Простори

Александър Михайлович Ревич (р.1921). Руски поет и преводач, участник във Великата oтечествена война.Завършил е Литературния институт “Максим Горки”. Превежда от френски, полски, чешки, сърбо-хърватски, както и от румънски и български език. Превел е стихотворения за т.1 от избраните произведения на Иван Вазов в шест тома на руски език.

Тодор Тодоров, Какво ще е времето днес II, 2005, Варна

    АЛЕКСАНДЪР РЕВИЧ

    * * *

    В атака танкове когато
    се втурват в своя гняв суров
    и под снарядите земята
    разкъсва снежния покров,

    когато в треска, или пък по-точно,
    душите в пламъци горят,
    пехотата се вдига и започва
    най-истинският черен ад.

    Безсрамно псувайки сред воя,
    под огън, и картеч, и дим,
    помислял ли си ти, че в боя
    меч вдига ангелът незрим?

    И всеки път - и пак наяве,
    в съня дори куршумите пищят,
    снегът вали и побелява,
    а горе - ангели летят.

    * * *

    Във скръбни дни, в зли дни нерядко
    ледът се стапя, капките звънтят.
    През есента варим си сладко,
    сватбарски веселби кънтят.

    Напиваме се, пеем и в леглата
    по двойки лягаме по зрак,
    за махмурлук - от зелето чорбата,
    а на студа покашляме си пак.

    Каквото беше, беше както трябва
    на празника - с победните стрелби,
    с ракетните букети, дето грабват
    очите, и с оркестри, може би.

    нагарчащият вкус на веселбата,
    студеният среднощен страх,
    несъхнещият мухъл на стената,
    гробовете под снежен прах,

    без кръст, без име, без табелка,
    и по траншеите - без знак,
    където вятърът се стрелка
    в ушите, в пожълтяващия злак.

    Каквото беше, вече си отива.
    Но чувам песен на скворец -
    лети и с вечността се слива,
    прославя вездесъщия Творец.

    Превод от руски на Тихомир Йорданов