Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Поезия:




Преводи:

Памет:

Преглед:



Критика:

Новела:

Идеи:

История и философия:

Спомен:

По повод:

Майсторски клас:


Литературна енциклопедия:

Изкуство:

Книга 8 Книга 9
Статии
Майсторски клас
Достойно начало 
 
Приятно и вълнуващо е да попаднеш на млад и талантлив автор, който все още изпитва само възторга от всяко хрумване, объркващия наплив на думите и опиянението от тях, сладостта от писането и не знае каква прекрасна болка е то, как тя набъбва и ни въвежда в някакъв духовен мазохизъм, как постепенно разбираме, че съвършенството е невъзможно, че съвършенството дори на словото е невъзможно и подобно на хоризонта, колкото повече го приближаваме, толкова то се отдалечава от нас, как книгите с жестокостта на силна киселина разяждат и разтварят своя създател, отнемат от живота му, защото всичко значимо и интересно у себе си той е оставил в тях.
Прочетох с удоволствие опитите на Иван Райков. Той познава енергията на думите, величието им да се свързват в образи, да изграждат един свят, толкова близък до Божествения, но и вече различен от него, чрез който всеки истински писател не само преоткрива Бог, но и сякаш Го доизказва и разширява. Ако не бе така, творчеството щеше да бъде смъртен грях, защото Бог е Творецът, Образът, а ние сме просто Подобието, двойнствеността и противоречието, което носи всяко несъвършенство.
„Стените”, „Птиците в мъглата”, „Овалната стая” и „Градината” не са разкази, те са все още импресии, зарисовки, есеистични импровизации, впечатляващи предчувствия, в това се състои тяхното очарование, усещането за творческото „целомъдрие” на автора, но в това се съдържа и техния недостатък. Като всеки талантлив и безгрижно млад човек Иван Райков сякаш е обзет от така болезненото усещане за безсмислието на живота, от мировата скръб, от вътрешния копнеж към страданието, макар че страданието освен тегоба е и най-великолепният инструмент за постигане на духовно съвършенство. В тези разкази има няколко чудесни попадения, предизвикващи размисъл метафори, например за това, че щастието не се състои във вече постигнатото, а в самия труден и раняващ процес на себепостигане (”Птиците в мъглата”). Или тънко намереното досещане в „Овалната стая” за несломимия и често погубващ ни мъжки нарцисизъм.
Всички тези наблюдения са любопитни и интересни, преувеличената болезненост, тъгата по нещо неопределено, изплъзващо се и безплътно, но те са недостатъчни. В своите начални опити Иван Райков сякаш се стреми да разкаже не самия живот, а неговата сянка. Той тепърва ще трупа жизнен опит и творчески кураж, сам ще проумее, че животът е ужасно конткретен и индивидуален, че освен от идеи и прозрения той се състои от лични преживявания, които го превръщат в нечия единствена съдба. Тогава ще пожелае да напише разкази, които ще бъдат не просто импресии, а ще бъдат населени с човешки характери, с ония чудни битийни подробности, които изграждат нашата неповторимост. Иван Райков има огромно време пред себе си, а ние трябва да имаме търпение. Сега сме длъжни да му вярваме, защото той го заслужава.
Владимир Зарев
 
 
Назад [ 17 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма