Веселин Асенов

СИНДРОМЪТ

НА БЛИЗНАЦИТЕ

ГЛАС ОТ ОТВЪДНОТО

РОМАН

книга 8

Колор Принт

Варна, 2015

СИНДРОМЪТ НА БЛИЗНАЦИТЕ

ГЛАС ОТ ОТВЪДНОТО

р о м а н

осма книга

българска, първо издание

ISBN 978-954-760-355-4

Печат “Колор Принт - ПАК” Варна

тел.:052/30 31 33; e-mail: color_print@abv.bg

В памет на

Георги Чичаров

ГЛАВА ПЪРВА

Тази сутрин, понеделник, полицай Делев и следовател Дичев, който

след настъпилите промени в наименованията на служителите вече се

титулуваше комисар, но предпочиташе да го наричат по старому,

дойдоха на работа с подпухнали очи и клюмнали глави, тъй като вчера

до късно през нощта разследваха едно жестоко убийство от син-

пияница, който с кухненски нож е нанесъл десетина прободни рани на

майка си, като едната се е оказала фатална – точно в сърцето, защото

е отказала повече да му дава пари от малката си пенсия. Това събитие,

макар да са били свидетели на какви ли не покъртителни случаи, остави

дълбока следа в съзнанието им и се отрази неблагоприятно на

няколкочасовата им дрямка, имитираща спане, сънувайки кошмари.

Разбира се, работата им в полицията е такава, че всичко, което им се

случва – добро или лошо в широк диапазон – за тях е ежедневие, от

което не могат да избягат, защото доброволно са поели ангажимент

да работят за благото на обществото – да има ред и сигурност в

държавата; но за съжаление след така наречената демокрация, но

само за недосегаемите престъпни елементи от всякакъв ранг, които

разполагат с огромни парични средства по втория начин, са принудени

унизително да гледат как демонстративно излизат горди от съдебните

зали с високо вдигнати глави, с условни присъди и дори оправдани при

тази всеобща корупция, която разяжда като раково образувание

Съдебната система, при което негативите толкова се сгъстиха като

непроницаема мъгла, че дълго време хората чакат да изгрее слънцето

на спасението, за да се проясни небето на надеждата за по-добър

живот и да разцъфтят усмивките по лицата на всички огорчени от

жестоката действителност.

Когато настроението през деня е мрачно; то сънищата са кошмарни

и пръв спомена за това следовател Дичев:

- Знаеш ли, Делев, снощи не съм спал повече от два-три часа, като

до сутринта гоних едно мишле, което все ми се изплъзваше и най-

накрая, изплезило подигравателно език, се скри в миша дупка под

дивана.

- А пък аз сънувах – сподели своето нощно преживяване полицай

Делев, - как зажаднял, с напукани устни, ме води за ръка белобрад

старец в безкрайната пустиня, за да пия вода в оазис, който след като

ме потупа по рамото, се издигна като огромен орел и полетя в небесата.

- Утоли ли жаждата си?

- Да, но за моя изненада, не някой друг, а пророчицата Стефка ми

го посочи като спасител, като каза, че в града ще избухне бомба.

- Е, нормално е след загадъчната й смърт; а и приживе беше казала,

че ще ни се обажда от Оня свят, за да ни помага в разследването на

заплетени случаи.

- Нали природата, когато вземе едно, дава друго и въз основа на

това мисля, че ме е заразила с някакъв вирус, но положителен, като е

предала способността си да пророкува на мен, защото стигам до такива

странни заключения, за които не съм допускал, че могат да влязат в

главата ми и по тази причина не съм споменавал това пред никого,

защото го смятам за абсурдно.

- Интересно ще е да го споделиш с мен.

- Ами, как да се изразя по-точно, защото става дума за глобални

неща.

- О, така ли?

- Да. Например, какво представлява Вселената.

Дичев се замисли и въздишайки дълбоко, отговори:

- Според мен това е всичко, което съществува около нас и в нашето

въображение.

- Така е, но според моето тълкуване и по-точно това – на пророчица

Стефка е, че за да има Вселена, причина е Нищото като празно

пространство – плодородна почва, която дава възможност да поникне

семето и след като цъфне, да даде плод.

- Как така? Реално Нищото не съществува.

Делев се засмя.

- Ако не съществува, защо тогава говорим за него?

- То е нематериално, отвлечено понятие.

- А материалното, което всеки миг си променя структурата и

формата, като това се отнася и до човека, който остарява и не е същия,

не е ли факт?

- Истина е.

- Той е дошъл от Нищото, което е било Нещо, но там го е нямало и

как ще дойде от Някъде, където не е бил?

- Но ние знаем откъде е дошъл.

- Да, знаем, защото в този момент сме тук, на тази земя, в тази

Вселена, съзнавайки, че никога нищо не спира и утре не знаем, къде

ще се озовем.

Следовател Дичев пак въздъхна дълбоко.

- И все стигаме до оня вечен въпрос за началото и края на

Вселената, за който философите казват, че краят й е в безкрая и ако

си нямаш работа, иди го търси!

Делев се съгласи и допълни:

- Същото е, дали яйцето е по-първично или кокошката?

- Което няма решение.

- Напротив, въпросът не е зададен правилно, тъй като не се

споменава петела.

- И той е дошъл след кокошката и яйцето.

- Но тук говорим за първичното, а то е семето, посято от него,

което след като си е свършило работата, оплождайки яйцеклетката,

се е разпаднало като всичко материално и от него е останала само

Божията искра, за която говори пророчица Стефка, същата Божия

частица, открита от учените в Церн като начало на Вселената, която

не подлежи на разпад, а с течение на времето се обогатява.

- И все пак, откъде е дошло семето?

- То не идва, а си е в яйцето и когато се излюпи пилето, продължава

да вдъхва живот.

- Интересно.

- Защото този процес не спира. Самото яйце, след като кокошката

го е снесла, става независимо и се озовава в нова, паралелна Вселена,

както това се отнася и до човешкия зародиш в утробата на майката,

който след раждането придобива разум и удостоверява

съществуването й.

- Но Вселената си съществува преди всички.

- Да, защото пиленцето се излюпва или, респективно, детето се

ражда, което е нещо реално, а не – илюзия.

- Малко се обърках, защото според теб, ако няма човек, няма да

има и Вселена.

- Когато се счупи черупката на яйцето и на Бял свят се появи пилето,

благодарение топлината на квачката, това повтаря в умален вид

Големия взрив, който е началото на Вселената.

Останал скептичен, Дичев отново попита:

- И все пак, не мога да разбера как може да съществува Нищото?

- Защото за Вселената, която е безкрайна и постоянно се разширява,

нужно й е пространство, за да съхрани материалното. Затова времето

го „изяжда”, за да освободи терен за нови разновидности. А това може

да се обясни, ако приемем, че един човек има банкнота от два лева и

някой друг му я открадне или придобие при покупка, тя вече не е негова.

- Но реално става негова.

- Това е условно, защото самият акт да се сдобие с банкнотата,

която е една хартийка за разлика от насъщните неща, показва, че е

имал нужда от нещо друго, да речем шоколад, който купува от магазина

и тя става притежание на продавача.

- Да, но крадецът се е облагодетелствал, нали?

- Естествено, но този шоколад, който е купил, след консумацията

минава през стомаха, потъва в Нищото, а банкнотата продължава да

се разменя, както Божията искра или Божията частица не спира да

създава нови Вселени. И за да стане още по-ясно, ще дам пример с 2-

2=0, от което излиза, че и двамата губят банкнотата, тъй като става

притежание на трети човек. А колкото до облагодетелството, трябва

да се замени знакът минус с плюс и тогава се получава: 1+2=3-

1=2,където губеща е само Единицата, което потвърждава тезата, че

Нищото в низходяща градация е начало на Нещото. И не случайно

дадох този пример с парите, защото са кръвоносната система на

обществото, а то е жив организъм. Пък има и една поговорка, която

гласи: „Не давай риба на гладния, а го научи да я лови, защото утре

пак ще е гладен.”

- Делев, съгласен съм, че онова, което съществува, не може да се

отрече, и има логика в това, че броенето започва от нулата, но

отговаряйки на всички въпроси, които нямат край, попадаме в

омагьосан кръг, от който не можем да излезем; и стигаме до

откровението на Сократ, който казва: „Аз знам, че нищо не знам.”

- Животът е изпитание, така че, благ<