Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Съдържание
Без рубрика:







Книга 8 Книга 9

Търсете и четете в. „Литература и Общество“ – Национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в град Варна и реализиран с финансовата подкрепа на Община Варна чрез фонд "Култура".
Вестник „Литература и Общество“ (ЛИО) е оригинално и  значимо явление в литературния и културен живот на град Варна с национално и  международно значение. На страниците му ще прочетете стихотворения, разкази, откъси от романи на значими писатели от черноморския град, страната, Европейския съюз и целия свят. Вестникът представя най-новите творби на писателите от Варна – членове на Сдружение Литературно Общество – Варна (СЛОВ), на Асоциация на европейски писатели и писатели от други континенти (АСЕПИ-СЕПИ, ВАРНА), на Съюз на българските писатели (СБП), на Съюз на независимите български писатели (СНБП), отразява значими литературни събития: фестивали, конкурси, премиери на книги, провежда литературни конкурси на морска тема и универсалните теми, отразява творчеството на млади дарования и подкрепя тяхното развитие.
Търсете и четете в. „Литература и Общество“ – Национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в град Варна.
Статии
Без рубрика
Вечната и Святата и Морето.
About a competition dedicated to the sea song lyrics. 
 
Фото
     Списание “Морски сговор”,1927 г., издание на книжовно-правния отдел на “Български морски сговор” – Варна, с редактор кап.1ранг Сава Иванов известява:”Обявява се конкурс за написване цикъл от няколко стихотворения-песни, които да имат за съдържание морето, стремежа и любовта към него, живота на моряците и сроден сюжет. Песните трябва да бъдат куплетирани, да имат ритмическа форма. Желателно едната от тях да има формата на марш или химн. Всеки българин може да участва в конкурса.”
     Върнем ли се към поетичния свят на предхождащите години, откриваме в различна степен вдъхновение и философски размисъл пред морската шир, нейната романтика и тайнственост - независимо отсъствието на автори, посветили поезията си изцяло на тази тема.

     Привет вам, класически талази!
     Привет вам от наший Балкан!
     Не идем като гости на вази,
     А стигаме скъпий си блян!
     Иван Вазов-”Пред бялото море”
     
     Море-сърдито, отразило
     заоблачени висоти,
     море, що с теб се би сравнило
     по далечни красоти.
     П. К. Яворов -”Към морето”
     
     И ето, облак над морето
     полита, нейний сън пленил,
     там скрити тайни той прочете
     що с клетва Бог е вкаменил.
     Теодор Траянов -”Над морето”
     
     Живея сред рибари тук и любя
     Безоблачната им мила простота.
     Плени ме тяхната природа груба,
     Де грей сърдечност, честност, доброта.
     Константин Величков-”На морския бряг”
     
     Както и стихове на Димитър Бояджиев, Христо Ясенов...
     Именно отсъствието на трайна насоченост на родната поезия към морския свят и неговите съпътстващи труженици, е предизвикателството на идеята за въпросния конкурс. В подкрепа е и статията на проф. д-р Янаки Арнаудов -
     “Литературният конкурс”, поместена в списание “Морски сговор”, в която споделя... “Ние до днес не притежаваме морска поезия в истинския смисъл на думата, каквато имат например немците в дивната морска симфония - “Нордзее”, гдето Хайне е възпял Немското море във всички негови ликове по гениален начин или каквото са дали Байрон в “Чайлд Харолд” и Виктор Юго в редица стихотворения. Това бие още повече на очи, като се вземе предвид колко много планините и горите владеят нейната поезия. Да привлече вниманието на нашите поети към морето - тоя неизчерпаем източник на дивна поезия е безпорното значение на литературния конкурс на нашето списание...”
     Независимо от твърденията, обявеният Общобългарски конкурс на морска тема е предшестван от изяви на варненци в областта на поезията, прозата и публицистиката “поместени в всекидневния и периодечен печат. Сред тях са стиховете на Воскресенский, обединени в “На морския бряг”, на Добрин Василев - “Тритон .Нереиди” и “Неваранската морска битка”, на Христо Енчев - “Море приказка”, на Крум Кънчев - беседата “България и морето” и стиховете в проза “Родно море”и др.
     През април 1928 г. журито на конкурса с председател проф.д-р Янаки Арнаудов оценяват достойнствата на представените творби от 46 автора и огласяват единодушно решението:
     “Най издържаният цикъл с мото “Чайка III”, състоящ се от песните “Морето”, “Моряшка песен” и Рибарска песен” като в него се чувства най-силно могъществото на морето „пленило душата на поета. В песните има възторг и бунт, умиление и жажда „резигнация и примирение с онова, което човекът на морето има. Песните на “Чайка III”са най-издържаните по ритъм, рима, пауза. Със стегнатия си и чист стих, те заемат ПЪРВО МЯСТО и заслужават най-много наградата. И затова журито я присъжда на г-жа ЕЛИСАВЕТА БАГРЯНА!”
     
     МОРЕТО
     
     I
     Когато се плакнеш, спокойно и светло огряно,
     и златният пясък обливаш в елмазена влага,
     и мълком пред своята горда възлюбена слагаш
     венци водорасли и бели огърлици пяна...
     
     Когато разтила със сребърни чайки обшита,
     атлазена мантия, снела цвета на небето,
     и сякаш примамвал, от сладостна нега обзето,
     към своята светла безкрайност, гальовно разкрита...
     
