Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Съдържание
Без рубрика:







Книга 8 Книга 9
ОДЕСОС ПРЕЗ КЪСНАТА АНТИЧНОСТ
(IV – НАЧАЛОТО НА VII ВЕК)
ОТ АЛЕКСАНДЪР МИНЧЕВ
  
“Одесос през късната античност (IV- началото на VII век)” е последната трета книга на Ал. Минчев от поредицата  за античния град Одесос, нашата днешна Варна. През 2007 г. излиза първата – монографията „Одесос през Елинистическата епоха (края на IV в. пр. Хр. – началото на I в. сл. Хр.)”, а през 2021 г. – втората: „Одесос през Римската епоха (I-III в.)“. Новото изследване е посветено на последния период от съществуването на този забележителен античен град в българските земи – Късната античност.  Поместени са много нови данни от исторически, археологически и епиграфски изследвания за града, публикувани през последните 15 години у нас и в чужбина, както и някои по-стари, които са останали неизвестни доскоро. Някои от най-ценните антични паметници, открити в града и запазени до наши дни, са гордост за археологическото и архитектурното богатство не само на Варна, но и на България и Европа.
Коренните промени в периода на Късната античност са като врящ котел от събития – политически, военни, икономически и религиозни.
Това е периодът на третия и последен голям разцвет на Одесос – време, от което и до днес в града има останали значителни следи.
Издаването на книгата е финансирано от Фонд “Култура” на Община Варна и е съществен принос към културната памет на града и на България.
Статии
Без рубрика
Поезия от Иван Бобев, Богомил Трифонов, Димчо Дебелянов, Бойко Ламбовски.
Sea poems and a short story. 
 
Фото
     АНТОЛОГИЯ МОРЕ
     
     
     УСМИХНАТИ ВЪЛНИ
     
     Усмихнати вълни край цветни брегове -
     с протяжно-сладък звън настъпя златний ден.
     Из тайни далнини глас нежен ме зове...
     - Що значи този сън, тъй странно-замъглен?
     
     Не си ли ти това, море на моите дни,
     утихнало в нощта след бурний свой кипеж,
     и с пламенни слова към светли бъднини,
     възлюбена мечта, не ти ли ме зовеш?
     
     Нима ще бликне пак в гърди предишна мощ,
     ще вдигнат ли чела цветя на пролетта,
     отхранени сред мрак, повехнали сред нощ,
     под ледните крила на скръб и самота?
     
     Да вярвам ли... Вълни край цветни брегове,
     с протяжно-сладък звън настъпя златний ден.
     Из тайни далнини глас нежен ме зове...
     - Що значи този сън, тъй странно замъглен?
     
     ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ
      Фото        Рисунка Георги Борисов
     ЯВОРОВ В ПОМОРИЕ
     
     Брегът е като пясъчен часовник
     в градчето с древно име Анхиало.
     В глечта небесна там един чиновник
     долавя съдбоносното начало.
     И тръгва... За да гони нещо трайно
     в нетрайността на страстите и дните.
     С любвеобвилен глад! А едностайно
     на тоя бряг ще бият пак вълните,
     когато няма да го има вече —
     изпълнил на съдбата си завета,
     в последната, за равносметка, вечер
     към себе си ще вдигне пистолета.
     
     Но дотогава — през порои мътни!
     Но дотогава — през пламтяща лава!
     Борба с перо и клетва... Кръстопътни,
     не, кръстни мъки на любов и слава!
     
     ...........................
     
     А може би наистина е знаел,
     че ще се върне, мраморно и нямо,
     при тоя ласкав залез като факел —
     с вечерен бриз и албатрос на рамо!
     

     БОГОМИЛ ТРИФОНОВ

     
     СТЪКЛОПИС
     
     Пътеката светла, луната – звездите за двама,
     В небесната лодка и устни и тихи слова,
     И две раковини от скреж – като лъч по стъклата –
     и влюбени птици, и смях... светлина, светлина...
     
     Акорд на пиано, две стъпки на пода познати,
     и два силуета – две слети във здрача тела,
     неказани думи и шепот в мансардната малка
     и дъх на зелени листа... светлина, светлина...
     
     Звънът на трамвая и спирка последна за двама.
     И два стъклописа от скреж – като нож и сълза –
     И лист недописан, и грях, и любов, и измама...
     И въгленът светъл в нощта... тишина, тишина...
     
     ИВАН БОБЕВ


     НЕОСТАРИ ГРАДСКИ ПЕСНИ
     
     Моряшки обет
     Безброй целувки ще ти пратя
     по безкрайната морска шир...
     
     Но нека само да доклатя
     летовничката от Йоркшир!
     
     Майчина заръка
     Прибирайте се вкъщи!
     Заключвайте добре!
     
     Моряците се връщат
     от бурното море.
     
     Инструктаж
     Аз лягам, а ти върху мене
     уста в уста дишай в захлас!
     
     За мен ти си морска сирена,
     морякът удавник съм аз.
     
     Шефът на банката
     Свил парите на екипа,
     като истински мръсник
     ти замина за Египет
     с парахода “Мажестик”.
     
     ВИКТОР САМУИЛОВ
     

     ДОЧУТИ ДИАЛОЗИ

     Лекарят, след като преглежда пациентката, казва :
     - Яжте риба, госпожо Петрова! Тя съдържа много фосфор...
     Жената плясва с ръце:
     - Благодаря ви, докторе! Чак сега разбрах, защо на мъжа ми му светят очите, когато се връща от риболов..,
     ***
Фото      Рисунка Стелиян Сърев

     Рибарят освободи малката рибка внимателно от куката и преди да я хвърли обратно в морето, рече :
     - Бягай да пораснеш. И ми доведи родителите си . . .
     Рибката поплува малко под водата, после подскочи пред рибаря и му каза :
     - Съжалявам, дядо, но не мога да доведа родителите си?
     -Че защо ? - зачуди се старецът.
     -Ами, разведени са. . .
     ***
     Преди да сложи, кефала в тигана, въдичарят попита:
     - Кажи ми, какво е последното ти желание?!
     Кефалът продума:
     -Да доизям червейчето, с което ме хвана...
     ***
     Стефчо отива да лови риба на вълнолома. На връщане среща сьучелици и се заиграва с тях. И забравя сипинга на баща се на една пейка в кварталната градинка. Още не влязал в кухнята и баща му го пита :
     -Двете рибки, които си хванал, видях.Но къде е въдицата?!
     - Една голяма риба я глътна заедно с пръта! – обяснява Стефчо и хуква да търси въдицата...
     ***
     В аквариума доставили нов паламуд. Минали няколко седмици и другите риби го попитали :
     - Е, кажи, как е при нас ?
     - Ами, добре е! -отвърнал паламудът. - Обаче е много скучно!
     - Така ли ?
     - Така е, понеже тука няма никакви въдици!!!
     
     ТУРХАН РАСИЕВ
     
Фото
     МОРСКА СОЛ
     
     Морски вълк – човек, който най-малко се е увълчил.
     ***
     Екипаж – колектив от личности.
     ***
     Ръжда – желязо, изчервило се от срам.
     ***
     Влекач – добрия вуйчо, който измъква кораба и човека на “чиста вода”.
     ***
     Хамбар – докерски бар.
     ***
     Митничар – човек, когото морякът обича точно толкова, колкото обича тъща си.
     ***
     Английска сол – солта, с която ни посрещат на родния бряг.
     
     ЖИВКО СОТИРОВ

 
 
Назад [ 4 ] Напред
ВЕСТНИК “КИЛ” НА 30 ГОДИНИ!
  
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, издаван в град Варна от Сдружение на писателите вече 30  години. Във вестника се печатат значими съвременни литературни творби на български писатели и на писатели от други страни, представя се творчеството на водещи съвременни автори, дава се път на много млади хора да дебютират с творчеството си в литературния печат, както и на такива, които експериментират в словото и в различните видове изкуства. Вестникът е подкрепян финансово от Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите.
Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на съвременната литература, както и да откриете едни от най-стойностните ѝ произведения!
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма