Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
+ Варненски и Великопреславски митрополит Кирил:

Поезия:






Преводи:

Проза:




Интервю:

Преглед:




Дневник:

Публицистика:

Философия:

Критика:


Книга 8 Книга 9
Статии
Преглед
КНИГИ 
 
Атлас на българската литература, т.1 ( 1878-1914), т. 2 ( 1915-1944), т. 3 (1944 – 1968), съставител и редактор проф. Симеон Янев, изд. Къща “Жанет 45”
 
Едно от най-ярките явления в българското литературознание през последните 10-15 години е многотомният “Атлас на българската литература”, от който са излезли вече три тома. Този “Атлас” е задълбочено и пълно описание и изследване на българската литература. Замисълът му е мащабен и непременно изисква отлично познаване на литературните факти, имената, критическото възприемане на отделните произведения, периодиката и т.н. Слава Богу, най-сетне се появиха хора, които могат не само да фиксирата фактите и явленията, но и да ги проследяват в тяхната последователност, както и да се сетят да ги покажат като вече възприети и осмислени от литературната критика на съответното време. Така ние получаваме пълна и многоизмерна картина на епохите и литературата, която те са създавали.
Такъв атлас изисква огромна и продължителна работа. Защото не е достатъчно да знаеш много; нужно е да умееш да боравиш с информацията, да я систематизираш и подредиш по значение и важност.
Когато четеш този труд, виждаш как се е развивала българската литература. Виждаш я цяла, неизкривена или съкратена в преднамераната интерпретация на изследователя. Но тази интерпретация досега е била изкривена, защото не е имало подобен наръчник, който да покаже целостта и протяжността на процеса.
Много, много значим е този труд! И много необходим. Той показва зрелостта на българското литературознание, възможностите му и новите му перспективи.
 
Стефан Тошев “Действията на Трета армия в Добруджа през 1916 година”, 2007
 
В началото на ХХ век, следкато България преживя няколко опустошителни войни, обичайна практика е било военни дейци от различен ранг да анализират причините за победите и пораженията на различните фронтове, да търсят аргументи в полза на едно или друго тактическо военно решение, довело до победа или поражение в сражението или в цялата война. Разбира се, успехът или поражението в една война е резултат от умението или непригодността на военното командване, но още по-важно е състоянието на държавата, на нейната икономика и на духа в обществото. Съществено е дали обществото е готово да приема войната като своя справедлива кауза или я отрича.
Генерал Стефан Тошев е командирът на Трета армия на Добруджанския фронт по време на Първата световна война. Неговото високо майсторство се проявява във битката за Тутракан. На негово име е кръстен  и град Генерал Тошево и това е израз на признателните поколения за заслугите на този забележителен човек и военоначалник към българската армия и българската държава.
Но както се случва с всеки способен и достоен човек, и генерал Стефан Тошев е неразбран и обруган от съвременниците си. Налага му се да преживее разочарования и покруси, да види с очите си как неговото дело е омаловажава или напълно се пренебрегва, а българската армия е победена и унизена.
Книгата е интересна не само за военните специалисти, а много повече за тези, които обичат увлекателното и динамично четиво, в което на преден план излиза човешката храброст, съобразителност и състрадателност. Генерал Тоше пише като истински писател и словото му не е изгубило и днес своето художествено очарование.
 
Анчо Калоянов “Славянската православна цивилизация. Началото: 28 март 894 г., Плиска”, 2007
 
Този мащабен научен труд на проф. Анчо Калоянов изисква специално внимание и сп. “Простори” ще се върне към него, за да го анализира задълбочено, внимателно и подробно. Защото отдавна  не се е появявало такова изследване върху началото на българската православна култура. През последните години излязоха какви ли не патриотарски книги, които уж възпитават млади и стари в любов към нашето минало. Но те нанасят такива вреди върху съзнанието на българите, че трудно ще се преодолеят.
Анчо Калоянов е виден наш учен-етнолог и фолклорист. Той е и сред значимите имена на българската художествена проза от 70-години на ХХ в. насам. Неговите трудове са задълбочени, оригинални като начин на мислене и научни изводи. Отлично подготвен, боравещ с огромен фактически материал, той, за разлика от доста автори, има и оригинални идеи, плрод на свежо и необременено от предразсъдъци научно мислене.
Няма съмнение, че “Славянската православна цивилизация. Началото: 28 март 894 г., Плиска” ще разбуни научните духове и ще предизвика дискусии.
 
Лиляна Стефанова. “Свят в 33 лица”, 2007
 
Много спомени е натрупала голямата българска поетеса Лиляна Стефанова. Спомени от нейните безбройни срещи с най-ярките имена на световната култура на ХХ век. Спомени за най-великите хора, които обичаха България и работеха за популяризирането на нейната култура и литература. Самата Лиляна Стефанова дълги години бе главен редактор на списание “Обзор”, чиято задача бе да разпространява българската литература по цял свят. Като зам.председател на СБП тя участва активно в организацията и провеждането на международните писателски срещи в София. Тогава на тези срещи идваха (за разлика от днешните) изключителни писатели от цял свят.
С 33 от своите добри приятели и колеги ни запознава в тази книга Лиляна Стефанова. Пресъздала срещите и разговорите чрез оригинално смесване на репортажа с интервюто или на литературно-критическия портрет с епистоларните жанрове, а към всичко добавила и множество снимки, Лиляна Стефанова ни дава възможност живо да общуваме с нейните герои и да изпитаме заедно с нея сладостта от такова общуване. Само с какви хора ни среща голямата ни поетеса: Надин Голдимар – носителка на Нобелова награда, Леополд Сенгор, Рафаел Алберти, Артур Лундквист, Константин Симонов, Павел Антоколски, Маргарет Драбъл, Маргарет Екстрьом, Алън Силитоу и още много други. И за всеки е намерила точна дума, оригинална характеристика, проникновено тълкуване.
Такива книги са много полезни за днешния читател, защото му показва истински стойности и го кара да иска и днес да общува с подобни имена. А още по-важното е, че Лиляна Стефанова налага висок вкус и строги критерии. Това е необходимо във времето на духовната бедност и увлеченията по случайното и посредственото.
 
Владимир Соловьов “Божествен огън”, подбор и превод от руски Андрей Андреев, 2006
Владимир Соловьов е един от най-великите руски философи от края на ХІХ и началото на ХХ век. Той е оказал огромно влияние върху развитието на европейското философско мислене. Бил е близък другар и съратник на редица видни руски писатели, учени, общественици. Неговият баща Сергей Соловьов е бил историк, автор на все още актуална “История на Руската държава”, ректор на Московския държавен университет “Михаил Ломоносов”.
Но Владимир Соловьов е и поет. При това поет значим за руската поезия. И в поезията, както във философията, той мисли оригинално, задълбочено, мащабно. Пише вълнуващо и с голямо майсторство.
Поезията на Владимир Соловьов е твърде малко позната у нас, макар тази част от неговото творчество да се споменава често в спомени на писатели или в изследвания на литературоведи. Едва сега обаче имаме сравнително цялостно представяне на поета Владимир Соловьов. Това става благодарение усилията и преводаческото майсторство на поета Андрей Андреев, както и на добрата воля и висок вкус на издателство “Захарий Стоянов”-София.
Добър е този превод, от който можеш да усетиш красотата и висотата на художественото мислене на оригинала. Андрей Андреев е успял да претвори на български величието на поета Вл.Соловьов и това е огромен успех както за него самия, така и за българското преводаческо изкуство.
 
В. В. Бычков “Русская теургическая эстетика”, М., 2007
 
У нас подобни книги не се издават, защото българските хуманитаристи с много редки изключения не изучават литературата и историята от гледната точка на християнството. Българският поглед, окозва се, е прекалено материалистичен, позитивистичен и секуларен. Руската хуманитаристика възражда теургичния подход и все по-надълбоко навлиза в същността на руския дух и роденото от него изкуство.
В. В. Бичков е един от тези руски учени, които дълги години работят в сферата на теургичната естетика и изследват литературното и научното дело на руските писатели и философи. “Русская теургическая эстетика” е мащабен труд, в който задълбочено се проследява развитието на християнската естетика в Русия през ХІХ и ХХ век. Предмет на анализ е творчеството на Н.В.Гогол, Ф.М.Достоевски, Константин Леонтиев, Л.Н.Толстой, Владимир Соловьов, Василий Розанов и още много други. Авторът доказва на модерния читател колко важна роля играе в руската художествена и философска мисъл от последните два века християнството и как писателите на модерната епоха не губят връзката си с него и пропопядват християнските традиции.
Българските читатели могат да се запознаят с научнотодело на В.В.Бичков в руските сайтове на интернет. Там са поместени много негови трудове, даващи представа за начина му на мислене...
 
“Болгарская тетрадь”, сп. “Литературная учеба”, Москва, бр. 4/ 2007
 
В брой 4 на руското списание “Литературная учеба”, основано от Максим Горки през 1930 г., е публикувана под названието “Болгарская тетрадь” голяма подборка от стихове на български поети. Подборката е дело на Панко Анчев. Включени са едни от най-големите български живи поети: Валери Петров, Найден Вълчев, Петър Караангов, Любомир Левчев, Стефан Цанев, Иван Цанев, Георги Константинов, Таньо Клисуров, Борис Христов, Паруш Парушев, Маргарита Петкова, Бойко Ламбовски. Наред с тях стоят напълно достойно поетите от Варна: Димитър Калев, Иван Овчаров, Теменуга Маринова, Красимир Симеонов и Павел Цветков. Преводите са дело на видни руски поети. В книжката е поместена и  статията на Панко Анчев “Трудът на критика”.
“Болгарская тетрадь” се открива с приветствени думи от главната редакторка на списанието Людмила Карханина “България в Русия”, която разказва за добрите връзки между списанията  “Литературная учеба” и “Простори”, благодарение на които стана възможно осъществяването на този проект.
Днешната българска литература е почти непозната в Русия. Книги от български автори изобщо не се превеждат и издават. Спорадичните появи на български автори в руския печат са по-скоро резултат от нечии лични усилия, отколкото политика на държавата и на СБП. Ето защо готовността на сп. “Литературная учеба” да представя периодично български автори заслужава висока оценка и признатетелност.
На 26 септември т.г. в Посолството на България в Москва броят бе представен на специално организирана вечер, на която присъстваха членовете на културната делегация от Варна, видни писатели и дейци на културата от Москва, преводачи, приятели на България. Приветствие към присъстващите отправи и посланикът на Република България в Русия Пламен Грозданов.
П. Р-ев
 
 
Назад [ 14 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма