Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Без рубрика:


Поезия:





Проза:



Преглед:





Майстори на разказа:

Български поети на ХХ век:

Съвременна турска литература:





Публицистика:


Книга 8 Книга 9
Статии
Преглед
Книги 
 
Св.Йоан Златоуст,  “Тълкуване на Евангелието от Матея – беседи 1 – 44”  Изд. “Захарий Стоянов”
 
Напоследък книжнината ни започна да се обогатява с издаване трудовете на светите отци на Църквата. Тези трудове изграждат основите на Църквата, тълкуват Светото Евагелие и разясняват правилата на вярата.
Сред най-ярките и в най-дълбоките темели на вярата и знанието е безспорно “Тълкуване на Евангелието от Матея” на св. Йоан Златоуст. Каква мъдрост, какъв език, колко точно и проникновено се говори за сложните неща и се откриват истините. Това е книга, която е събрала, в духа на средновековната литература и философия, беседи пред богомолци-християни, но по същество е фундаментален научен труд за смисъла на битието, за неговия дух и за най-важните правила на живота. Св. Йоан Златоуст тълкува стих по стих Евангелието на св. апостол евангелист Матей, за да обясни на вярващите кой е Христос, защо е слязъл на земята и как трябва да се доближим до Него. Но това е истинска философия и човешко познание на света; то е етика и естетика на човешкото съществуване.
Св. Йоан Златуст е много по-голям мислител от всички философи, живели и работили преди и след него. За него знанието не е изкуствено мъдруване, а живо следване на Христовите заповеди и тайната на неговото земно битие.
Ако културният ни живот беше нормален, тази книга би следвало да се превърне в неговия най-важен феномен. Дано поне намери истинските си читатели и ценители, за да им отвори очите и ги дари със светлината на познанието и Божествената мъдрост.
 
 
Монах Митрофан. “Задгробният живот”
 
“Задгробният живот” от руския монах Митрофан се издава по почин и с благословението на сливенския митрополит Йонакий и има подзаглавие “Как живеят нашите покойници и как ще живеем ние след смъртта според учението на Православната църква, по общочовешко предчувствие и чрез научните изводи”. Любителите на сензации и окултизъм няма да намерят това, от което се интересуват, защото монах Митрофан представя учението на Православната църква за задгробния живот. Т.е. за вечността.
Истинският живот на човека започва след смъртта му, когато му се въздава от Господа заслуженото и започва вечният живот. Земните дела, вярата, спазването на Божиите заповеди са определящи за това какво ще бъде отредено на човека. Но много важни са и делата и молитвите на тези, които са все още на земята и чийто живот също ще повлияе върху съдбата на вече умрелия след Страшния съд.
Днешният светски, материалистично възпитан човек малко се интересува от живота след смъртта в неговия истински християнски смисъл. Тук обаче той би могъл да намери основания за своята вяра и да осъзнае значението и смисъла на земния си живот като подготовка към едно битие, което ще го освободи, възнагради или накаже за волни или неволни грехове, но във всеки случай ще получи справедливост и вероятно милост и прошка.
Трябва да се издават повече такива книги и повече хора трябва да ги четат. Ще им бъдат изключително полезни.
 
 
Найден Вълчев. “Попътни срещи - кн. първа”  изд. “Захарий Стоянов”
 
През тази година големият български поет Найден Вълчев навършва 80 години. По този повод изд. “Захарий Стоянов” започна издаването на неговите спомени, наречени “Попътни срещи”. “Попътни срещи” е един своеобразен отчет на поета за уроците, които е получил от своите съвременници, за хората, които са го съпътствали в живота. С мнозина от тях той е работил заедно: Елисавета Багряна, Христо Радевски, Никола Фурнаджиев, Станка Пенчева. С други е дружал: Ивайло Петров, Иван Радоев, Лиана Даскалова, Андрей Германов. Трети са били негови близки или далечни познати, но са оставили трайна диря в съзнанието му, защото са били ярки творци и личности. Няма да е пресилено да се каже, че в тази книга Найден Вълчев очертава личната си история на българската литература след Втората световна война. Той представя и личната си антология на най-добрите представители на поезията и прозата, а и на музиката и изобразителното изкуство и на техните значими творчески постижения.
Книгата обаче има едно много важно качество, заради което непременно трябва да се прочете: тя е великолепен автопортрет на самия Найден Вълчев. Той не се е поставял за цел да покаже себе си и за себе си говори скромно, свенливо и дори без самочувствие. Но, без да иска, е изповядал и любовта си към поезията, и творческото си кредо, и отношението си към изкуството на творците, за които пише. Тази скромност обаче му дава предимството да наблюдава, без да го забелязват и да улавя характерни черти, които другите не забелязват. Прочетете спомените за Андрей Германов, Иван Радоев, Ивайло Петров и Лиана Даскалова и ще се удивите на способността на Н. Вълчев да тълкува литературата чрез личността на автора и личността на автора чрез нейното творческо дело.
 
 
Константин Павлов. “Записки 1970-1993”, Изд. къща “Жанет – 45”
 
Тази книга непременно обогатява и доразвива образа, който имаме за поета Константин Павлов. Записките му са допълнение към неговите стихотворения, допълнени и преосмислени  стихове, които той очевидно пише постоянно. Но тя е свидетелство за времето, за неговия начин ни мислене и говорене. И доказателство, че писателят е по-спонтанен и естествен не когато разсъждава, а когато записва творбите си. Разбира се, това не означава, че тези записки са под равнището на поезията на К.Павлов. Напротив, в тях има интересни мисли, прозрения дори. Но в подобни текстове поетът е преди всичко рационален; той мисли как да обясни, а не как да изрази времето си.
Там, където талантът на поета се е проявил, са се получили истински произведения на изкуството: “Геният създаванепоносима красота.”, “Стремежът към красота рано или късно води до пошлост”,  “Каламбурът – талантът на алкохолика и бездарието на трезвеника”, “Да не ровим костите на умрелите, а да търсим диалог с душите им”, “Винаги съм смятал, че човек трябва да полудее мъничко, за да не полудее съвсем”...
Такива афоризми има много в книгата. Към тях са се приютили и прекрасните рисунки на Георги Божилов – Слона.
 
Йожен Йонеско “Въздушният пешеходец. Пиеси. За театъра”, превод Огнян Стамболиев, изд. ”Леге Артис”
 
Може да се каже, че след това издание на някои от по-малко известните пиеси на големия френски драматург, вече цялото творчество на Йожен Йонеско е познато на българския читател. Йонеско е епоха в световния театър. За съжаление той доста късно навлезе в българската култура и е трудно да се каже дали оказва някакво съществено влияние върху родния театър. Той е труден автор и когато се играе буквално или в духа на традиционния реалистичен театър, звучи неестествено и дори глупаво. Не всеки може да го поставя, а и не всеки актьор е в състояние да интерпретира неговите персонажи. Но всеки читател вече може да го чете и да се опитва да проникне в неговия необозрим свят.
Йонеско изразява разпадащия се свят, изгубването на ценностите, деградацията на буржоазния разум и морал. А когато един господстващ морал се разпада и показва своя фалш и непродуктивност, тогава всичко се превръща или в бурлеска, или в мрачна трагедия. При Йонеско имаме и едното, и другото. Героите се лутат в безпътица и безпаметство, говорят празни думи, превръщат пустословието в драма, но не намират изход и още повече задълбочават объркаността си. На моменти това е смешно, но в повечето случаи е тъжно и дористрашно.
В интервютата си Йонеско обяснява себе си, но и говори за живота, в който живее.
Късно получаваме всичко това, но по-добре късно, отколкото никога. Важно е сега да осмислим думите на Йонеско, за да разберем неговите предупреждения и мрачни предсказания.
 
 
Миечислав Биелски. Владислав Варненчик на Балканите (1443 - 1444), изд. “Абагар”
 
Полският историк Миечислав Биелски проследява последните два военни похода на Владислав ІІІ на Балканите, като анализира тяхната причина, както и причините за неуспеха им. Опитът на полския крал да обедини Европа срещу отоманските завоеватели на източно-православните земи е неуспешен и поради това е показателен за начина, по който Изтока и Западът в Европа организират живота си. Неуспехът на мисията се крие в установилата се враждебност между двете християнски църкви и несъвместимостта на техните цели. Владислав ІІІ не получава съдействие най-вече от тези, за чиято свобода  е тръгнал да пролива кръв. Това показва колко различен е бил средновековният човек от днешния.
Авторът е добър историк, за когото фактите са от изключителна важност, но може би му е необходима малко повече филофоско-историческа нагласа, за да анализира и оценява епохите не само чрез фактологията, но и чрез техния дух и същност.
Добре е, че Полският културен институт в София работи така усилно за популяризиране на полската култура и книга и прави възможното българският читател да получава повече добри книги от полски автори. Каквато безспорно е и книгата на Миечислав Биелски за Владислав Варненчик и неговите два последни похода на Балканите.
П. Р-ев
 
Александър Минчев. “Одесос през елинистическата епоха”, Изд. МС
 
Периодът на елинизма е време на значителни промени в историята на античността. Огромни територии и милиони хора са свързани за пръв път от силата на оръжието и впоследствие от обща култура и език – елинския. Завоеванията на Александър Велики превръщат Източносредиземноморския свят в една общност. Тези събития не подминават и днешните български земи. Тракийските владетели и царства, дотогава стоящи сравнително изолирани от събитията в Средиземноморието, се намесват активно в борбите за преразпределение на империята на Александър. Тракия става арена на сблъсъци между диадохите/пълководците на Александър/, а впоследствие и на епигоните - техните наследници. Идването на римляните завършва окончателно епохата на елинизма, оставила изключително културно наследство, сред което и множество паметници на тракийското изкуство. В тази продължила три века епоха Одесос - съвременният град Варна, заема не малка роля, особено значителна, когато се опитваме да разберем историята на траките и тяхното място в средиземноморската цивилизация. Именно историята на Одесос през елинизма, разгледана от всички страни, е обект на изследването на Александър Минчев - политическа, културна, с помощта на писмените извори и археологическите разкопки. Последните са особено затруднени от факта, че животът в града не прекъсва в продължение на хилядолетия и днес останките от древния град са погребани под съвременния. Въпреки това, авторът стъпва на не малко факти и успява да сглоби успешно историята на един от най-значителните градове по Западното Черноморие през Античността. Одесос успява значително да се издигне в смутните времена след смъртта на Александър Велики. Търговията и умелата външна политика  запазват града от повечето опустошителни войни и  го правят важен фактор в политиката на елинистическите владетели към Тракия. Именно отношенията на един гръцки град с местното тракийско население е особено важно за историята на българските земи. Книгата показва, че е било възможно да съжителстват в продължение на векове елини и траки, разбира се, водени от общ интерес. 
  Изграден като типичен свободен полис, Одесос запазва тази форма на управление през целия период на независимо съществуване. В религиозния живот на града обаче навлизат силни тракийски елементи като култа към Тракийския конник, донесен от траки-преселници, или като последица от активните търговски връзки между града и вътрешността на полуострова. Разбира се, старата гръцка религия е продължила да заема място в религиозния живот – типично за обществото от този период, когато различните мистични култове се смесват с гръцките. Освен култът към Тракийския конник навлиза и този към Трите нимфи, както и някои египетски мистични учения – свидетелство за усиления търговски и културен обмен с цялото Източно Средиземноморие.
  В отделна глава са разгледани и спортът и обществените игри – събития с особена важност през античността. Макар и малко, запазените паметници позволяват да се възстановят факти от тази интересна страна на обществения живот в града, която далеч надхвърля рамките на обикновена спортна проява. Част  от книгата е посветена и на монетосеченето в града – белег не само на благосъстоянието, но и на авторитета на града. Сеченето на собствени монети е привилегия на свободните градове и държави. Не случайно през  римската епоха на едната страна се е изобразявал императорът.
Увлекателно написана, книгата е достъпна за масовата публика, но това не пречи авторът да се опира на значителен фактологичен и библиографски материал, още повече, че сам многократно участва в археологически разкопки в града и има дългогодишен опит с тази проблематика. Богато илюстрирана и луксозно издадена, книгата ще допадне и на широк кръг читатели.
Веселин Анчев
 
 
Назад [ 11 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма