Христо Боранов завършва Медицинския университет във Варна, след което работи като лекар в Бургас. Издал е книгите “Среднощни стихове”, “Стъпки в паважа”, “Защо”, “Заложник на думите“ и др. Член е на Съюза на българските писатели.

Гео Милев Автопортрет, 1921

Из изложбата “Гео Милев и българският модернизъм”

ХРИСТО БОРАНОВ

ВЕЧЕР В БУРГАС

На Цв. Марангозов

Недоизпита чаша

Недоизпушена цигара

Недоизбити спомени

Недоизтрити врагове

Недоизбавени приятели

Недоизмамени жени

Недоизмолена любов

Недоизгонена тъга

Недоизкормена лъжа

Недоизгорен в себе си

Недоизпята песента е

ПОСЛЕПИС:

В брега на кожата

вълна след вълната

се разбива..

И тайнописът им

със думи водорасли

следи от влюбени пети

по пясъка

прикрива!

На Пенчи

Не зная как по пътя ме настигна

и крачките си с моите изравни!

Не питам - очи от мен не вдигаш,

а ирисите ти искрят като главни!

Знам, в първата бургаска кръчма

ще влезем заедно - без глезене

ще удвояваме поредната поръчка,

на келнера взаимно ще се плезим.

И няма... няма нищо да говорим!

Ще ни отмине циганката с рози.

И куче безпризорно - безспорно,

на мълчанието кокала ще глозга.

Ще пия аз, а ти ще ме настигаш –

нали със мен във ъгъла приседна.

Излиза някой - вратата намигва,

но имаме ние глътка последна.

Имаме, имаме още - глътка бездумие!

Имаме, имаме още - глътка надежда!

Имаме, имаме още - глътка безумие!

Имаме, още имаме - сълзи, изглежда!

ИЗМИСЛИЦИ

Измислям си!

Непрекъснато си измислям:

- че съм защитник на обречена кота;

- че коленича пред олтара на Ботев;

- че съм против всякакви властници;

- че откривам на подлеците маските;

- че всички мисли подреждам гласно;

- че псувам наляво и дясно Маркса;

- че бленувам барикади и революции;

- че със стихове ръся еснафи-молци;

- че пазя частта от семейната квота;

- че обичам морето, Бургас на Фотев;

- че съм най-, ама най-добрия баща;

- че зная всичките „от живота неща”;

- че очаквах - ах! - най-новата дата;

- че се моля на икона на Свободата!

Измислям се.

Непрекъснато се измислям:

- с луда рима, че съм див;

- с дива тъга, че съм жив!

Десислава Неделчева Родена на 4 септември 1973 г. във Варна, завършва българска филология в СУ „Св. Кл. Охридски”. Публикува стихове и литературна критика в „Литературен вестник”, „Култура”, „Литературен форум” и др. Автор е на стихосбирката „Прози в края на века” (1998, 2000).

Десислава Неделчева

БЕЗСЪНИЦИ II

„Сега съм у дома, сега съм пак поет”

Веднъж видях една картина как мамеше

в очите нагло друга някаква картина

наподобяваше я тъй като я виждаше отсреща

Беше ли виновна първата че вижда втората

Освен това видях един език с насладите

на вечерта

да се пързаля по уличките на Латинския

В сърцето съм на Рила във техния живот

и по една случайност той така подробно

преди сто години търсил място за да гледа

смисълът понеже е навсякъде но от Рила

цялата природа гледал тъй облегнат върху

тази органичност

още оттогава той ни има от разстояние

Който се завърне в Рила мигновено си харизва

спомените на другите

оставя ги и те директно не му трябват Одисей

мъжът с най-много спомени но щом се върнал

забравил

Когато се обърнал да я види вече не я помнел

и тогава заоглеждал многобройните жени

впрочем

сега бил пак поет: сега бил у дома

Петър Костов Роден на 8 февруари 1927 г. в с. Беглеж, Плевенско, лекар по образование, живее във Варна. Художник, автор на сборника „1001 карикатури” и „Двоен човек” (сатирични стихове и рисунки), илюстратор на над тридесет книги с поезия и проза. Лиричното му творчество е публикувано в книгите „Листопад” (2000), „Кратката илюзия– живот” (2000) и „Нежност до поискване” (2004).

Гео Милев Рисунка
Из изложбата “Гео Милев и българският модернизъм”

Петър Костов

КАФЕ ЗА ДВАМА

Когато пиехме кафето

с теб,

повей от пещ

на арабска пустиня

и от далечна бразилска плантация

с уханна нежност

слизаше

при нас...

Блести кафето в чашките,

тъмнее –

от пот лакираната кожа на мулатка –

горещо, силно, ароматно, сладко,

и винаги с един

привкус горчив –

от болката

по щастието,

дето –

на косъм само –

ни отмина...