България, в глобалния интернет се срещат често и други български писатели. Те обаче живеят в чужбина, пишат на чужди езици и могат да се нарекат частично български писатели.
Могат да се направят още уговорки - класацията не е равностойна, защото например Радичков, Пасков, Стратиев вече не са между живите и не дават интервюта или други информационни поводи да се появят имената им в интернет.
Такава класация може да предизвика бурни спорове сред почитателите на отделните автори. Някои от тях са като запалянковци на футболни отбори и непременно искат техният фаворит да бие.
Но търсачката е безпристрастна. Тя не е литературен критик и не оценява авторите. Показателна е обаче за популярността на едно или друго име, доколко то излиза в сайтовете.
Валери Петров – той е доайен на българската литература, но заедно с това е съвременният български писател, с чието име на английски излизат най-много резултати в търсачката Гугъл. Могат да му съперничат само класици от историята като Ботев.
“Valeri Petrov” writer – около 208 000 резултата
“Valeri Petrov” author – около 206 000 резултата
Високият резултат за Валери Петров се дължи и на сайтове на български. А преводите му на Шекспир са цитирани в по света в много литературни сайтове и страници на библиотечни фондове. Това в никакъв случай не омаловажава великолепната му поезия, превеждана на няколко езика. Валери Петров е писател, чието творчество се свързва главно с миналия век, но продължава да пише и сега и да се конкурира с автори от епохата на интернет.
Показателни за популярността в чужбина са и текстовете в Уикипедия. За Валери Петров, освен на български, има и на английски, немски, иврит, руски и украински.
Недялко Йорданов, поет и писател от по-старото поколение, няма много резултати в сайтове на английски, но общият му резултат е:
“Nedyalko Yordanov” author – около 100 000 резултата
”Nedyalko Yordanov” writer – около 98 700 резултата
Макар и с транскрипция на английски, търсачката дава резултати с неговото име преди всичко от български сайтове, по-малко на чужди езици.
В Уикипедия за него има текстове на български, немски и норвежки.
Антон Дончев дава около 64 000 резултата в търсачката с името си като автор и писател, изписано на латиница, главно заради романа си „Време разделно” (1964 г.), превеждан на много езици, филмиран 1987 г. Но голяма част от резултатите идват и от български сайтове. В Уикипедия за него има текстове на немски, испански, френски, полски, китайски, украински и литовски.
Виктор Пасков според резултатите в търсачката все още е най-популярният съвременен български писател на Запад, макар че почина през 2009 година. Като заглавие на английски неговият най-известен роман “A Ballad For Georg Henig” дава около 14 900 резултата.
“viktor paskov” writer – около 48 900 резултата
“viktor paskov” author - около 49 200 резултата
Вестник “Таймс” отделя значително място за него по повод смъртта му. В Уикипедия текстове за него има освен на български, на още 4 езика – немски, английски, холандски и полски.
В читателския сайт goodreads.com романът му „Балада за Георг Хеник” на английски има рейтинг 4,61 от 5.
Георги Господинов е от средното поколение български писатели, най-популярен с „Естествен роман”, чието заглавие на английски “Natural Novel” дава около 17 600 резултата. В читателския сайт goodreads.com романът му на английски има рейтинг 3,89 от 5.
“georgi gospodinov” writer – около 49 800 резултата
“georgi gospodinov” author – около 17 400 резултата
В Уикипедия текстът за Господинов на български е най-подробният и обстоятелствен в сравнение с останалите писатели. Има текстове за него и на английски, немски, руски, испански, полски, чешки.
Атанас Славов е есеист, фолклорист, езиковед, който живее дълги години в Щатите и е издавал стихове, сатирична проза и мемоари на английски. Също така дълги години е работил за радио “Гласът на Америка”, “Свободна Европа” и за различни американски културни центрове. За него има следните резултати:
“Atanas Slavov” author - 38 000 резултата
“Atanas Slavov” writer - 37 900 резултата
“Естествен роман” от Георги Господинов на английски.
Най-много резултати обаче Славов регистрира с две свои книги на английски - “Bulgarian Cookbook - Traditional Bulgarian Cooking” (Българска кухня) и “Английско-цигански; Циганско-английски речник”. Бил е член на американския ПЕН клуб, секцията за писатели изгнаници. Повечето резултати за него в търсачката идват от англоезични сайтове, за разлика от някои други български писатели по-напред в класацията.
Христо Бойчев е от поколението на 60-годишните писатели. За него няма много резултати на английски, но поради трудния начин на изписване на името му на разни езици, на които са поставяни пиесите му, като се съберат резултатите с различна транскрипция, ще се нареди в челото – Hristo Boychev, Christo Bojczew, Hristo Bojcev, Hriszto Bojcsev, Христо Боjчев, Boicev, Boitxev, Bojtschew, Bojtschev и др.
Бойчев е автор, чиито пиеси са поставяни в над 40 държави по света, на три континента, вкл. в ЮАР, Испания, Великобритания, Китай, САЩ, Канада и др. Това са само постановки в професионални театри, а спектаклите по негови пиеси на студентски и любителски театри не се броят.
Плакат за пиесата “Оркестърът на Титаник” на Христо Бойчев.
Същевременно за Бойчев у нас малко се знае, популярен е главно като кандидат-президент заедно с Иван Кулеков, когато двамата проведоха пародийна предизборна кампания през 1996 г.
Пиесата му „Полковникът птица” е поставяна в 27 страни, а „Окръжна болница” в 10. Така той се класира като най-популярния български драматург в чужбина въобще. Надминава и Станислав Стратиев, който успя да пробие на западна сцена още по времето на комунизма, но за съжаление почина твърде рано и не може да участва равностойно в „състезанието” в интернет.
За Бойчев има текстове в Уикипедия на 6 езика, но няма на руски, въпреки че е силно представен и на руска сцена.
Стефан Цанев дава резултати главно от сайтове на български, но и на чужди езици има повече, отколкото поетът от неговото поколение Недялко Йорданов. Цанев има преводи на поезията си в над 30 държави, някои още от времето на комунизма, чиито библиотечни фондове и литературни сайтове сега включват негови книги и стихове. Негови пиеси са поставяни в над 10 държави, особено много в Русия.
Като постановки на пиеси и издаване на книги в чужбина в наши дни Цанев е по-назад от другите български автори в челната класация, въпреки това в търсачката изпреварва някои от тях.
“stefan tsanev” writer – около 34 600 резултата
“stefan tsanev” author – около 29 100 резултата
В Уикипедия за Цанев има текстове на български и английски.
Анжел Вагенщайн също може да се нареди в класацията с:
“Angel Wagenstein” author – около 18 500 резултата
“Angel Wagenstein” writer – около 18 200 резултата
Той е от най-старото поколение съвременни български писатели, известен в миналия век повече като сценарист, а в новия век – като романист. Автор е на около 50 сценария за игрални, документални и дори анимационни филми. В последните години публикува романите “Петокнижие Исаково”, “Далеч от Толедо” и “Сбогом, Шанхай”, които са преведени и издадени в Западна Европа и САЩ.
В Уикипедия за Вагенщайн, освен на български, има текстове на английски, немски, френски, испански, италиански, иврит и дори латински Алек Попов стана най-известен у нас с романа си „Мисия Лондон”, .преведен на 12 езика, върху който беше заснет едноименен филм с огромен зрителски успех. Негови разкази са превеждани на 11 езика. Автор е на още два романа, от които по-известен е „Черната кутия”.
“Alek Popov” writer – около 10 000 резултата
“Alek Popov” author – около 12 000 резултата
За Попов освен на български, в Уикипедия има текстове на английски, немски, руски, полски, чешки, норвежки, турски. От някои акаунти на различни потребители резултатът за неговото име на английски в търсачката скача и над 100 000 резултата.
Извън тази класация би трябвало да се сложи Йордан Радичков, който вече може да се причисли към класиците на българската литература, превеждан на много езици още по времето на комунизма.
“Yordan Radichkov” author - около 10 000 резултата
“Yordan Radichkov” writer – около 10 000 резултата
От различни аканути разултатите за него се качват и до над 50 000 резултата.
За Радичков в Уикипедия има текстове освен на български, на английски, френски, италиански, шведски, фински, полски и каталунски.
Също и Станислав Стратиев:
“stanislav stratiev” author – около 50 500 резултата
“stanislav stratiev” writer – около 49 800 резултата
Стратиев също е превеждан в много страни още преди епохата на интернет и текстове за него в Уикипедия са на рекорден брой езици за български писател – освен на български на английски, френски, немски, руски, испански, нидерландски, гръцки, чешки, унгарски, хърватски, словашки, словенски, полски, сръбски, турски, каталонски. А той е починал в 2000 година, преди интернет да се развие у нас.
В класацията сред съвременните имена на български писатели могат да се подредят с по-скромни резултати още Иван Кулеков, който също е превеждан на чужди езици. Също и сега набиращият скорост писател от средното поколение Захари Карабашлиев, който пък е разделен между САЩ и България, макар миналата година да се установи у нас.
С около 2000 и нещо резултата се появява и писателят от по-старото поколение Владимир Зарев, главно заради преводите на неговите романи на немски.
Любомир Левчев почти не съществува в интернет - около сто резултата в търсачката.
Синът му Владимир Левчев, който живя в САЩ и има издадени стихове на английски, дава между 3000 и 5000 резултата.
От най-младото поколение писатели много нашумя с дебютната си книга Мирослав Пенков, чийто сборник с разкази беше издаден във всички по-големи западни държави от най-авторитетните издателства. Но той живее в Щатите, пише на английски и може да се сложи в категорията българо-американски писател. Неговият резултат в Гугъл е под 10000.

Друг автор от най-младото поколение е поетът Пейчо Кънев. Той е живял в САЩ, сега живее в България и работи тук като телевизионен сценарист. Иначе в търсачката името му излиза с висок резултат (”Peycho Kanev” writer – около 16 400 резултата), защото има издавани множество стихове на английски в различни литературни списания и сайтове в САЩ.
По няколко хиляди резултата дава и името на българо-австрийския писател от средното поколение Димитър Динев.
От българските класици с най-голям резултат е Христо Ботев:
“Hristo Botev” author – около 3 700 000
“Hristo Botev” writer – около 2 300 000
Той присъства освен в много исторически текстове, не само литературни, също и като име на улици, адреси, в справочници и др.
Йордан Йовков например има следният резултат:
“Yordan Yovkov” author – около 30 600 резултата
“Yordan Yovkov” writer – около 41 700 резултата
Може някой да се изненада, но един от най-популярните в чужбина съвременни български писатели е жена.
Казва се Милена Иванова, живее в Париж, като професионален писател. Пише на испански, превеждат я на няколко езика и я издават в множество държави. Издателството ѝ е „Рандъм Хаус”, една от най-големите световни издателски къщи.
Резултатът ѝ в търсачката Гугъл е сравнително висок и е преди всичко в сайтове на чужди езици:
“Milena Ivanova” author – около 30 000 резултата
“Milena Ivanova” writer – около 31 000 резултата
Тя също е от средното поколение, емигрирала е в Испания през 1990 г. и е работила там като компютърен специалист. През 90-те години прописва на испански и става популярна с българското си име. Първият ѝ роман “Sexperiences” е еротичен, с психологически подход върху отношенията между двата пола. Сюжетите на книгите и героите ѝ са испанци. Първият ѝ роман е преведен на 7 езика, вкл. в Германия, Русия, Италия и др. На български е издаден с испански псевдоним на авторката.

Други два от романите ѝ са оглавявали класации за бестселър в в различни раздели на „Амазон”.
Милена Иванова миналата година е написала за пръв път роман с български сюжет за нашия пазар. У нас не е много позната.
След нея по популярност в чужбина се нарежда българо-германският писател Илия Троянов. Той живее в Германия от дете и пише на немски. Издал е около 30 книги, някои от тях за пътешествия в екзотични страни.
“Ilija Trojanow” writer – около 16 800 резултата
“Ilija Trojanow” author – около 16 300 резултата
За Троянов в Уикипедия има текстове на 10 езика, включително на арменски и на арабски.
Троянов не е скъсал с България, по неговата книга е заснет нашумелият филм „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”.
(e-vestnik)
 
 
Назад [ 14 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма