|
Марион Колева
ТРЪСТИКА И ВЯТЪР
Изпружва се и после се огъва
под пръстите на вятър многорък.
Простенва тетива на пуснат лък.
Стрелите му в стъблото й потъват.
Тъй сладко е и също невъзможно
прегръдката им да просъществува.
Изтръгне ли я, тя ще се разложи.
Утихне ли пък вятър, той не струва.
ИЗГУБЕНА НЕВИННОСТ
По Дерек Уалкот
До вчера с пеперудите препускаха
след шарения залп на хвърчилата.
Под босите петички миди хрускаха,
гласчета бистри милваха водата.
|
ГОТИЧЕСКИ СМЯХ
„Give me laugher, safe my soul.”
Момичето с червено шалче бродеше
из замъка и мислите на Дракула.
Нахакано – типична теле-водеща –
стръвта неподозираща в спектакъла.
От кръв и мляко тялото пулсираше,
предчувстващо любовната атака.
Край восъчните свещи левитираше
най-петимният, кротък Принц на мрака.
Часовникът удари за вечеря.
Вечерята приседна сред разкош.
Към шалчето й пътя Той измери...
„Да спиш във кош и да сънуваш Бош.”
|
