Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
+ Варненски и Великопреславски митрополит Кирил:

Поезия:





Преводи:

Разказ:

Преглед:




Дневник:

Български поети на ХХ век:

Теория:


Руският писател Алексей Варламов в България:



Документи:

Книга 8 Книга 9
Статии
Поезия
Иван Н. Иванов 
 

Иван Н. Иванов е роден през 1966 г. в Провадия, завършва физика в СУ „Климент Охридски”. Занимава се с поезия до 1987 г., след което заминава за чужбина. Връща се в България като компютърен специалист.

Иван Н. Иванов
 
Из цикъла “Няколко часа по-късно”
 
***
Сипе сняг.
Мълчим.
Няма приказки.
В дълбока вода
песен се дави.
Няма дъга.
Сипе сняг
и засипва
окосени наесен
ливади.
 
 
Сънчо
 
Когато ти заспиш
не ме сънувай.
Всяка зима.
вее сняг.
Събудих те,
послушай –
морето те търси.
 
 
***
Вървим задъхани
през сипеи и ледопади – 
жадни за още път
и скали.
Засипани,
следите ни са живи.
Тревата ги брани
от хищния северен вятър.
Пулсът на паметта
пее за нас.
Търсете ни
в песента на светулките.
Ние сме музика
в дивния шепот
на листоструйни гори,
победили пустините.
Ние сме
птици
във вашата кръв.
Търсете ни!
 
 
Декларация
                Посвещавам на К. И. С.            
 
1. Отново шиеш
скъсаните ръкавици.
Дете си ти, но чудото се бави.
................................
 
3. А врагът е близо,
врагът е вътре в мен.
Понякога печели.
Мамо,
презираш ли сина си
за това?
4. И тази вечер
феята я няма.
Поглеждаш към луната.
Иде ти да виеш, но не бива –
вълците ще дойдат.
Боли,
а има много време до разсъмване.
В устата ти горчи
и няма кой да ти посвири
на вечерния тромпет.
 
5. Врагът е близо.
Врагът е вътре в теб, приятелю.
Познавам го – не е непобедим.
Изцеждам сока на черниците и пия.
Сладко.
Отварям себе си и влизам –
празни зали,
изсъхнала трева, прясно сечище,
следи от пожар.
Високо горе
падат лавини
топи се ледникът по края.
Сега е време за топене.
 
Усмихваш се на сън. Спи.
Скоро ще се съмне.
 
 
*** 
Вървят обувки и ботуши
и боси човешки крака.
И никой не вижда
кръвта по лицето ми...
Помоли ме да остана.
 
 
Ще говорим
Небето залязва
мъчително бавно
над мен.
Знам –
последният
за всичко отговаря.
За първите
и за себе си.
Аз съм
последният.
 
В опасна близост
слънцето изгаря
жестоко тревата
над вас.
Много боли.
Умира се бавно.
Страх ме е.
Всеки ден
може да е последен.
Днес, сега
ще говорим!
За всичко.
Ще бъде истина.
Искам песента ви
сред болка и страх.
Всеки ден.
Днес и сега!
 
За да няма
последни.

 
 
Назад [ 3 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма