Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
+ Варненски и Великопреславски митрополит Кирил:

Поезия:





Преводи:

Разказ:

Преглед:




Дневник:

Български поети на ХХ век:

Теория:


Руският писател Алексей Варламов в България:



Документи:

Книга 8 Книга 9
Статии
Поезия
Сашо Серафимов 
 

Сашо Серафимов е роден на 30 август 1953 г. в Добрич. Завършва социална педагогика в Славянския университет – София. Автор на стихосбирките „Белег” (1979), „Дума свободна” (1990), „Дарителят на сънища” (1994), „Врата на хоризонта” (1998), „Синият поглед на дървото” (2004) и на сборника с приказки „Объркани приказки” (1995).

Сашо Серафимов
 
На хълма с чаша вино II
1.           
Радостта, че си сам,
е равна на отчаянието, че няма къде да отидеш.
Направо Формула едно.
Скачаш в таксито и отиваш
там, където никой не те чака. Навсякъде.
Каква свобода на действие.
 
5.
Нарисувах врата на стената –
отворих я и влязох, и видях,
че хората уреждат боксов мач
между добрия и лошия човек.
 
Оставаше последен рунд,
когато лошия се срина победен.
 
Зарадвах се.
Опитах да отворя,
но някой бе изтрил вратата.
 
6.
Поетите обичат да казват,
че ножът гледал не знам си как хляба.
В моя случай хлябът беше изяден,
а ножът продаден за хляб.
Къщата паянтова. Децата дрипави.
Бащата придружил ножа.
 
Това се случило 2006 година зимата,
когато пак ни смятаха за граждани
и гласувахме за президент.
 
7.
Аз съм счетоводител.
Осчетоводявам годишните времена.
Колко са на брой, повтарят ли се през годината,
как въздействат на обикновения човек,
как въздействат на необикновения,
как въздействат на вас.
– Три цяло и четиринайсет,
или девет осми – отговаря един политик.
 
Отговорът е някъде там.
Много точен и необичаен
за четирите годишни времена на Вивалди.
  
8.
Свивам сарми веднъж седмично в семейството.
И това е добре дошло за дисциплината.
Не сме американци да мислим само за пари.
Все някой е полудял за нещо друго.
И както си хапем чувствата един друг,
току-виж сме се заситили.
И се прегръщаме.
 
9.
Синовете на Великата мечка
живеят в кашони.
Чакат някой да ги опакова
и да ги изпрати
като коледни подаръци на Евросъюза.
 
Подаръците са с нож в ръката.
 
10.
Много сме и все сами.
 
11.
В полята на Моя роден дом
има голф игрище.
Говедата са в поляните на детството.
15.
Среднощна гълчава.
Сенки на хора и на пари.
Диви патици и ловджии правят демокрация.
Някъде на Балканите.
 
17.
Аз знам, че животът не е поезия,
и жена ми знае, че от моята поезия не се живее.
Но опитвам.
Защо не опитате и вие
да вървите по водата,
когато ви потънат гемиите.
 
18.
Когато ти върви пазарът на роби,
лесно е да си добър. Те ще робуват на друг
и няма да те мразят.
А за твоята омраза пазарът е голям.
Ще станеш още по-добър.
От тази доброта живеят артистите.
 
19.
Сещам се за една гора,
която се движеше на север с камиони.
Много хора пострадаха по пътя й.
Едни от изстрели, други от съвест.
Но, слава богу, всичко си дойде на мястото.
Разрешителят се оказа неизвестен –
от Правителството.
 
21.
Човек се мисли за съвършен,
но не винаги се мисли за човек.
 
22.
Щурците на моя приятел, поета,
останаха в нашия свят.
Често ги чувам да свирят с цигулките си
забравената мелодия на любовта.
Иде ми да ги сложа в плик
и да ги изпратя на държавните мъже.
 
Но за беда те нямат очи за нематериалните неща.
 
23.
Художествен текст сред политиците.
Жива риба в Мъртво море.
 
26.
Летен дъжд.
Колкото да ти открия лицето.
 
Мидички по пясъка.
Колкото да се наведеш.
 
Няколко зяпачи.
Да оценят колко съм луд.
 
И морето.
Което дълго се чуди защо съм тук.
 
27.
На Ренка и Иван
 
За теб събрах щурците тази нощ на хълма.
Повиках тревите.
Прасковата с пламъчета от кайсия
да ти освети лицето.
Светулките да разнесат огъня на любовта до звездите.
Защото си звездна.
Пък аз –
Малкият принц,
който си пази розата – 
ще остана при теб.

 
 
Назад [ 2 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма