Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Поезия:




Преводи:

Памет:

Преглед:



Критика:

Новела:

Идеи:

История и философия:

Спомен:

По повод:

Майсторски клас:


Литературна енциклопедия:

Изкуство:

Книга 8 Книга 9
Статии
Преводи
Лидия Анискович 
 
Лидия Анисковиче родена на 15.І.1956 г. в Москва. Поет, бард, белетрист, тя е автор на няколко стихотворни сборника, сред които особено място заемат българо-руският “Небесен пчелин” и “Изгоря Троя, рухна Рим”. Нейно дело е поетическата летопис за Москва “Сказание за великия престолен град”, както и серията стихотворни книги портрети, посветени на Ломоносов, Пушкин, Лев Толстой, Висоцки и др. Сред белетристичните й изяви се открояват философско-есеистичните творби “Вретено” и “Руските зими”. Неин крупен труд, влог в руската култура, е поредицата от биографични изследвания, свързани с живота и творчеството на фамилия Цветаеви. Автор е на 14 компактдиска с авторски песни. За повече информация – lida.deil.ru
  
ПОЖАР
  
на С. Есенин
Развилня се пожар над степта
и житата запали златисти.
В тази дива стихия нима
сме без брод и Русия е нищо?
И нима никой в тез небеса
ориста ни не ще да оплаче.
Огнен стълб разярен на мига
всичко живо на смърт ще изпрати.
Ще умре и селцето в степта,
ще обръгнат душите човешки.
Чезнат кръстове в път и мъгла
и Русия се носи зловещо.
Боже мой, ти не ни се гневи.
Ние също не страдахме малко.
Колко жито с любов наспори,
а на нас не ни стигаше. Жалко?!
  
PERIPHERIA
  
Романтично-прагматичен,
с трансцедентно потекло,
питам своята китара:
- Накъде отвя ни Бог?
Накъде ли ни примами
пак житейската съдба?
Туй, което беше мило,
изгоря и отмиля.
И не трябва да се спираш,
чул въздишка зад гърба.
Със роса да се измиеш,
да се хвърлиш във снега.
Да се смееш и да плачеш
в ъгъла, край огън спрял
и със жабите да квакаш,
поста си за миг презрял.
Романтично-прагматичен
все един железен век.
Вярвам в своята китара,
измени ли се човек?
Нито по-добър, ни по-лош,
пак от нещо заболял,
блатото обхожда още
вече малко остарял.
Втренчил поглед в небесата,
чакащ чудеса от тях,
той отива и се връща,
срещнал тебе кръговрат.
Срещнал теб и много други,
срещнал заник мълчалив...
Думи? Не повярвах в думите,
а във вопъла тъй тих.
на Л.Л.
ДВЕ КАФЕВИ ОЧИ
  
Стрелката магнитна бе тъй своенрава –
подскочи наляво, надясно и спря.
Стрелката магнитна съвсем не бе права –
аз само поисках, но не умрях.
Компасът се счупи... Бог с него, момчета,
отгоре щом гледат две кафеви звезди,
щом с ивица залез в зелени полета
гласът на пушач нежно гали треви.
Щом още не можем във миг да замръзнем
без капка надежда до пролетта.
Щом щрайхове нежни с цигулки, валтхорни,
запалват в душите ни пак любовта.
  
ВРЕТЕНО
  
Вретено мое, пак се завърти
и нишката вълшебна изпреди.
Съдба на откривател ли кажи,
Америка открил, ми предстои?
Или дистанцията да скъся
със нечия душа прекрасна
и сам недъга си да победя,
създал в колиба рай ангелогласен.
Вретено мое, пак се завърти,
ръката ми щом още не отпада,
щом светлина в прозореца гори
и вой годините не разпилява.
Завършека на нишката ще забода
с карфицата на своето сърце,
началото й като стръв ще разгоря –
кандило звездно в тъмното небе.
Вретено мое, пак се завърти,
земята ни тъй както се върти.
Призвание едно си имаш ти –
не само за забава да трептиш,
а да разбулиш тъмните ъгли
на нашата помръкнала земя
и пак надежда волно да цъфти
в градините висящи на духа.
Вретено мое, пак се завърти...
    
   
Бележка, подбор и превод
на стихотворенията
Владимир Стоянов
 
 
Назад [ 5 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма