| Съдържание |
|
Поезия:
|
|
|
|
Преводи:
|
Памет:
|
Преглед:
|
|
|
Критика:
|
Новела:
|
Идеи:
|
История и философия:
|
Спомен:
|
По повод:
|
Майсторски клас:
|
|
Литературна енциклопедия:
|
Изкуство:
|
|
Изложба в памет на известния варненски художник
ВЕНЦЕСЛАВ АНТОНОВ,
един от основателите на Варненското биенале на графиката и дългогодишен негов директор.
Изложбата ще се проведе от 01.10.2025 г. до 25.10.2025 г. в галерия “Графит”. От неговото разнообразно творчество ще бъдат подредени 50 творби. Споменът за него ще въздейства по-ярко чрез прожектиране на образа му в действие чрез съвременни технологии.
Изложбата се провежда по проект на Асоциацията на графиците МГЦ Варна с подкрепата на Община Варна и Фонд Култура.
| Статии |
| Поезия | Тодор Копаранов |
| |
 Тодор Копаранов е роден e на 5 февруари 1939 г. в с. Раданово, Великотърновско. Живее във Варна. Автор е на стихосбирките „ Недосънуван свят” (1971), „Талвег” (1973), „Зимна близост” (1977), „Покрив” (1985), „Кошер” (1989), „Молитвеник” (1994) и „Поднебие” (1999).
|
ЗАКЪСНЕЛИ СТИХОТВОРЕНИЯ
СЪРЦЕТО ТЛЕННИТЕ
НЕЩА...
По залез слънцето гори
с невероятен пламък.
Пустеят сухите гори.
Изстива пръст и камък....
Над свечерените била
кълби се пак мъглата.
До днес така не е била
изтръпнала земята.
Горяна бука като кръст
под нисък вятър свири.
И селянин пречупил кръст
в пръстта зърната дири.
Тук нищо друго аз не ща –
зърната да са здрави...
Сърцето тленните неща
пресява.
И пресява!...
***
От Боженци до Хвойна... Стиха ми
преповтарят Андрей и Иван.
Като тях и мен птица ме мами
под луна от резбован таван.
И сърцето се радва и плака
под високи ели и липи.
С нас природата нощем, във мрака
не можа с часове да заспи!..
|
СЛЕД ТОЛКОВА ГОДИНИ...
По гръб лежа на орната земя,
разпънат върху своята Голгота...
Най-хубавото вече отшумя.
И само спомен ще е за живота.
А колко много птици и треви,
цветя, реки -
изпълнили простора.
Зад мен синът ми сигурно върви
и търси път
сред бързащите хора.
Ще става мъж,но гледа този свят
като дете -
усещам че не знае
какво го чака в този кръговрат,
додето стигне
като мене края!
Свирука си,развеял гъст перчем,
открил гърдите си за ветровете –
не търси още книга и калем
да прави своя сметчица....А двете
заръки трябва сам да следва той:
в когото вярва-
вярно да обича,
когото мрази –
в честен мъжки бой
да повали...
А той все тича,
тича! ...
|
|
ПОСВЕЩЕНИЕ
На Панко Анчев
Лунокосо момче с ножче тъничко дялка –
и се носи гласът на върбова пищялка....
Сладка песен ечи над полета, градини.
Всичко буди навред, от където премине...
Но момчето не знае - че додето свирука,
всяко зърно кълни, всяка пъпка се пука.
То не знае сега,че земята корава
с песента му живее,с песента му узрява.
И се готви за плод. И подкрепя гнездата
подслонили певци сред света необятен...
СЕЛСКА ИДИЛИЯ
Житата зреят. Топъл вятър духа.
Нощес валя и още светят вън
големи локви.От хралупа куха
безсънна катеричка
гони сладък сън.
Но идват младите жетварки. Ведър смях
достига чак до близката кория.
От жегата и мен ме хваща страх –
под сянката на бряст бухлат
се крия..
И чакам някоя мома да ме погледне -
да хвърли остър сърп
до стегнат сноп.
До мен да седне, жадна да полегне,
да ме превърне в свой
най-верен роб...
|
***
Пак над, семейната ми стряха
студени дъждовете заваляха -
на плен осъдиха ме...
Примирен и тих
по цял ден и по цяла нощ над листа
довършвах мисъл - къса,ясна,чиста -
да влей жив от в напиращия стих...
Но тъй се разлютя дъждът навънка,
така се смръщи идващата есен,
че казах си - сега не е до песен,
макар да се реди напевна,звънка..
ПЧЕЛА
Отстреля ме със жило ти...
Но ще умреш, пчела, без жило.
Пчела без жило не лети,
несъвършено ципокрило!..
Признавам: сетих болка аз -
ранената ми плът отече...
За малко да не ревна с глас..
Но ти бе мъртва вече...
Вече!...
До днес летяла над цветя,
какво поиска от съдбата?..
А к ак за теб да отмъстя
додето тук съм -
на земята?!.
|
|
| |
Назад
[ 2 ]
Напред
|
|
