Този път бурята връхлетя внезапно.
Никое от дърветата в гората
не я очакваше, даже и тези,
които носеха белег от вятър.
Дори бялата бреза не усети нищо.
След дъжда, успокоени, те полюшваха
уморени клоните си, а листата
им трептяха, трептяха, сякаш се разнасяше
пеещият звън на Лоретанските камбанки.
След бурята - отново беше спокойствие и тих унес.
Тишината отекваше - беше чисто
като храм след молитва...
Хладните иглички на хвойната
блеснаха от дъжда.
Сякаш девойка,осъзнала достойнствата си,
тя разлюля мокрите си коси и се изправи -
горда,недосегаема.
Отърси се припряно от капките дъжд,
поспрели по листата й,за да се насладят на допира
с нейната женственост.
Корените ги попиха.
Земята сподави въздишката си.
Разнесе се необикновеният
тръпчив аромат на хвойна.
А по стъблата запяха живителните сокове
на радостта от живота...
Кирилка Паскалева е родена през 1948 година в Котел. Има висше икономическо образование. Живее в Сливен и работи в системата на далекосъобщенията. Стихове пише от училищните си години. Публикувала е в различни, издания,нейни творби са превеждани на няколко езика. 