Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
+ Варненски и Великопреславски митрополит Кирил:

Поезия:






Преводи:

Проза:




Интервю:

Преглед:




Дневник:

Публицистика:

Философия:

Критика:


Книга 8 Книга 9
Статии
Дневник
Интелектуалецът 
 
Панко Анчев
 
Интелектуалец е най-високата степен от професионалното и обществено служение на твореца и учения. То не е научно звание или отличие, което се дава, само защото пишеш книги или преподаваш в университет или защото вършиш работа, онасяна към духовната сфера. Да си интелектуалец не означава и да си елегантно облечен, да страдаш от мирова скръб или да поучаваш другите как да живеят, а самият ти да пишеш за безмислието на живота, срещу което получаваш хонорари. Нито да се грееш под светлините на прожекторите и пред камерите да говориш с лекота и без запъване за всичко, за което те питат. А после доволно да вървиш по улиците и да се радваш на възхитените погледи на тези, които те познават от телевизионните интервюта.
Ако беше всичко това, щеше да е лесно, удобно и изгодно да бъдеш интелектуалец. Макар че мнозина си представят такъв неговия живот и обществената му функция и страстно желаят да се закичат с това звание и да го носят с радост  и удоволствие сякаш е новият им моден костюм. Че кой днес не е интелектуалец и кой чрез това име не се прочува и става известен?
Интелектуалецът обаче е служител на духа и знанието, на Божията дарба да се твори безкористно и възвишено. Той е високо образован човек; но той не просто знае, а разбира и познава истината. За него не славата е важна, а познанието на истината. Радостта от познанието за него е повече от всичко. Затова и не е дребнав и завистлив. Напротив, щедростта му  е удивителна,безкористна и безгранична. Той е готов да сподели каквото знае; прочетеното току-що трябва веднага да го сподели, за да направи и другите радостни с неговото ново знание и удоволствие от прочетеното, видяното, наученото. Когато много знаеш, при това знаеш значими неща и умееш да ги свързваш в тяхната последователност, причинност и закономерност, няма защо да ги пазиш за себе си. Когато ги споделя, интелектуалецът знае, че ще получи от събеседника или от читателяси нова идея и ново знание.Интелектуалецът е специалист в своята област от най-висш ранг, но за него това не е достатъчно. Защото няма “специалист в своята област”, който да е оставил име и следа в науката и изкуството, ако е само такъв; ако не е човек с широка култура, със специализирани и задълбочени, а не дилетантски,  познания в духовната сфера –най-вече във философията и изкуствата; ако не слуша, преживявайки, музиката или не чете и усеща красотата на словото, не вижда отвъд платното мъдростта на нарисуването. Защото интелектуалецът няма строго определена професия, заради която да отдава сили, енергия и живот. Професията е само видимата страна на неговата същност и житейско поведение и положение. Освен нея той е надарен с призвание и изпитание да бъде там, където хората страдат или са обладани от вдъхновение, където отстояват правдата и справедливостта, за да ги поведе или укроти и омилостиви.
Интелектуалецът е щедър талант. И изящен! Щедър не защото се пилее, а заради безкористното споделяне и самораздаване, заради неуморната му популяризаторска дейност, както и за това, че не щади труда си, за да укрепва общността на интелектуалците. Той никога не пита за хонорар, преди да е свършил работа; не отказва участие в различни инициативи, когато разбере, че те служат на истината и справедливостта. Защото интелектуалецът не е алчен. Нито славолюбив. Нито злопаметен. А не е такъв, защото умът и сърцето му са заети с по-важни неща от това да отмъщава, мрази или завижда. От къде време да обръща внимание на егоцентризма и егоизма, на парите и удобствата.
Но най-значимото и благородното у него, което го отличава от останалите интелигентни хора, присвояващи си званието “интелектуалец”, е служението му на проповедник и защитник на истината, справедливостта и знанието. Той живее с книгите, с изкуството и науката, но очите му винаги са насочени към хората, към обществото. Той иска от тях не само да знаят и да ценят изкуството, но и да пазят своите права и да не допускат да ги управляват негодници и некадърници. Интелектуалецът е за социална справедливост, която отделя  добрите от злите, умните от посредствените и честните от безчестните. Такова общество е духовно богато, нравствено, възвишено и благородно. То не поставя хората в положение да завиждат и отмъщават, а ги изпълва с радост от съществуването и благодарност за даденото им щастие. Не е вярно, че такова общество е невъзможно, че е утопично. Ала то не се постига със злоба и политически доктрини, проповядвани и осъществявани от посредствени агитатори и революционери, мислещи единствено за отмъщение и бъдеща лична  изгода чрез властта и  във властта.
Интелектуалецът е не просто син на народа си,но и негов най-верен и предан служител. Той е негов изразител и говорител, радетел за свободата, възхода и благоденствието му. Когато народът страда, интелектуалецът страда с народното страдание и със своята неутешима мъка; когато народът ликува, ликува и той, защото това е неговото най-голямо щастие. Не може да се наричаш интелектуалец и да си безразличен към това, което става в обществото и с народа. Интелектуалецът притежава изострени сетива за състоянието на народната душа. Самият той е изразът на народната душа, нейният плач и радостен смях, болката и благостта й. Защото душата на народа е добра и блага. И той го помни и никога  не го забравя.
И в обществената си дейност, и в бита, работата, развлеченията, официалните и неофициалните отношения интелектуалецът винаги проявява високо достойноство и достолепие. Не надменност и надутост, не суета и тщеславие, а съзнание за собствената си значимост и значимостта на служението, за което е призван. Може би това е най-главната отличителна негова особеност, отграничаваща го от останалите и най-вече от самозванците.
Той живее самотно, далеч от суетата на земния живот, монашески. В самотата събира духовни сили, премисля пътя си и прониква в необозримите тайни на битието. Не е лесно да се живее такъв живот. Когато е млад, му се иска да лудее, да обича и се отдава на удоволствията. Но бързо приема отново самотата, защото непохватността му го прави срамежлив и стеснителен. А за да се отдаваш на удоволствия, трябва да си неудържим, агресивен, отворен и да нямаш кой знае колко задръжки и предразсъдъци. Интелектуалецът мери постъпките си, притеснява се, че не умее да говори комплименти, да ухажва и се забавлява. И как да се забавлява, когато умът му е другаде и там, където другите са свободни и отдадени на радостта и разгула, за него е затвор и мъчителница. Когато пък остарее, е още по-самотен, защото не е успял да се сдобие с приятели, с които да споделя и битовата самота и неудобствата на възрастта. Та кой го знае и познава, освен светът на науката или изкуството; съседите го имат за особняк, който гледа и говори не като другите и им е все едно дали е жив или умрял. Пък и самите те си имат свои грижи и болки.
Но за самотата на интелектуалеца е твърде банално и ненужно да се говори. Той сам си е избрал този начин на живот и очевидно му е приятен и полезен. Пък и нима е самотен животът сред книгите и мислите, идеите и прозренията на великите умове на човечеството? Или с терзанията на собствения дух, в търсенето на истината и богопознанието?
Пътя на народа в бъзпътицата открива единствен интелектуалецът. Тежко на народа, ако в дни на изпитания интелектуалците са заети със собственото си спасение и оцеляване, като нехаят и не мислят за изхода.
Трудно е да си интелектуалец и затова интелектуалците са малко на брой и не винаги гласовете им се чуват. Ала и това е съдба, която трябва да се приеме...
 
 
Назад [ 18 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма