Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Резонанс:

Поезия:


Преводи:

Бележник:

Памет:

Друго време:

Преглед:

Разкази:


Анкета:


Майстори на разказа:

Дневник:

Български поети на ХХ век:

Книга 8 Книга 9
Статии
Преводи
Найден Вълчев
Омар Хайям 
 
Омар Хайям - това е животът, любовта, виното, коварството, благородството, реката, небето, ада, морето, петелът, стомната, медът, глината, звездите, чашата и всичко, което ни заобикаля и може да бъде извор на идея, на образ, на хрумване, на мисъл, защото хаким Хайям е медик, философ, математик, астроном. Или - за времето си - високообразован човек.
 
В дебелата тетрадка от 2000 година съм запазил страница от вестник “Култура”, в която пиша за Омар Хайям и за непознатия тогава Иво Панов. Той беше ми показал филологическия си превод на Хайямовите рубаи и аз казвах за двамата следното:
- Известно е, че по българските книжни лавици от десетилетия насам са се явявали и изчезвали малки книжчици с малки стихотворения от Омар Хайям, превеждани от Николай Райнов, Гео Милев, Леда Милева, Йордан Милев (от него не малки), Владимир Свинтила, Иван Жеглов, Георги Станев, Георги Александров и от други смелчаци, или казано иначе - и на българския читател древният поет не е непознат, както от век и половина не е непознат и на света. Не е непознат, защото през средата на деветнайсетото столетие скача от своя дванайсети век и от своята Персия и се приземява в Англия, благодарение на Едуард Фицджералд, за кратко време става сензация и с неговите над 200 издания на източната поетическа форма рубаи, както пише Иво Панов, става “най-четеният, най-изучаваният, най-спорният и най-магнетичният поет и в Европа, и в Америка във всички цивилизовани страни”. Превеждат го много преводачи, превеждат го на много езици, пък и от много езици, защото гъстите му четиристишия носят източна непреходна мъдрост, изящни са като словесен рисунък, богати са на подтекст, метафоричният им подсказ разкрива път към широки, високи и дълбоки мисловни обеми.
Кои са темите и образите на хаким Омар Хайям? Животът, любовта, виното, коварството, благородството, реката, небето, ада, морето, петелът, стомната, медът, глината, звездите, чашата и всичко, което ни заобикаля и може да бъде извор на идея, на образ, на хрумване, на мисъл, защото хаким Хайям е медик, философ, математик, астроном. Или - за времето си - високообразован човек.
Цитирах, че е и много оспорван автор. Дотолкова, че ако битуват около 5000 рубаи, за които казват, че са негови, редица изследователи са на мнение, че истински негови са 200 - 300, а има и крайни твърдения, че Омар Хайям е автор само на 12 от тях.
Младият Иво Панов, както разбирах от капиталния му труд, се явяваше на литературния ринг със солидна подготовка, с похвална амбиция с чудесен хъс да покаже, да помогне да бъде показана тази поезия на българския читател като вода, гребната от самия извор. Помагаше му основното нещо, че той знае езика, че там е живял и получил образованието си, че е влюбен и амбициран в този си труд. Дълбоките му изследвания го разочароваха от някои досегашни варианти на Омар Хайям; той хвърляше ръкавица в доказателствени публикации и това не бяха леки предизвикателства, а убедителни тези. Преводите му бяха показан в строфа - буквален превод, в строфа - буквален превод на английска език и в строфа с български букви как звучи оригиналът на персийски. Това беше основа за всякакви бъдещи стихотворци преводачи, които “да дотворят Омар Хайям на своите езици”. Съжалявах, че самият той няма амбиции на стихотворец, сам да довърши значителното си дело. А без този етап работата оставаше недовършена докрай. Без метрика и римни куртки рубаите стояха като голи птичета сирачета, нямаха крилцата и перцата на поетическата дообработка, на остихотворяването, внушението оставаше непълно. Бяхме при хрумването, при идеята на автора, при образа, но дотам. Черната работа обаче беше свършена и аз призовавах стихотворците да влизат в холдинга на Иво Панов за обща дейност
Пръв излезе на пистата, както можеше да се очаква, Любен Любенов. Познавах го от много, много години, когато беше още Любен Прангов, когато беше превел моята “Малка повест” на руски език, когато ми показваше преводите си на “Медният конник”, на Шчипачови стихотворения, на “Гарванът” на Едгар Алан По, където по-късно просъществуваха и мои малки стихови варианти, когато с Григор Ленков заедно започнаха да превеждат “Евгений Онегин”, както заедно бяха превеждали и рубаи на Омар Хайям.
Любен Любенов ми показваше новите си варианти на Хайямови рубаи, съобразени с Ивовия превод, всеки път с по няколко, че и с по десетина предложения, работеха заедно с вече доктора на филологическите науки, доцента от Софийския университет Панов.
До миналото лято не съм и подозирал, че ще се одързостя да сглобявам в българска строфа Хайямов бейт по филологическия превод на младия иранист. Но нещо ме подбуди, защото знам, че поезията не остарява, но езиково преводите остаряват. Дързостта ми стигаше и дотам, че аз изоставях същинската схема на рубаите с три пъти повтарящата се рима в края на стиха, предлагах повече простор за мисълта и образа, които исках да закопчея с една ударна мъжка рима накрая и край. С едно изключение.
Може би това вече не бяха преводи в традиционния смисъл на думата, а “строфи по Омар Хайям”? Не знам, но ги виждах със съхранено съдържание и ми звучаха добре. Рискът беше и си остава мой. Пък и подло ме подкрепяше оня същият Фицджералд, който казваше, че при превода на поезия въпросът, който най-малко бил го интересувал, бил въпросът за буквалната точност. И аз направих отклонение от общата си практика на преводач, ползвайки се от “съавторството” на Иво Панов.
 
Омар Хайям
 
ПОЕЗИЯ
Във чашата скръбта си ще удавя,
развод ще дам без ни една сълза
на ум, на вяра и ще се оженя
за щерката на витата лоза.
*
Бях жаден за познания и май че всичко
от този свят неразгадан бях разгадал.
Седемдесет и две години го проучвах,
да разбера, че нищо май не съм разбрал.
*
Красавице неземна, ела да дигнем чаши,
две кани да изпием с веселие и смях,
преди да седнат утре тук кани да изпичат
от нашите останки, от тленния ни прах.
*
Светът е като пръстен. По него непрестанно
познания и вяра е трупал всеки век.
Най-светлото от всичко по този кръгъл пръстен
е камъчето ценно - безценният човек.
*
От памтивек небето все тъй се е въртяло.
Внимавай къде стъпваш със прашни ходила,
че тази пръст под тебе, че този прах, човече,
зеница на момиче е някога била.
*
Кажи, небе, защо подлеца с хиляди блага даряваш,
а караш честния да си купува хляб срещу залог?
Кажи защо си тъй бездушно и така несправедливо,
та ме заставяш клет да плюя с гняв към свода ти висок.
*
Кога душите ни напуснат своите тела,
в праха на мъртвите ще легнем, мъртви като тях.
След много дни за следващите мъртви ще пекат
червени тухлички от твоя и от моя прах.
*
О, Господи, прости на моето сърце, на виното подвластно!
Прости на моята душа, която тъне във пиянски мрак!
Прости на моите нозе, които все към кръчмата ме водят!
Прости на моята ръка, която чашата надига пак!
*
От земните недра, та до зенита на Сатурн
разнищих вечните потайни тайни на света.
Развързах всичките вселенски възли до един.
Оттъмна ми се само възелчето на смъртта.
*
Безпаметно пиян - разбих гледжосаната кана.
Утихна кръчмата и чух как тихо тя шепти,
как от под масата със чирепите си ми вика:
 - Бях също като теб. Ще станеш като мене ти.
*
Ако ми бе подвластен скрижалът на съдбата,
аз бих го пренаписал черта подир черта.
Премахнал бих тук всяка тъга и скръб, и горест,
бих вдигнал до небето звъна на радостта.
*
Щом нищо днес не става, тъй както го желаем,
какво ли ще е утре, когато си отидем?
Угасваме в пустините, скърбим и ни боли,
че трябва да си тръгваме, а късно сме дошли.
*
Когато падна като птица поразена,
когато рухна ничком в нозете на смъртта,
от моя прах не друго, кана направете
и жив ще съм, щом бъде със вино пълна тя.
 
Преведе Найден Вълчев
 
 
Назад [ 4 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма