| Съдържание |
| Поезия: |
| Есе: |
| Преводи: |
| Къси разкази: |
| Палитра: |
| Памет: |
| Око: |
| Наследство: |
ВЕСТНИК “КИЛ 2024”
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него може да се срещнете със значими съвременни литературни творби на български писатели, като особено място намират варненските творци. Представя се творчеството и на водещи съвременни автори; много млади хора дебютират с творчеството си в литературния печат, които експериментират и прокарват иновативни методи в словото и в различните видове изкуства. Отпечатват се за първи път творбите, спечелили конкурси, организирани от вестника; намират място творци от различни изкуства от град Варна с високи постижения у нас и в чужбина. 
Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, ако искате да ви изненада някой творец с постиженията и предизвикателствата си в съвременния свят, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, ако искате да ви изненада някой творец с постиженията и предизвикателствата си в съвременния свят, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната! Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
Община Варна - Култура и изкуство. (varnaculture.bg), https://
https://www.instagram.com/
| Статии | |
| Око | |
Андрей Даниел:
Истанбул е толкова мощен, че не се интересува от подробностите, които съдържа. И им дава живот
Andrei Daniel about his recent visit to Istanbul and the Biennale of arts in the Turkish mega-city |
|
 От обилието на изложби в есенна Варна си избираме поглед към музея “Георги Велчев”. Там Румен Серафимов e поканил трима автори. Тежката артилерия е Андрей Даниел – известен със строгата си персонална селекция за включвания в експозиции и безспорно доминиращ тази колекция. Варненското име е Веселин Начев – ще запомним силните му големи формати “Добродетели” 1 и 2. По-аскетично се вписва в проекта Людмил Лазаров с един своеобразен стобор от девет фрагмента, наречен “Разходка”. Връзката към темата на А3 за европейския Ориент е истанбулският цикъл на нашия събеседник Андрей Даниел.
- Нови ли са нещата, които виждаме в музея “Георги Велчев”?
- Правени са тази година, мисля че има едно-две от предишни години – едно от голите тела и Двама в кафенето. Другите са от 2005 г. Защо съм включил по-стари работи? Винаги за една изложбена проява не мен поне ми е трябвала мая, за да тръгне и другото. Да тръгна отнякъде. И тръгвайки отнякъде, все се надявам, че правя стъпка назад, за да направя две напред. И всъщност да съм с една стъпка напред. Разбира се, това са смешни аритметики, но това си е причината – във всички мои изложби има по една–две работи, които са предшестващи другото – новото.
- Коя е най-новата работа в тази изложба?
- Последна е серията от Истанбул. Буквално преди двайсетина дни бях там.
- Заради биеналето ли?
- То беше поводът. Защото мен ме интересуваше Истанбул. Не бях ходил никога там и това беше за мен голямото преживяване всъщност. Страхотен град. Иначе за самото Биенале не мога да кажа, че аз съм нещо така много изненадан или възхитен, или впечатлен от това, което видях като произведения. Разбира се, имаше отделни произведения, било то видео или някакъв вид друга медия, които направиха впечатление. Но за съжаление аз имам някакво дълбоко усещане, че тоя тип световни международни прояви се завъртат в някакъв мъртъв кръг. Може би имената на авторите се сменят, но произведенията си остават едни и същи. Много е странно това. Не знам дали се детерминира от кръга от средства, които станаха традиционни в тези прояви, от рода на разни пространствени реди мейдове или видео, или някакъв тип живопис и така нататък. Но като че ли много автори тръгнаха с едни вече показани средства и по някой път излиза, че в тоя тип концептуално изкуство ужасно важно е самото средство – то говори и ако няколко автори употребят едно и също средство, се оказва, че те казват едно и също нещо. И нищо ново. Така че центърът на преживяванията ми в Истанбул не беше биеналето, а самият град. Градът е невероятен. Просто теоретично знаех, че България съществува, дето се вика, на 300 км от един световен мегаполис, но не предполагах, че въздействието му е чак толкова могъщо и толкова разностранно. Това усещане за космополитност в град, който съществува в една държава, традиционно приемана за твърде тясна и нетолерантна... Всъщност не е така. И просто съм възхитен от това, че там човек може сам да открие тоя многопластов свят, в който живеем. Ако ще да тръгне към хилядолетията назад, ако ще да погледне и в бъдещето. Ако ще да усеща съвремието, което е безумно мощно и пъстро, и ларж. Въобще това е град, който е толкова мощен, че не се интересува от подробностите, които съдържа. И им дава живот. Впечатлен съм много.
- Да се прехвърлим от Ориента към голите тела, знаково присъстващи и в тази ваша изложба.
- Голите тела - разбира се, това е една вечна художническа тема. Така или иначе те са винаги някакъв вид конкретна провокация при мен. Съдържат някакъв скрит портретен момент, защото това не е просто голо женско тяло, това са персони, които по някакъв начин провокират мъжа и художника в мен. Особената загадка и енергийна провокация на голото женско тяло, мисля, че е не само към мъжа, а въобще към човека – то като че ли е извор на тази еротика, която всъщност поддържа живота. И за мен е много интересно да я наблюдавам, да я преоткривам, да я опипвам чрез ръцете си, чрез боите, чрез четките. За мен това е важно, интересно.
- За финал да погледнем към „Влачещият” – той стои съвсем програмно на входа на тази изложба.
- Какво да кажа – аз през годините от време – на време като че ли натрупвам някакви парчетии, остатъци от моите сюжети и наблюдения, които полека-лека се компресират и от време на време излиза някоя картина, която може да се нарече програмна, една по-компресирана метафора, която бих искал да споделя и синтез на някои усещания и наблюдения. И мисля, че това е нещо такова. Влачещият е една простичка метафора на човешкия живот, на това, което всъщност човек прави цял живот – да събира някакви неща, които според него са ценни и да ги влачи неизвестно къде по пътя, който върви, да ги довлачва донякъде. И тези неща, по някой път много прозаични на вид, съдържат в себе си безценни съкровища.
- Темата за пътя ли да търсим?
- Не, аз не съм с темата за пътя. Пътят, разбира се, е една метафора, която за мен почва да се изчерпва по начина, по който е мултиплицирана в нашето изкуство. И за мен основното е това събирателство и влачене на ценностите, които събираш.
- Събиране на опит?
- На всичко. В нашето образование има една дупка. Навремето, когато ни обясняваха за генезиса на човешката цивилизация – за първото голямо разделение на труда между земеделци и ловци, изпускаха една трета разновидност на човешката дейност – събирателството. И се оказва, че такава дейност е съществувала, да речем, в Австралия – аборигените не са били нито земеделци, нито ловци, а са били събирачи. Вървели са по брега на океана и са събирали мидички, рибички – събирали са ги готови. Това е било препитанието. И така са събирали сигурно и бисери, и разни други ценности, събирали са опит, събирали са мъдрост. Така че това е една друга част от човешката цивилизация – събирателството и трупането на нещо. И се надявам, че не сме стигнали края на света, където това вече няма да има значение.
Аn interview of the artist Andrei Daniel about his recent visit to Istanbul and the Biennale of arts in the Turkish mega-city. |
|
|
Назад
[ 7 ]
Напред |
|
