|
Oлга Дякова
***
Настъпва на пръсти съдбата.
До тъмна стена се свива.
Смешно хрумване е играта
на жмичка, а и фалшиво.
Времето кръста ще снеме.
Ще чуя: „Удари часът.”
„Действай” – в срещата неизменна
повярвала, аз ще шептя.
И със лице към загадката,
по гърба – студенина,
кръпки ще къса душата ми,
за да пусне отвън светлина.
|
НОЕВ КОВЧЕГ
Ти плачеш, Ной.
Познат е изворът на Бог.
Измамен зной бе тоз покой.
Сълзи по камъните пот
към скрит във пясъците гроб.
Плачи, Ной, в скръб.
Пулсират векове.
Спасявайки света,
по земни сълзи плаваш ти.
Крещиш, презрял съня:
„Пей, ветре зъл
над бездната отвъд.”
Но в звезден пристан свършват тез води
в мъртвешка тишина.
|
|
***
„Не разваляй кръга.”
Всичко е писано.
Чужда е любовта.
Тръгна завинаги.
Запиляна в нощта,
далечна за всички,
все ще се довлека
докрая самичка.
Защо в небесата
сладък глас да цари.
Втурва се свободата
с разпилени коси.
Тя води борбата
до часа – сетния.
Миг чака съдбата.
Може би – звездния.
|
***
Обрасъл вир дели селцето
за мен по-мил и от река.
Целува като гост далечен
и рядък често дъжд пръстта.
Изкосо бие по лицето
и капките посрещам с длани.
Следи са ручеите, дето
ме отвеждат при баща ми.
Вий, дъждове на мойто детство –
свещена рат от древността,
тревожите с глух шум сърцето
и връщате благодатта.
Преведе Теменуга Маринова
|
Родена в Москва. Завършва Висшите литературни курсове към Литературния институт “А.М.Горки”. Наградена е с диплом първа степен “Златното перо на Московията” за 2002. Лауреят на наградите “Москва” и “Литературная учоба” за 2003 г., на алманаха “Москавски Парнас” за 2004 г., наградата “Кузма Прутков” за сатира за 2005 г., носител на почетен диплом от Общоруската литературна награда “Максим Горки” за 2005 г., носител на наградата “Николай Рубцов” за 2005 г. Член на Съюза на писателите на Русия.