Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Съдържание
Без рубрика:





Книга 8 Книга 9

Търсете и четете в. „Литература и Общество“ – Национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в град Варна и реализиран с финансовата подкрепа на Община Варна чрез фонд "Култура".
Вестник „Литература и Общество“ (ЛИО) е оригинално и  значимо явление в литературния и културен живот на град Варна с национално и  международно значение. На страниците му ще прочетете стихотворения, разкази, откъси от романи на значими писатели от черноморския град, страната, Европейския съюз и целия свят. Вестникът представя най-новите творби на писателите от Варна – членове на Сдружение Литературно Общество – Варна (СЛОВ), на Асоциация на европейски писатели и писатели от други континенти (АСЕПИ-СЕПИ, ВАРНА), на Съюз на българските писатели (СБП), на Съюз на независимите български писатели (СНБП), отразява значими литературни събития: фестивали, конкурси, премиери на книги, провежда литературни конкурси на морска тема и универсалните теми, отразява творчеството на млади дарования и подкрепя тяхното развитие.
Търсете и четете в. „Литература и Общество“ – Национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в град Варна.
Статии
Без рубрика
Рис Пастернак ШОПЕН.
Chopin, an essay by Boris Pasternak. 
 
Фото
     1.
     Лесно е да си реалист в живописта, в изкуството, зрително обърнато (обърнато с лице?) към външния свят. Но какво означава реализъм в музиката? Никъде условността и уклончивостта не се прощават една с друга така, както в нея; нито една област на творчеството не е така обвеяна от духа на романтизма това винаги успяващо, защото не може да се провери,то е начало на произволността. Но и тук всичко се основава на изключенията. Те са множеството, което съставя историята на музиката. Има обаче и изключения от изключенията. Две от тях са Бах и Шопен.
     Тези два стълба и създатели на инструменталната музика не ни изглеждат герои на измислицата, нито фантастични фигури. Те са олицетворената достоверност В своя собствена дреха. Тяхната музика изобилства с подробности и създава впечатлението, че е летопис на живота им. Действителността, повече отколкото у всеки друг, пронизва всеки техен звук.
     Като говорим за реализма в музиката, ние събсем нямаме предвид илюстрованото начало в оперната или програмната музика. Става дума за нещо съвсем друго.
     Навсякъде, във всяко изкуство, реализмът е, очевидно, не отделно направление, а някакъв особен градус на изкуството, висша степен на авторова точност. Реализмът е вероятно онази решаваща мяра на творческата детайлизация, която не изисква от художника да се съобразява нито с общите правила на естетиката, нито със съвременните му слушатели и зрители. Дотук именно стига винаги изкуството на романтизма и с това се задоволява. Колко малко е необходимо за неговото процъфтяване! Нему принадлежат кухият патос, лъжовната дълбина и престорената нежност всички форми са в услуга на неговата изкуственост.
     В съвсем друго положение е художникът-реалист. Неговата дейност е кръст и предопределение. Никаква сянка от самоволие, никакви капризи. Той ли ще играе и развлича, щом собственото му бъдеще си играе с него, щом сам той е негова играчка!
     И преди всичко какво прави един художник реалист, кое го създава? Ранната впечатлителност в детството, струва ни се и придобитата навреме добросъвестност в зрелостта. Именно тези две сили го карат да работи; на романтичния художник това е невъзможно и незадължително. Собствените му спомени го тласкат в областта на техническите открития, необходими за възпроизвеждането им. Художественият реализъм, струва ни се, е в дълбочината на биографичния отпечатък, превърнал се в главна движеща сила на художника, тласкаща го към новаторство и оригиналност.
     Шопен е реалист в същия смисъл като Лев Толстой. Неговото творчество е изцяло оригинално не заради отликите от съперниците, а заради сходството с натурата, която той рисува. То е винаги биографично не заради егоцентризма, а защото подобно на останалите велики реалисти Шопен е гледал на живота си като на средство за познание на живота в света. Той е водел разточително-лично и непрактично-самотно съществуване.
     
     2.
     Главното изразно средство, езикът, с което у Шопен е изложено всичко.което е искал да каже, е мелодията, най-неизмислената и най-могъщата от всички, които познаваме. Това не е краткият, куплетно възпроизвеждащ се мелодичен мотив, не е повторение на оперна ария, безкрайно извайваща с глас едно и също, а постъпателно развиващата се мисъл, както е в приковаваща вниманието повест или на съдържанието в исторически важно съобщение. Тя е могъща не само в смисъла на своето въздействие над нас. Могъща е тя и в смисъл, че духа на нейния деспотизъм Шопен е изпитал върху себе си, следвайки в нейната хармонизация и обработка всички тънкости и извивки на това строго и покоряващо построение.
     Например темата в третия E-dur етюд би предоставила на автора славата на най-добрите песни на Шуман и при по-общи и умерени решения. Но не! За Шопен тази мелодия представлява действителността, зад нея е имало някакъв реален образ или случай (веднъж, когато неговият любим ученик свирил този етюд, Шопен вдигнал стиснатите си ръце и възкликнал: "О, родино моя!") и умножавайки до изнемога настроения и модулации, налага преди последния полутон да се пренаредят секундите и терците на междинния глас, за да остане верен на ромоленето и преливането на темата, на праобраза, за да не се отклони от истината. Фото
     Или В Gis-moll, осемнадесети, етюд в терците зимното настроение, подобно елегизма на Шуберт, би могло да бъде постигнато с по-малко разхищения. Но не! Трябвало е да се изрази не само подскачането на шейната, но и стрелата на пътя се пресича от плаващите бели парцали, а под друг ъгъл се пресичал тъмно-черният хоризонт и тази толкова пъстра плетеница на разлъката може да се предаде само с такъв хроматично загатнат, пропадащ, мъртво звънтящ и замиращ минор.
     Или впечатлението в баркаролата, подобно на това в "Песента на венецианския гондолиер" от Менделсон, би могло да се получи с по-скромни средства, но тогава именно би се появила тази поетичната приблизителност, която обикновено свързват с такива заглавия. Но не!
     Винаги пред очите на душата (а това именно е слухът) има някакъв модел, към който трябва да се приближим, като се заслушваме, усъвършенстваме и подбираме. Поради това звукът на капката в Des-dur прелюдия се преражда в кавалерийския ескадрон В As-dur полонезата и се стоварват водопадите на планинския път в последната част на h-moll соната, неочаквано се разтваря прозорецът на къщата в нощната буря в средата на тихото и безметежно F-dur ноктюрно.
     
     3.
     Шопен пътувал, концертирал, половината си живот прекарал в Париж. Мнозина са го познавали. За него свидетелстват такива известни хора като Хайнрих Хайне, Шуман, Жорж Санд, Делакроа, Лист и Берлиоз. В тези отзиви има много ценни неща, но още повече приказки за русалки, еолови арфи и влюбени феи, които би трябвало да ни дадат представа за съчиненията на Шопен, за маниера на неговото свирене, за вида и характера му. Колко превратно и неадекватно изразяват понякога хората своите възторзи! Най-малко русалки и саламандри е имало у този човек; напротив около него кръжат романтични пеперудки и елфи, когато, ставайки от рояла, преминавал през разпадащия се строй от важните гости, определяли феноменален, гениален.сдържано ироничен, уморен до смърт от нощното свирене и композиране и дневните занятия с ученици. Казват, че след такива вечери, за да извади обществото от вцепенението, което предизвиквали тези импровизации, Шопен незабелязано се промъквал до огледалото в антрето, разхлабвал връзката , разрошвал косите си и с променена външност се връщал в салона, за да започне да изобразява и имитира със собствени текстове: знатен английски пътешественик, възторжена парижанка, беден старик-евреин. Очевидно е, че големият трагически дар е немислим без чувството за обективност, а чувството за обективност не може да мине без мимическа жилка.
     Забележителното е, че където и да ни отведе Шопен и каквото и да ни покаже, ние винаги се отдаваме доброволно на неговите измислици, без да изпитваме умствена неловкост. Всичките му бури и драми са ни близки; те могат да се случат във века на железните пътища и телеграфа. Дори когато във фантазията, в част от полонезите и баладите участва легендарният свят, свързан сюжетно отчасти с Мицкевич и Словацки, нишките на правдоподобността тръгват от него към съвременния човек. Това са рицарските предания в обработката на Мишле или Пушкин, а не космата босонога приказка с рогат шлем. Особено ярък е печатът на тази сериозност върху най-шопеновското у Шопен неговите етюди.
     Етюдите на Шопен, наречени технически ръководства, са по-скоро студии отколкото учебници. Това е музикално изложение на изследванията по теория на детството, а отделните глави за пиано са въведение към смъртта (поразително е, че половината от тях ги е писал двадесетгодишен човек); те по-скоро ни учат на история, на строеж на вселената и какво ли не още далечно и близко, отколкото на свирене на роял. Значението на Шопен е по- широко от музиката. Неговата дейност ни изглежда като повторно откриване на музиката. 1945 г.

Рис Пастернак
 
 
Назад [ 3 ] Напред
ЖИВОТ НА ПЕТОЛИНИЕ

“Колор принт ПАК” ООД – печат и “Издателство МС” ООД – предпечат издадоха с финансовата помощ на Община Варна книгата “Живот на петолиние (Спомени и документи)” от Марко Добрев, която е образец за мемоаристика с голямо значение за историята на музикалния живот във Варна от 50-те години на миналия век до днес. Авторът предоставя за първи път такава достъпна информация чрез богатия си архив за Национално училище по изкуствата “Д. Христов” от създаването на Средно музикално училище и превръщането му в значим културен институт за професионални кадри за България; за Варненска филхармония, Варненска опера, ММФ “Варненско лято”, Международния балетен конкурс, за личности от музикалната култура на страната и чужбина, с които е общувал. Данни, снимков материал, програми на концерти и спектакли, събития, статии. Поколения наред творци, ученици, педагози са вписани в тази мемоарна книга. Личи изключителната му памет за миналото и желанието да открие трудните пътища на създаването и развитието на музикалното, балетното, оперното и изобразителното изкуство в града. Книгата е едно откритие за културата на Варна като минало, настояще и бъдеще.
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма