Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Резонанс:

Поезия:


Преводи:

Бележник:

Памет:

Друго време:

Преглед:

Разкази:


Анкета:


Майстори на разказа:

Дневник:

Български поети на ХХ век:

Книга 8 Книга 9
Статии
Памет
Милко Димитров
Неизвестни писма на Добри Христов до Юрдан Тодоров 
 
Писмата са от архива на Юрдан Тодоров и се съхраняват от дъщеря му Светла Тодорова. Те са 12 на брой и са писани в периода между 1912 - 1930 г. В тях се обсъждат въпроси около музикалния живот във Варна, споменават се професионално-творчески факти от дейността на Добри Христов, засягат се лични и семейни проблеми.
В настоящата публикация писмата се цитират частично, като са пропуснати пасажи от личен и семейно-битов характер.
 
ЮРДАН ТОДОРОВ (1878 – 1962) е роден във Варна. Възпитаник е на Варненската мъжка гимназия. Висшето си образование получава в Загреб със специалност класически езици. Бил е дългогодишен гимназиален учител. Ю. Тодоров е един от най-заслужилите деятели на изграждащата се българска музикална култура във Варна от края на XIX и първата половина на XX в.
Като ученик участва в първия български ученически хор във Варна, организиран от учителя Стоян Бешков през 1889 г., а от 1894 г. е оркестрант в създадения от ученика Добри Христов първи български ученически оркестър във Варна. Той е дългогодишен певец в Катедралния хор с ръководител Стоян Бешков, а по-късно е помощник-диригент на същия хор.
Основател и секретар е на българското музикално дружество “Гусла”, а по-късно - и диригент на хоровия състав. Ю. Тодоров също е един от основателите на Варненското симфонично дружество (1912 г.), както и негов диригент. През 1926 г. е член на артистичния комитет на създаващите се Варненски летни музикални тържества. Диригент е на смесения хор на създаденото през 1926 г. музикално дружество “Морски звуци”; дълги години ръководи и черковния хор при църквата “Св. Никола”. Хормайстор е на Варненската общинска опера (1929 г.), член е на художественото ръководство на Варненската градска филхармония (1935 г.).
След 9.IX.1944 г. пише и предава на Института по музика при БАН своите спомени за изграждането на българското музикално дело във Варна след Освобождението. Предава и архива на българското музикално дружество “Гусла” и част от личния си архив.
Приятелство и творческа дружба свързва Добри Христов и Юрдан Тодоров още от ученическите голини и по-късно от съвместната им обществено-музикална дейност в младежките години в периода 1890 - 1907 г. След преместването на Добри Христов в София връзката им продължава и чрез кореспонденция и трябва да се предполага, че намерените 12 писма са част от нея. Оригиналите на поместените по-долу писма се съхраняват в Държавния архив – Варна, под № Ч.П.306.
 
Учебник ІІІ кл. по нотно пеене
ПИСМО № 1
София, 4.V.1912 г.
Драгий Юрдане,
Нима ти работиш само с мъжки хор? Има ли във Варна сили само за мъжки хор? По-добре е със смесен хор. (1) Моят духовен концерт излезе сполучлив. Пяхме 90 души.
От София ноти мъчно се намират. Най-добре е да си изпишеш направо от Русия. (2)
Гледай чрез някой да се осигуриш, да не би случайно уж, да те бутнат от Варна. Ония сарфоши няма да стоят без работа (без интриги).
...с поздрав твой Добри
 
ПИСМО № 2
София, 13.IX.1912 г.
Драги Юрдане,
На ти още една хубава песен за III-то кл(асния) Учебник, ако стане нужда. Изпълни останалото със съдържание и един лист най после може да остане за окрашение и празен.
От II кл. учебник материала от глава седма (VII) може да разфърлиш към другите глави, а именно: към стакато или (не се чете) намериш за подходящо.
На Ефрема писах за хонорара. Не може той да ти изяде правото. Много закъсня IIІ-о кл.учебник.
С поздрав Д. Христов
П.П. Всичките песни, авторът на които не е забелязан, са мои. Няма нужда в учебника да се означава това. (3)
 
ПИСМО № 3
Писмото е без дата, но на плика има печат - София, 8.ХІ.1917 г.
Драгий Юрдане,
Днес ти изпращам марша. Както ти писах по рано (4), измених тук там І-та и ІІ-та част. І-та да не прилича на “Съюзници разбойници”, а ІІ-та част малко в заключението. И на І-та част заключението трябваше да изменя, защото инък е монотонен края на периода (без модулация).
Днес пазих цял ден стаята, понастинал съм малко, та инструментирах го целия. Отвори ми работа за цели 10 часа.
Хармонията да я не мените, ако се изплашите тук там, (напр. на фа диез ще видите е-мол акорд, в такива места фис е направо проходяща). И други места ще намерите за плашене, но карай без страх. Да се свири точно и ще звучи добре. Прегледай добре всеки глас, не е чудно да съм нещо забравил или изписал погрешно. В такива случаи сравни с другите гласове.
Защо Атанас не се обажда? (5). Пак ли се ядосва, че не е на фронта. Само той ли не е там. Нека младите да послужат там, той направи достатъчно.
На Абенцал (6) пратих от новите сборници, гледай ученици и други от книжката да си купят. Получих за сборника доста и добри отзиви (7). Разноските от 1200 лева изкарах за 2 дена. Сега чакам от Министерствата на Просвещението и на Войната и то ще бъде кяра.
Сърдечни поздрави и теб от твоя Добри
 
ПИСМО № 4
Пощенска картичка от 22.VII. 1918 г.
Юрдане,
Дай оперетата на Харалана да я препише, но ако може там във Варна да свърши тази работа. Условията му са добри. Нека ми поиска книжка. Нека препише и либретото.
Действително сега е мъчно да се съберат децата за работа. Най-после когато можете.
Много здраве на г. Николов (8) г-н Малев (9), Дръжков и Доктора (10). Прекарах испанската болест. Сега съм добре.
С поздрав твой Добри
 
Сборник «На неразделний роден край»
 
ПИСМО № 5
София, 11.ІІІ.1920 г.
Драгий Юрдане,
Вярвам, че това само у нас може да става - за 100 лева дело да се влачи 20 години.
Намери моля те, Юрдане, един добър адвокат, за да пратя овреме пълномощно.
Ще чакам името на адвокатина. Гледай да не иска много пари, че едва се крепим в София. Настанаха лоши години. Със сърдечен поздрав
твой Д. Христов
и.д. директор на Д.М. училище
 
ПИСМО № 6
София, 7.V.1920 г.
Радвам се и за делото. Пази във всеки случай виолата. На Господин Даскалов не зная как да се отблагодаря. Неговия жест да ме защити безплатно ме особенно трогна. Приятно ми е, че има тук там добри приятели и добри хора.
Моята старобългарска литургия не беше до скоро у мене. Вчера я получих и ще ти я пратя, за да си препишеш каквото ти трябва. Литургията е за смесен хор, но много лесно може да се нагласи за мъжки хор (11).
Много здраве на всички...
Д. Христов
 
ПИСМО № 7
София, 3.XI.1921 г.
Драгий Юрдане,
Длъжен съм ти за много писма. Прощавай за небрежието ми. Не те забравям. Спомням си за Варна, ти си най-напред в тия спомени от младини.
Пращам ти заедно с това няколко черковни дребосъци колкото за това, да не е писмото много сухо. Опитай ги, ако имаш черковен хор. Също и едно портретче от по-ново време. (Предай моля те останалите на сестрите ми Стефана и Венета.)
От Кръстев (12) получих писмо. Готвел народен концерт. Иска ми партитура за оркестър от “Поклон, Родино”. Потърсете от Атанаса  (13). Най-после послужете си за ръководство от партитура за духова музика. Аз не бих искал да се занимавам сега с това. Помоли Младенова (14) да помогне, ако е необходимо с оркестъра да се изпълни.
Твой Добри Христов
 
ПИСМО № 8
София 11.IX.1922 г.
Драгий Юрдане,
Лиляна е ученичка на проф. Тайхмюлер от Лайпцигската консерватория (15). Тайхмюлер е един от големите педагози, за достойнствата на който може да се съди първо по това, че преподава във Висшия отдел на Консерваторията, а тъй също по това, че покойният Никиш нему бе поверил възпитанието и обучението на сина си, който тези дни като пианист дава концерти в Лондон.
На 27 т.м. е определен нейния концерт тук. Като знаеш моите отношения с мнозина музикални величия, не е чудно да се получи и някой магарешки отзив, но все пак не вярвам. Андрей Стоянов явно изказа очудването си от техниката и нюансировката й.
С поздрав теб и на Госпожата твои Добри, Вита (не се чете) и Лиляна
 
ПИСМО № 9
София 20.Х.1922 г.
Драгий Юрдане,
Венета още не е направила нищо за внасяне сумата 250000 лева. До сега щяхме да си построим къщурката. По нейна вина от нова година оставам без квартира.
Лиляна даде на 4 окт. концерт. Въпреки неспокойните времена успеха беше огромен. Всички се удивиха на таланта и напредъка и. Скоро ще има отзиви (не се чете) брой ще има специален подлистник. Вярвам, че и други отзиви ще се явят, въпреки това че вестниците са заети с политически материали.
Тези дни ще ми напишат на специален лист бележките за нейния особен талант Златин и др. музиканти. Ще ти ги съобща, а за концерта и във Варна ще ти ги пратя в оригинал. Тя си спечели сума за обиколка по Европа (18000 лв.) ...В края на този месец ще замине за Лайпциг, Дрезден, Берлин, а през януари ще бъде наново в София, дето концерта й ще се уреди от самия Петрович (П.Г.), за да събере пари за Париж.
Много здраве на всички от мен, Вита (?) и Лиляна
Твой Добри
 
ПИСМО № 10.
София, 29.VI.1928 г.
Драгий Юрдане,
Между 1 - 10 август ще бъда във Варна. Гвардейския оркестър е даден на разположение. Ще дирижират Михайлов (гвардейски капелмайтор), Маестро Атанасов и Найденов. Ще вземе участие и (не се чете), Сашо и Лиляна... (16) Аз ще прекарам в Своге лятото. Предпочитам във Варна да съм в някой добър хотел. Нали знаеш нашите гледат да използват времето за приходи. Не ми се иска да ги безпокоя за стая.
Програмата ще бъде пратена от Михайлов до Читал. дружество. Влезте с него в кореспонденция.
Във Варна ще се срещна с Г-н Соларов (гарн. Началник) за ка-пелмайсторското място във Флота, дето в интерес на музикална Варна трябва да се настани Младенов, а не Попов. Военното министерство схваща сериозността на работата, но предоставя решението на г. Соларов. Подготви го и ти. Адютанта на Военният министър е съгласен да се уреди за това конкурс за дирижировка. (17)
 
Поздрави на всички
Твой Д. Христов
 
ПИСМО № 11
София, 6.VI.1929 г.
Драгий Юрдане
Писмото ти от 7.IV. т. г. едвам днес ми попадна в ръцете. Бях в Париж от 10.IV. до 10.V. и в бъркотията книги и писма твоето писмо останало неотворено. Прощавай!
За маршовете ще се погрижа. Във военото училище е сега преподавател Спасов, бивш оперен певец, сега банков чиновник. Ще го помоля да приготви партитури от някои по-хубави маршове. Вчера чух юнкерите, пяха “Поклон, Родино”, вярвам че го имаш.
Изобщо доста безвкусни работи пеят от незнам какви автори.
Текста за новия марш (на 26 випуск на М.У.) (Морското училище - бел.ред.) прегледах, но не мога да знам кога ще ми дойде настроение за разработването му, стои на масата ми.
Тези дни бяха тук Найденов (18) и секретаря по тържествата (забравих името му) съветваха се по т.г. тържества.
Аз съм добре. Работя нещо за Париж (приет съм кореспондентен чл(ен) Парижкото музикално общество). В мое отсъствие ме приели такъв член и в нашата Академия на науките. От Масарик получих Ордена на белия лъв. Както виждаш върви на почести, въпреки опитите на наши “прочути” музиканти да ме чернят.
На 23 - 24 юни ще отида в Белград като гост на Белгр(адското) пев(ческо) друж(ество), което празнува 75 г. от основаването си. Канен съм като почетен член на това дружество. (Миналата година ме провъзгласиха за такъв.)
В Академията уреждам дружествен академ. дамски хор (от около 60 - 70 певици). Като се стегне работата ще правим излети в провинцията и в странство.
Нашето хорово дело не върви както трябва. Много сме назад в туй дело. В Плевен имаше малък събор от певци (София, Плевен и др.). Уредете и вие такъв с Шумен, Русе и др. във Варна,
Лиляна е много добре в Париж. Тези дни ще свири на радио (следете). Към 10 юли ще бъде при нас за летуване. Таз година пианист-солист ще ви бъде Д. Ненов (много добър пианист и архитект в същото време и компонист.)
Сърде(чни) поздрави, твой Д. Христов
 
ПИСМО № 12
София 5.Ш.1930 г.
Драгий Юрдане
 
На 16 март имам духовен концерт/от класични произведения с академичния дамски хор.
Най-после дойде ред и за мен по закона да стана редовен професор.
С поздрав твой Д.Христов,
 
Откъс от подготвената за печат книга “Музикална Варна”
Хор на Академията
Бележки
1. Д. Христов е насърчавал усилията на своя приятел да работи с по-големи състави. Резултатите не закъсняват. През 1912 г. по инициатива на учителя по музика в Мъжката гимназия д-р Коста Тодоров е създадено Варненското симфонично дружество. На 2 юни с.г. е изнесен първият концерт с участието на солисти, мъжки хор, смесен хор, симфоничен оркестър под диригентството на д-р Коста Тодоров, Виктор Гут и Юрдан Тодоров.
2. Практика на музикалните деятели от Варна е да изписват ноти от Русия. Още през 1894 г. за своя ученически оркестър Добри Христов изписва ноти от Петербург.
3. Още като учител във Варна през 1904 г. Д. Христов издава „Учебник по нотно пеене за I клас на мъжките и девическите гимназии” като един от поредицата учебници за I, II, III клас, която осъществява до 1912 г. с редица подобрения и допълнения. Тези учебници са издание на книжарница на Е. П. Христов - Търново, а някои се печатат в печатница “Зора” на П. Костакев - Варна. По указания на Д. Христов Юрдан Тодоров е съдействувал за отпечатването на преработените и допълнени издания на учебниците за II и III клас.
4. Този израз показва, че Христов е писал и други писма до Юрдан Тодоров.
5. Атанас Марков (1868 – 1937) замества от 1898 г. Тома Кулхави като капелмайстор на военния духов оркестър при Осми пехотен приморски полк. Ат. Марков подпомага дейността на българското музикално дружество “Гусла”. Той е в близки творчески връзки с Добри Христов, Юрдан Тодоров, Рафаело Франки, Натан Амирханянц. Женен е за сестрата на Д. Христов – Венета.
6. “Абенцал” е музикален магазин във Варна.
7. През 1917 г. като собствено издание в литография “Росица” -София, излиза сборникът “На неразделни Роден край”, съдържащ 12 концертни, походни и др. патриотични песни за еднороден хор.
8. Михаил Николов (1883 – 1978) е роден в Казанлък, където завършва педагогическо училище като ученик на Георги Байданов и Емануил Манолов. През 1907 г., две години след Димо Бойчев и втори след него в България, създава Детска музикална китка в Каварна. През 1914 г. идва като учител във Варна и в училище “Арабаджиев” създава първата музикална китка в града, обединяваща ученици от училищата “Арабаджиев”, “Отец Паисий”, “П. Славейков”, “В. Априлов”. В следващите години под ръководството на М. Николов във Варна са изнесени оперетните “Болният учител” и “Самодивското изворче” от Маестро Георги Атанасов, “Снежната царица” от Христо Илиев, “Малката кибритопродавачка” от Мишо Тодоров.
9. Крум Малев (1862 – 1934) е учител, хоров диригент, музикален деятел. През 1882 г. като учител във Варненската мъжка гимназия пръв въвежда класно обучение по нотно пеене. Според Йордан Каранов “на този енергичен човек се приписва заслугата и за основаването на първия хор (черковен) в единствената тогава българска църква “Архангел Михаил”. Крум Малев е един от първите събирачи на български народни песни, които систематизира и подрежда.
10. Д-р Коста Тодоров (1886 – 1947) е роден във Варна, възпитаник на Варненската мъжка гимназия. След завършване на университета и Консерваторията във Вюрцбург (философия и музика) се завръща във Варна. Авторитетен и тактичен педагог и музикант, той успява да обедини всички инструменталисти в града и през 1912 г. да постави началото на Варненското симфонично дружество. С името на д-р Коста Тодоров е свързано и създаването на първия струнен квартет във Варна през 1914 г.
За да се оживи музикалният живот във Варна, затормозен от войните, през 1918/1919 г. Михаил Николов, Крум Малев, д-р Коста Тодоров поставят оперетки със силите на ученици от варненските прогимназии и оркестъра на Мъжката гимназия. За представянето на оперетката “Самодивското изворче” те поканват специално автора Маестро Георги Атанасов да гостува във Варна. Възможно е чрез Юрдан Тодоров да са се водили преговори за изпълнението на оперетката на Добри Христов “Деца-борци”.
11. В архива на Йордан Тодоров е запазена “Литургия на св. Иван Златоуст” с допълнителни песнопения за смесен хор, музика от Добри Христов - собствено издание, София, 1925 г. Върху корицата има автограф: “На приятеля си от младини Юрдан Тодоров” София, 1.VI.1925 г. Д. Христов.
12. Александър Кръстев (1879 – 1945) е роден във Видин. Завършва педагогическо училище в Силистра и получава висше музикално образование в Загреб. От 1907 г. е учител по музика в Девическата  гимназия във Варна. През периода 1907 - 1915 г. ръководи хора на Машинното (Морското) училище, а през различни години предава музика в Търговското, Рибарското, Стопанското училище във Варна.
С идването си във Варна поема ръководството на хора при музикално дружество “Гусла” и Катедралния хор. През различни години е ръководил и други хорове: хора при музикално дружество “Морски звуци”, “Учителския хор”, хора при Еврейската културно-просветна организация “Хермон”.
През 1919 г. заедно с Димитър Младенов основават първата във Варна Оперетно-драматична дружба. През 1922 г. Александър Кръстев създава Варненското частно музикално училище. Член е на организационния комитет и участник в “Летните музикални тържества”. Хормайстор е на Варненската общинска опера (1929 г.) и пръв програмен ръководител на създадената през 1934 г. варненска любителска радиостанция. Във Варна написва своите хорови и солови песни: “Що ми не дохождаш”, “Микината”, “Раковата”, “О, добруджански край”, Концертино за цигулка, Редактира списание “Играй и пей”.
13. Атанас Марков (1868 – 1937) - капелмайстор в Пловдив, а от 1898 - във Варна. В началото на кариерата си е музикантски ученик в 13-и пехотен полк - Кюстендил, по-късно в Лейбгвардейския полк – София. Стипендиант е на Министерството на войната при обучението си в Пражката консерватория. Автор е на китки върху народни мотиви, дирижира различни духови оркестри, също  и струнен оркестър. С тях изнася много концерти пред гражданството във Варна, подпомага и дейността на Българското музикално дружество „Гусла”
I4. Димитър Младенов (1888 - ?) е възпитаник на Варненската мъжка гимназия. Завършил е Пражката консерватория със специалност цигулка. Учител, диригент, общественик. Диригент на Оперетно-драматичната дружба (1919 г.). Преподавател е в Частното музикално училище. В началото на 20-те години е председател на варненския клон на Съюза на професионалните музиканти в България и диригент на съюзния оркестър. Член на оперативния комитет и участник във Варненските летни музикални тържества, диригент - основател на Варненската общинска опера (1929 г.), диригент и на симфоничния оркестър при Варненската градска филхармония (1935 г.), лектор по камерна музика в Държавното музикално училище във Варна през 1948 г.
15. Лиляна, дъщерята на Добри Христов, е студентка по пиано в Лайпцигската консерватория през 1920 г., а в периода 1925 - 1950 г. активно концертира като пианистка в България и много европейски градове като Париж, Дрезден, Мюнхен, Лайпциг и др.
16. Става въпрос за организирането на Варненските летни музикални тържества през 1928 г. от Културно-просветното читалищно дружество - Варна. Добри Христов е член на артистичния комитет по тържествата в София, а Юрдан Тодоров - на артистичния комитет във Варна.
По-подробно по въпроса вж. Найден Найденов, Из музикалното минало на Варна. С., 1974 г.
17. Добри Христов споделя своето становище за назначаването на Димитър Младенов за капелмайстор във Флотския военно-духов оркестър, а не Георги Попов, по това време ръководещ военно-духовия оркестър на 8-и пехотен полк във Варна. На капелмайсторското място във флота е бил назначен Георги Попов.
18. Найден Найденов (1897 – 1976) - пианист-педагог, концертиращ артист, акомпанятор, публицист, музикант-общественик.
Роден е във Варна. Възпитаник на Варненската мъжка гимназия. Като ученик започва да се занимава с пиано под ръководството на Надежда Драсова - клавирен педагог, възпитаничка на Виенската консерватория.
През 1920 г. Найден Найденов е във Виена, където взема уроци по пиано при Пол дьо Кон, а от 1921 г. учи в Лайпцигската консерватория при Р. Тайхмюлер. Творческото дело на Н. Найденов до 1945 г. е тясно свързано с музикалното развитие на Варна. Като ученик той е участник в различни камерни състави. След завръщането си от Германия се изявява като концертиращ артист. Един от основателите на Варненските летни музикални тържества (1926 г.) и деен участник в тях. Преподавател е във Варненското частно музикално училище. При Найден Найденов са учили Сава Савов, Мара Петкова, д-р Иван Божков, Васка Божкова, Екатерина Пенкова, Веселина Зафирова, Васил Пейков, Жени Найденова, Борис Черпански, Богдан Костов, Арам Берберян.
Найден Найденов е диригент, основател на Варненския О. Ф. оркестър, въз основа на който през 1946 г. се създава Държавният симфоничен оркестър - Варна.Той е също основател и и.д. директор и на Държавното средно музикално училище във Варна през 1944/45 г.
 
 
Назад [ 6 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма