 Ана Боянова е родена в София, завършва солово пеене и пиано в Музикалната академия. Автор е на лиричните сборници: „Мой Фараоне” (1994), „Музика за глухи” (1995), „Непредсказани мисли” (1996), „Не вярва конят” (1999), „Молитвеник” (2000), „Ти, който не си на небето” (2001), „Искам да съм” (2002), „С поздрав: Каин” (2005). Публикува книгите „Любов за двама и още някой” (1992, повест), „Девет пиеси за маниак и оркестър” (1998, разкази), „Ангелски сънища” (1999, повест), „Лора – една въздишка” (2000, книга за пианистката Лора Димитрова), „Изповеди” (2001, книга за композитора Александър Текелиев), „Реквием за Петьо” (2002, за балетиста Петър Торнев-син), „Обречени стъпки” (2004, за балерината Пенка Енчева).
|
Ана Боянова
***
Ела, да нахраним ангелите –
не с трохи от трапезата,
а с онази песен – за любовта,
за хубавицата, за морето,
за краткия прилив
и дългия отлив.
Ела, да попеем на ангелите
с нежния пулс на сърцето –
без звуци, без думи,
в тишината на отлива,
преди Големия прилив!
***
Искам да живея
отвътре навън;
да създавам вятъра,
вместо да го очаквам,
да измислям пътища,
вместо да ги догонвам;
да търся Човека,
преди да ме е намерил.
Искам да живея
отвътре навън,
за да бъда свободна.
***
Приливът на детето
в тялото на майката –
като Бог в Бога,
като сън в съня,
като капка в морето;
част от нея, част от цялото,
остров на блажените
там, в залива на утробата;
кръв от граала на времето,
малка причина за бъдното.
Детето в ръцете на майката –
първообраза на иконата,
като поклон пред живота,
но и като обещание към смъртта,
с надежда за дълга памет
по обратния път до Земята.
Детето и майката –
кръговрат на Райската ябълка.
Дуетът на вечността.
***
Раят бил някъде
близо, близо до Земята,
твърдят вярващите;
Раят бил тук, на Земята,
казват богатите;
Раят бил вътре,
в самите нас,
проповядват мъдреците.
И всеки от тях
знае пътя до там.
И всеки знае цената.
Но никой
не иска да знае
коя Райска врата
се отваря внезапно към Ада.
|
Леонид Фьодор,
“Страст”
|
|