     Тогава аз искам - люляна над твоята бездна,
     във лодката гърбом да легна, очи да притворя,
     да сещам през клепките слънцето някъде горе,
     и в лека забрава потънала, в сън да изчезна...
     
     II
     Но после, когато бучащо и гневно се мяташ
     и с ярост подронваш крайбрежните черни скали,
     и сякаш в своята паст да погълнеш земята,
     създало си всички стихии, страхотни и зли...
     
     Когато изплашени, чайките бягат високо
     и някъде в мрака сирени злобно зоват,
     и малките лодки рибарски в измамна посока
     се блъскат и тънат без помощ, без вест и без път...
     
     Тогава в мен пламва безумната жажда на риска -
     със своите мънечки сили да вляза в борба
     и с дръзко разкрити очи да те гледам отблизо,
     тъй както се вглеждам и боря със своята съдба!
     
     Любопитен е фактът, че година преди въпросния конкурс, Елисавета Багряна издава стихосбирката “Вечната и святата”, която съдържа и цъкъл от стихове, посветени на морето. И в двата случая налице е дарованието й да предава с неоспорим поетичен език внушенията на спокойното или гневно море, на златистия пясък волните сребърни чайки, черните скали, рибарите и техните лодки.С възторг и умиление, с преклонение пред многообразието на морската шир.
     След наградената Елисавета Багряна, с най-похвални думи е отбелязано участието на поета Николай Ракитин от Плевен, който през 1924 г. издава книга със стихове “Морско лято”, а на конкурса се представя с 12 песни, в които морето е сравнимо с могъществото на свободната душа, с копнеж към вечността. И ако някой почувства необходимост от усамотение, Николай Ракитин му внушава:
     
     Искам ли утеха,искам ли покой,
     Там иди, вълните де се блъскат с вой,
     Там брегът е стръмен, мрачен, каменист,
     Вятър не люлее ни трева, ни лист.
     Чайки се не вият и не пискат там,
     Как ще се усетим безнадежно там,
     Как ще се снижиш в тръпки плах и примирен,
     На вълни от воят див и разярен.
     И с безкрая на безмълвни небеса,
     Бога ще почувстваш в своята душа.
     
     Безспорно, тези стихове потвърждават богатото творческо въображение на поетите, раждането на образи, които с всеобхватността си достигат до нас с най-малкия детайл. Именно Николай Ракитин с тънкия си усет към красивото достига до многопластов образ на властелина-море и извисява морската тема в поезия и преоткрива вечното в сърдитото гневно море, вплело в обятията си кораба видение.
     
     Той пристанище не търси.
     От беди не бяга той.
     
     Буря се пред него кърши
     и след него е покой.
     
     В инициативата на списание “Морски сговор” участват варненците Васил Павурджиев, Крум Кънчев и ученикът Емил Георгиев, който с И. Н. Булев от Свищов, Стоян Шинов от Пазарджик, Йордан Ковачев от Плевен и Георги Караиванов от София получават привилегията творбите им да бъдат публикувани.
     Равносметката на конкурса?
     С изключение на Елисавета Багряна и Николай Ракитин не се отбелязва участие на поети, изявили се вече със значими творби на морска тема.Но, от друга страна, привлечени са млади хора,които според “Морски сговор”:... тепърва ще започнат да дават стихотворен израз на кипящия си вътрешен живот - или хора, които, ако не пишат сега за първи път стихове, са славели поетическата си лира в особено редки случаи на живота си. В това отношение целта на организаторите да привлекат първите наши поети не уепя.
     Защото Багряна и Ракитии бяха вече спечелени до известна степен за морската поезия.От дистанция на времето, въпреки всичко може с убеждение да твърдим, че конкурсът на Български морски сговор през 1928 г. е с положителен отзвук в културния живот не само на Варна, но и в страната. Колкото до повечето участници във форума, трябва да приемем факта, че всеки утвърден автор е зпочнал от някъде, развивал е таланта си и случайно или закономерно е прегърнал морската тема в творчеството си. За.да се множи започнатото дело “което от своя страна ще допринесе много за засилване любовта на българския народ към морето.”

ГЕОРГИ СМИЛЕНОВ


      About a competition dedicated to the sea song lyrics, announced long time ago by the “Morski Sgovor” Magazine and won by the great European poetess Elissaveta Bagryana.
 
 
Назад [ 6 ] Напред
ЖИВОТ НА ПЕТОЛИНИЕ

“Колор принт ПАК” ООД – печат и “Издателство МС” ООД – предпечат издадоха с финансовата помощ на Община Варна книгата “Живот на петолиние (Спомени и документи)” от Марко Добрев, която е образец за мемоаристика с голямо значение за историята на музикалния живот във Варна от 50-те години на миналия век до днес. Авторът предоставя за първи път такава достъпна информация чрез богатия си архив за Национално училище по изкуствата “Д. Христов” от създаването на Средно музикално училище и превръщането му в значим културен институт за професионални кадри за България; за Варненска филхармония, Варненска опера, ММФ “Варненско лято”, Международния балетен конкурс, за личности от музикалната култура на страната и чужбина, с които е общувал. Данни, снимков материал, програми на концерти и спектакли, събития, статии. Поколения наред творци, ученици, педагози са вписани в тази мемоарна книга. Личи изключителната му памет за миналото и желанието да открие трудните пътища на създаването и развитието на музикалното, балетното, оперното и изобразителното изкуство в града. Книгата е едно откритие за културата на Варна като минало, настояще и бъдеще.
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма