Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Поезия:




Преводи:

Памет:

Преглед:



Критика:

Новела:

Идеи:

История и философия:

Спомен:

По повод:

Майсторски клас:


Литературна енциклопедия:

Изкуство:

Книга 8 Книга 9
СДРУЖЕНИЕ НА ПИСАТЕЛИТЕ – ВАРНА
Издател с финансовата помощ на Община Варна на в. КИЛ – вторият по дълголетие вестник в България за култура, изкуство и литература.
  
Когато в България започна „пролетта на гражданите“, се роди и „КИЛ“ - вестникът за култура, изкуство и литература, изразяваш, със своята абревиатура метафора за носещата греда на духовния кораб - изкуството - което не само трябва да съществува, но и да се развива и процъфтява. Роди се спонтанно, със завидното единомислие и подкрепа на много творци, с красивото чувство за полет и простор на духа.
Неусетно бързоногото време отброи тридесет лета от началото. Много дни, месеци, години се изнизаха, понякога само мечтата стигаше за да ни крепи, да ни вдъхва издръжливост и днес, не без гордост да кажем, че не сме отстъпили от копнежа си във Варна да съществува литературно издание като израз на духовните не само потребности, но и възможности на морската ни столица.
Със стиховете, разказите и сатирата, с журналистическите материали за националните културни събития в града, ежемесечно показваме пред своите читатели днешния си образ, както и образът на преживяното време в най-преломните три десетилетия, което нас обръщаше и ние него.
Сигурни сме, че и през бъдните десетилетия в. КИЛ ще си остане предпочитана и търсена трибуна и от литературните му страници ще продължава да струи неподправена и чиста духовна енергия, която противостои на пошлото и дребнавото.
Статии
Преглед
СЪБИТИЯ 
 
ВЕЧЕРИ НА ЦЪРКОВНАТА МУЗИКА
 
На 16 и 18 януари 2008 г. във Варна се проведоха Вечери на църковната музика, посветени на 170-годишнитата от построяването на храма „Св. Атанасий” във Варна. Вечерите бяха организирани от Варненската и великопреславска митрополия, Настоятелството при храма, Община Варна и Радио Варна с благословията на варненския и великопреславски митрополит Кирил.
Представиха се три великолепни хора: „Св.Йоан Златоуст” при старинен храм „Св. Успение Богородично”, хорът при храм „Св. Атанасий” и колегиумът за църковна музика при храм „Св. Петка”. Изкуството на трите хора е на забележителна висота. Те рядко имат концертни изпълнения пред светска публика, защото предназначението им е да участват в светите литургии. Църковното пеене е особен вид изкуство, в което на преден план излиза не личната (или колективната) артистична амбиция, не гласът от гърлото, а смирението, възхвалата, молитвата. Затова и хоровете звучат красиво, ангелоподобно. Очевидно е, че, макар и съставени в по-голямата им част от непрофесионални изпълнители, това не са самодейни образования, а професионално изградени ансамбли.
Свещеник Кирил Попов от София – сам композитор на църковна музика и диригент на хор при софийски храм, произнесе слово на тема „Красотата на църковната музика”.
Блясъкът на двете вечери щеше да бъде далеч по-приглушен без участието на двете водещи - актрисата Мария Гинкова и журналистката от Радио Варна Виолета Тончева.
        
Автор от Варна провокира студенти театрали
   
Неотдавна в аулата на Софийския университет “Св. Климент Охридски” се случи поредната премиера на студентския Театър-лаборатория “@лма @лтер” – “Magna Pecatrix” (”Великата грешница”). Постановката е на режисьора Николай Георгиев, хореографията - на Петя Йосифова. Още едно провокативно заглавие в афиша на “живия, синкретичен, авторски, силно неконвенционален, интерактивен и дързък театър “@лма @лтер” (както те сами се определят), където всяко представление е различно, защото се изгражда на принципа на “случването” - тук, сега, с тези хора, с активното участие на публиката.
Ако някой си мисли, че след хилядолетните художествени интерпретации едва ли може да се каже още нещо за Жената, добре е да надникне в “лабораторията”. Седем млади дами - като седем Ариадни, с видимо удоволствие навиват и развиват нишката, която (може би) ще отведе тях, а и зрителите към онова Непознаваемо Нещо, наречено женска същност. Към усещането за онази, “която очите ви не виждат, а сърцето ви не може да побере”.
Въздействаща, необичайна хореография, музика, неочаквани театрални ходове, словесни откъслеци – поетични и прозаични, от различни автори. Извадени от досегашния им контекст (авторите съзнателно не са посочени), думите, фразите, образите придобиват друга идентичност, изпълват се с неподозиран смисъл, вливат се в общото синтетично внушение на спектакъла.
Кой знае защо това много допадна на единствения присъстващ автор (все пак Шекспир може да бъде извинен) – Атанас Стойчев, който успя да целуне и седемте актриси след премиерата, надписвайки им последната си книга - “Тъмната страна на жената”.
 
 
Назад [ 9 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма